Определение № 4256 от 23.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4256 гр. София, 23.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.ева

Членове:

Петър Стоицев

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.ева Въззивно частно наказателно дело № 20241100608301 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С Определение № 3873 от 04.10.2024 година, постановено по НЧХД № 20241110209909 по описа за 2024 година по описа на СРС, НО, 8 състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, е било прекратено наказателното производство, образувано по частна тъжба на Г. А. С. срещу Г.

Н.Г..

Срещу определението е постъпила молба от Г. С., в която се твърди, че първоинстанционния съд е нарушил правата му, не е изяснил обективната истина. Твърди се, че Софийският районен съд му е оказал репресия и го е лишил от правата му. Поискал е да се „назначи о.с.з. и адвокат…“.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на определението, намира за установено следното:

Депозираната молба, по същество представляваща жалба срещу съдебен акт за прекратяване на прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Софийският районен съд е озаглавил съдебният си акт неправилно като определение и погрешно е посочил, че срока на обжалване е 15 – дневен, а съответния ред за въззивен контрол е по глава 21 от НПК. Независимо от това, настоящият състав следва да разгледа акта на СРС, като това не представлява такова съществено процесуално нарушение, което да се отрази на изхода на делото.

Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК съгласно разпоредбата на чл.250, ал.4 вр. ал.1 от НПК (изм. с ДВ бр.48/2023 год.) и жалбата е подадена в законоустановения 7 - мо дневен срок по чл.342, ал.1 вр. чл.341, ал.2 вр. чл.250, ал.4 вр. ал. 1, т.1 от НПК. В този смисъл и подадената молба е 1 отправена от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Допустимостта произтича от закона, където в чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК изрично законодателят е дал възможност на съдията – докладчик да прекрати наказателно производство с разпореждане, без да провежда съдебно следствие съгласно нормата на чл.247б, ал.2, т.1 вр. чл.250, ал.1 от НПК.

За настоящето произнасяне не е налице необходимост от разглеждането на депозираната молба в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Разгледана по същество, молбата на С. е неоснователна, поради следните съображения.

Делото пред Софийският районен съд е образувано по тъжба на Г. А.

С. срещу Г. Г.. В тъжбата се сочи, че на 15.01.2024 год. е бил подаден сигнал на тел. 112 за силен шум и замърсен въздух. Твърди се, че това е престъпление по НК, тъй като се нарушава „обществения ред и спокойствие“ и се иска назначаване на СТЕ.

Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на депозираната тъжба, е приел че в нея принципно отсъстват каквито и да било твърдения на С., че сочените от него лица са извършили престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Възприето е, че не се съдържат каквито и да е факти, свързани с време, място, деятелност на физическо лице, още по-малко конкретни твърдения, че което и да било лице е извършило деяние, което би могло да се подведе под състав на правна норма, обуславяща начало на наказателно производство от частен характер. Направено е заключение, че тъжбата на С. не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НК, поради което и образуваното наказателно производство е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентния да разгледа делото съд. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата.

В депозираната от Г. С. тъжба до СРС, липсва описание на обстоятелства по извършване на престъпление, което да се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК . Сочат се действия, които не биха могли да бъдат квалифицирани като престъпление от частен характер.

2

При осъществяване на правомощието си по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл.81, ал.1 и чл.80 от НПК, съдията – докладчик извършва преценката, и ако изначално в тъжбата не е описано престъпление или е описано такова, което се преследва по общия ред от прокуратурата, то същия има правомощие да прекрати образуваното наказателно производство. В тези случаи, какъвто е и настоящият, за съдията - докладчик е налице единствената възможност и задължение да прекрати образуваното наказателното производство на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1 вр. чл. 250, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.

Въззивният съд, отделно от горното съобрази, че при образуване на ВЧНД, тъжителят не е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 5 (пет) лева, съгласно разпоредбата на т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Г. С. ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, за образуваното въззивно наказателно частно дело пред Софийския градски съд, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. За дължимата държавна такса в първоинстанционното производство следи служебно Софийският районен съд.

При така изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер, доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се иска ангажирането на наказателна отговорност по реда на частното обвинение спрямо конкретно физическо лице.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, Софийският градски съд, НО, 4 в.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3873 от 04.10.2024година, постановено по НЧХД № № 20241110209909 по описа за 2024 година по описа на СРС, НО, 8 състав.

ОСЪЖДА Г. А. С., на основание т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4