Определение № 2627 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2627 гр. София, 16.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501912 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. №67441/12.06.2024 година о т „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД против разпореждане №4057/13.05.2024 година, постановено по т.д.№ 147/2023 година по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба вх.

№27383/08.03.2024 година.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като неправилно е прието, че за разглеждането на въззивната жалба се дължи държавна такса и от двамата жалбоподатели /в пълен размер от всеки един/. Държавна такса в размер на 17829,54 лева е внесена от единия въззивник „Политрейд кънстръкшън“ ЕООД, с което задължението по чл.261, т.4 ГПК е изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 ГПК държавната такса се определя върху имуществения интерес от водене на делото, независимо от броя на предявените искове и начина на съединяването им. За обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. При изчисляване на дължимата държавна такса за въззивното производство СГС правилно е определил, че пълният размер на дължимата от въззивника държавна такса е сума, равна на 17829,54 лева, но е приел, че се дължи от всеки един от жалбоподателите. При солидарната отговорност при 1 изпълнение на задължението от един от длъжниците се прекратяват задълженията на всички останали солидарни длъжници. Следователно както ищецът – кредитор, така и ответниците – солидарни длъжници защитават едно благо, един материален интерес, поради което дължимата държавна такса е една независимо от броя на ответниците. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д. №147/2023 година по описа на СГС, ТО, VI-8 състав е образувано по предявени от Министерство на младежта и спорта срещу „Пи ес ем пропърти“ ЕООД и „Политрейд кънстръкшън“ ЕООД искове за солидарното им осъждане за сумата от 849 250,50 лева, заплатена сума на отпаднало основание договор за обществена поръчка №23-00-110/21.12.2020 година; сумата от 51662,74 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от 22.12.2021 година до 28.07.2022 и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба /23.01.2023 година/ до окончателното плащане, а в отношенията на евентуалност се претендират същите суми поради неизпълнение на договора, на осн. чл.79 ЗЗД, както и в отношенията на евентуалност при отхвърлянето на тези искове сумата се претендира като сума, с която ответниците са се обогатили без основание, на осн. чл.59 ЗЗД.

С решение №145/26.01.2024 година, съдът е осъдил „Пи ес ем пропърти“ ЕООД и „Политрейд кънстръкшън“ ЕООД да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта сумата от 849 250,50 лева, заплатена сума на отпаднало основание договор за обществена поръчка №23-00110/21.12.2020 година, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба /23.01.2023 година/ до окончателното плащане; сумата от 42 226, 62 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от 31.01.2022 година до 28.07.2022, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 42226,62 лева до предявения размер от 51662,74 лева за периода от 22.12.2021 година до 31.01.2022 година, както и да заплатят разноски в размер на 61331,93 лева.

2

В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Срещу осъдителната част са постъпили две въззивни жалби вх.

№27383/08.03.2024 година от „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и вх.

№27382/08.03.2024 година от „Политрейд кънстръкшън“ ЕООД.

С разпореждане от 11.03.2024 година, съдът е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 17829,54 лева и представяне на доказателства за това в същия едноседмичен срок от получаване на съобщението, като е посочил, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната. Държавна такса в размер на 17829,54 лева е внесена от „Политрейд кънстръкшън“ ЕООД, като препис от въззивната жалба е изпратен на ищеца за отговор.

С обжалваното разпореждане от 13.05.2024 година, съдът е върнал жалбата на „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, като е приел, че указанията му не са изпълнени.

Частният жалбоподател не спори, че в указаният от съда срок не е внесъл държавна такса в указаният от съда размер, но твърди, че е дължима държавна такса в размер на 17829,54 лева, която е внесена и тъй като се касае за защита на един материален интерес, съдът е следвало да приеме, че с внасянето на държавна такса от единия от солидарните длъжници са отстранени нередовностите и по другата въззивна жалба.

Неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на констатирани от съда нередовности в подадена жалба, за които страната е била уведомена, могат да настъпят само, ако съдът е дал надлежни указания на страната. Съгласно установената съдебна практика /определение № 238/04.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о., ГК, определение № 474 по ч. гр. д. № 418/2009 г. на II г. о., определение № 324 по ч. гр. д. № 4841/2013 г. на II г. о., № 54 по ч. гр. д. № 4897/2018 г. на III г. о. /, един от основните принципи на гражданския процес / чл. 7 ГПК/, изисква съдът да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения.

Когато съдът оставя без движение подадена жалба и дава срок за отстраняване на констатирани от него нередовности, той може да приложи чл.

262, ал. 2, т. 2 от ГПК само, ако е дал ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения.

3

Тези задължения на съда са изпълнени. Спорно по делото е дали при представяне на доказателства за внесена държавна такса от единия от солидарните длъжници, съдът разполага с правомощието да върне въззивната жалба на другия солидарен длъжник, с оглед твърденията, че защитаваният интерес е един и се дължи само една държавна такса.

Предявени са искове за солидарно осъждане на двама длъжници, като съдът, с решението си се е произнесъл за солидарното им осъждане. Същите имат качеството обикновени другари.

По въпроса за дължимостта на държавната такса при подадени въззивни жалби е налице практика на ВКС по ч.т.д.442/2021 година , I т.о., ТК, и по ч.т.д.541/2016 година, I т.о., ТК. С второто определение е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос дължат ли необходимите другари държавна такса всеки поотделно за своята държавна такса или изхождайки от разпоредбата на чл.265, ал.1 ГПК се дължи една такса, независимо от броя на въззивните жалби, подадени от другарите, като в определението е посочено, че всеки от необходимите другари, подал самостоятелна въззивна жалба дължи заплащане на държавна такса, тъй като всяка жалба има самостоятелен деволутивен ефект, тъй като сезира въззивната инстанция да се произнесе по наведените в нея доводи.

Следователно дължи държавна такса за защитата, която иска да получи при упражнено самостоятелно право на обжалване т.е. за водене на делото по смисъла на чл.71 ГПК. Подадената жалба предпоставя конкретно произнасяне по наведените в нея възражения. По смисъла на чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК държавната такса е дължима за всяка жалба. По всяка жалба се дължи отделно администриране – преценка за редовност и даване на указания.

По аргумент на по-силното основание същото разрешение следва да намери приложение и по отношение на обикновените другари, тъй като съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1 ГПК извършените процесуални действия от един обикновен другар не ползват останалите. Обикновеният другар разполага с правото да се присъедини към подадената жалба на другаря си по силата на разпоредбата на чл.265, ал.1 ГПК, но в този случай е обвързан от посоченото в жалбата.

В определение по ч.гр.д.160/2018 година горното разрешение е 4 възприето и при касационно обжалване, дори и в случая когато се касае за сезиране на съда с касационни жалби от обикновени другари, съдържащи се в една обща жалба.

Предвид гореизложеното следва да настъпят неблагоприятните последици, посочени в хипотезата на чл. 262, ал.2, т.2 във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, а обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба следва да бъде потвърдено поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4057/13.05.2024 година, постановено по т.д.№ 147/2023 година по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е върната въззивна жалба вх. №27383/08.03.2024 година от „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД срещу решение №145/26.01.2024 година, постановено по делото, в осъдителната му част.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5