Определение № 822 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. П., 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрисконсулт A., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед с рег. № 593 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 27.01.2025 г., постановени по ч. гр. д. № 22354/2024 г. по описа на Районен съд- П., IX гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***. ап. ***, за сумата над 1 848, 69 лв. до пълната претендирана такава от 3 688, 89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/27.09.2022 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 392, 52 лв., дължимо за периода от 05.04.2023 г. до 03.04.2024 г., 180, 05 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.11.2022 г. до 03.04.2024 г., 898, 86 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.04.2024 г. до 29.12.2024 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото н а PC-П. с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Окръжен съд – П., след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално 1 допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата над 1 848, 69 лв. до пълната претендирана такава от 3 688, 89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/27.09.2022 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 392, 52 лв., дължимо за периода от 05.04.2023 г. до 03.04.2024 г., 180, 05 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.11.2022 г. до 03.04.2024 г., 898, 86 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.04.2024 г. до 29.12.2024 г., съдът е приел, че договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, допълнителни услуги са неравноправни клаузи. Поради това е присъдил само главница.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. К. К., с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***/27.09.2022 г., сключен при Общи условия, както следва:3688,89главница дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.12.2024г., до окончателното й изплащане, неплатено договорно възнаграждение в размер на 1392,52 лева; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1333,36 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2333,32 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 07,05,2023г., 180, 05 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.11.2022 г. до 03.04.2024 г., както и сумата от 898, 86 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.04.2024 г. до 29.12.2024 г.

В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № *** от 27.09.2022 г. е посочено: сума по кредита - 4000 лева; срок на кредита: 36 месеца; ГПР – 48.69%; годишен лихвен процент – 41%; размер на погасителна вноска – 194,78 лева, дължима сума по кредита -7012,20 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги е както следва: „Фаст“ (приоритетно разглеждане) -1600 лева, а „Флекси“ 2

(гъвкав погасителен план) – 2800 лева, като размерът на вноската за тях е 122,22 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 11412,20 лева, а месечната погасителна вноска, съответно 317 лева. Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ (съответно т. 15.1 и т. 15.2 от приложените Общи условия към договора за потребителски кредит) и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“ (съответно приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния план), за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи пък съгласно чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията извън непогасената главница/ чистата стойност на кредита /, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, П.ският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед с рег. № 593 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2025 г., постановена по ч. гр. д. № 22354/2024 г. по описа на Районен съд- П., IX гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***. ап. ***, за 3 сумата над 1 848, 69 лв. до пълната претендирана такава от 3 688, 89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/27.09.2022 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 392, 52 лв., дължимо за периода от 05.04.2023 г. до 03.04.2024 г., 180, 05 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.11.2022 г. до 03.04.2024 г., 898, 86 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.04.2024 г. до 29.12.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4