Решение № 450 от 18.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100100311 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. М. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж.к. „С." бл.*, вх.*, ет.*, против „ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д., с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 25 564,59 евро /равностойност 50 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция – 21.10.2024 г. до окончателното изплащане, които вреди са причинени на ищцата вследствие ПТП на 07.09.2024 г. с МПС автобус марка „Ютонг“ с рег.№ А7697НХ, собственост на „Бургасбус“ ЕООД, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, което МПС е било управлявано от виновния водач Д. Ж.

Ж..

В исковата молба ищцата твърди, че на 07.09.2024 г. в гр.Бургас, на кръстовището между ул. „Цар Петър“ и бул. „Иван Вазов“, шофьорът на МПС – автобус „Ютонг“ с peг. № А7697НХ – Д. Ж. Ж., извършвайки маневра „завой надясно“ в посока ул. „Мария Луиза“ допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходката Д. М. Й., пресичаща на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофарната уредба, като не я пропуснал да мине и й отнел предимството, при което последната получила фрактура на горния край на дясна раменна кост /хумерус/, контузия на дясно коляно и десен лакът. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.

1

№ 769р-14679/10.09.2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР - гр. Бургас, като не бил извършван оглед на местопроизшествието и не са изготвяни скици и фотоалбум. По случая било образувано досъдебно производство № 431 ДМ-510-ДП, пр.пр.№ 15412/2024 г. по описа на І РУ при ОД МВР Бургас.

Получените от Д. М. Й. наранявания й причинили и продължавали да й причиняват силни болки и страдания. Непосредствено след инцидента ищцата била в състояние на силен шок от случилото се и отказала предложената й от шофьора и пътниците в автобуса помощ, прибрала се вкъщи, но след като се обадила на сина си, същият сигнализирал на тел.112 и тя била откарана в СПК с транспорт на ЦСМП при МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД – Бургас, където била приета с палпаторна болка, деформитет и ограничени движения в дясна раменна става. Съгласно ИЗ № 18161/2024 г., ищцата била приета на 08.09.2024 г. в „Отделение по ортопедия и травматология“ към същата болница, с болки и невъзможност за движения в дясното рамо, както и с травми на дясно коляно и десен лакът, с окончателна диагноза: Счупване на горния край на раменна кост /хумерус/ закрито. След преглед била насочена за оперативно лечение и на 09.09.2024 г. било извършено открито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, хумерус, под местна анестезия и рентгенов контрол, и била имобилизирана с ортеза. Същата била изписана на 09.09.2024 г., с дадени препоръки и назначена имобилизация с ортеза за 40 дни, пасивна рехабилитация в лакътна става, терапии с множество медикаменти и спазване на хигиенно-диетичен и двигателен режим, както и на два контролни прегледа: на 16.09.2024 г. и на 07.10.2024 г. След изписването от болницата, ищцата непрекъснато се нуждаела от чужда помощ в ежедневието, тъй като не можела да се обслужва самостоятелно. В първите седмици след инцидента болките и страданията й били особено интензивни и смущавали съня й, трябвало да спазва за продължителен период от време ограничен двигателен режим без натоварване, което я поставило в положение на зависимост от роднини, ежедневно обслужващи я за тоалет, хранене, придружаване до тоалетна и баня. Инцидентът променил в негативна посока живота на ищцата – същата до инцидента, макар и пенсионерка, работела, получавала доходи, за да се издържа, а след инцидента здравословното й състояние се влошило, емоционалното й и психическо състояние – също, ищцата усещала безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, неспособност за справяне с установената след ПТП ситуация, депресия.

Към момента на настъпване на ПТП, за МПС – автобус „Ютонг“ с peг.

№ А7697НХ, управлявано от Д. Ж. Ж., собственост на „Бургасбус“ ЕООД, имало валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - застрахователна полица BG/23/124000023352, със срок на действие на застрахователния договор от 17.01.2024 г. до 16.01.2025 г., поради което на основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно материално легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е „ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. С писмо, получено от ответното дружество на 21.10.2024 г., ищцата Д. М. Й. предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди пред застрахователя, но с писмо на застрахователя необосновано били изискани допълнителни документи, което ищцата приравнява на отказ за изплащане на обезщетение.

2

Същата счита, че справедлива компенсация за претърпените от нея болки и страдания би представлявала сумата от 25 564,59 евро /равностойност 50 000 лв./, поради което предявява настоящия иск, с който се претендира осъждане на ответника да й заплати посочената сума, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на извънсъдебната претенция през застрахователя – 21.10.2024 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат, поддържа исковете, сочи доказателства и моли за уважаването им, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА с включен ДДС.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е оспорило, че е страна по сключена с водача застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, както и че пред него е била депозирана претенция от ищцата, получена на 21.10.2024 г., за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента липсва плащане. Оспорва основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество с твърденията, че не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, в т.ч. не е доказано да е настъпил деликт по вина на водача, както и че неговото поведение е в пряка причинноследствена връзка с настъпване на вредоносния резултат. Оспорва се доказателствената сила на констативния протокол за ПТП, като се сочи, че местопроизшествието не е било посетено от служители на сектор ПП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като сочи, че пострадалата е нарушила чл.5 ЗДвП /вменяващ задължение на всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, вкл. своето собствено/, чл.107 и сл. ЗДвП /съгласно които разпоредби пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при пресичане на платното за движение са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразяват с приближаващите се ППС; 2. да не удължават ненужно пътя във времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика/, както и чл.114 ЗДвП /въведената по отношение на пешеходците забрана да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при ограничена видимост/, доколкото процесното ПТП било реализирано в тъмната част на денонощието; сочи се нарушение и на чл.113 ЗДвП, като се твърди, че ако ищцата е спазила чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, не би се стигнало до допускане на процесното ПТП. Сочи се, че съпричиняване от ищцата е налице и защото същата е напуснала местопроизшествието непосредствено след инцидента, вместо да изчака екип на ОД МВР Бургас и на ЦСМП, като в деня на настъпване на ПТП същата е отказала хоспитализация, макар да е била насочена към такава от медиците; постъпила е в болница следващия ден - на 08.09.2024 г., 24 часа след ПТП, като болничният й престой е бил 1 ден; ищцата не провела и двата контролни прегледа след изписването й, което бездействие от нейна страна се отразило 3 негативно на здравословното й състояние. Сочи се още, че липсват доказателства за провеждано след операцията лечение и рехабилитация, физиотерапия и балнеолечение, което в значителна степен, според ответника, е повлияло на оздравителния процес и би намалило преживяната болка.

Твърди се, че неполагането на грижи за собственото на ищцата здраве е в пряка причинно-следствена връзка със сочените като претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че претендираното обезщетение не съответства на критериите за справедливост в чл. 52 ЗЗД и че е прекомерно завишено, неотговарящо на реално причинените вреди. Отделно от това, касае се за жена на 70-год. възраст, която според медицинската наука /поради съответната възраст/ не е изключено да страда от намалена костна плътност /остеопороза/, което допълнително е влошило състоянието й. От друга страна, болничният й престой бил само един ден, а операцията продължила 20 минути, което също свидетелствало за интензитета на травмите. Ищцата не била провела и адекватен постоперативен оздравителен процес, което е удължило възстановяването й.

В с.з. ответникът изпраща процесуален представител, сочи доказателства, претендира частично уважаване на исковете при отчитане приноса на пострадалата за настъпване на вредите и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ищцата и водачът на МПС – автобус на градския транспорт, марка „Ютонг“ с рег.№ А7697НХ - Д. Ж. Ж., са участвали на 07.09.2024 г. в ПТП в гр. Бургас, на кръстовището между ул. „Цар Петър“ и бул. „Иван Вазов“, при което водачът на автобуса, извършвайки маневра „завой надясно“ в посока ул. „Мария Луиза“ в гр. Бургас, допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходката Д. М. Й., която пресичала на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофарната уредба, като не я пропуснал да мине и й отнел предимството. Няма спор, че в резултат на инцидента ищцата получила закрито счупване на горния край на рамена кост /хумерус/, както и травма на дясното коляно и десен крак. Вината на водача на МПС и противоправното му поведение са установени с влязло в сила на 25.02.2026 г. Споразумение по НОХД № 620/2026 г. по описа на Районен съд Бургас, имащо значение на влязла в сила присъда, с което водачът Д. Ж. Ж. се е признал за виновен в това, че на 07.09.2024 г., в гр.Бургас, на кръстовището на ул. „Цар Петър“ с бул. „Иван Вазов“, на пешеходна пътека при управление на МПС – автобус на градския транспорт, марка „Ютонг“ с рег.№ А7697НХ, движещ се по линя № 9, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и към престарелите хора“ и чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътното превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“, като не пропуснал 4 пресичащата на пешеходна пътека пешеходец Д. М. Й., допуснал ПТП със същата и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост /хумерус/, което причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 5-8 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал.3, предл.последно, б.“а“, предл.второ, във вр.чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ, във вр.чл.342, ал.1 НК във вр.чл.116 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е то, неговата противоправност и вината на дееца.