Определение № 904 от 16.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 904 гр. София, 16.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500603 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278, вр с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Е. Д. М. срещу Определение № 28071 от 10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 54066/2023 г. в частта, с която е оставено без уважение искане на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител в производството по подадената частна жалба срещу Определение № 21492 от 23.05.2024 г., постановено по същото дело, с което е върната исковата молба с вх. № 273307/03.10.2023 г. на ищеца Е. Д. М. и производството по посоченото дело е прекратено на осн. чл. 130 ГПК.

Частната жалба първоначално е била подадена до Софийския градски съд, който е приел, че делото не му е подсъдно и с Определение № 10300/28.05.2025 г., постановено по образуваното в.ч.гр.д. № 9623/2024 г. го е изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ поради изразеното от съдията- докладчик становище, че производството е по реда на този закон или по чл. 49 ЗЗД /както е посочил в определението си/.

Настоящият съдебен състав не споделя горното становище поради следните съображения:

Настоящият въззивен състав намира, че ищецът не е предявил иск/искове по ЗОДОВ и производството не се развива по посочения закон.

От съдържанието на исковата молба, от релевираните с нея факти и от ищцовите изявления в нейната обстоятелствена и петитумна част е видно, че ищецът ангажира деликтната отговорност на ответника на основание Закона за задълженията и договорите, а твърденията му са за претърпени имуществени вреди от такива конкретни действия на ответника, които попадат извън тясното приложно поле на ЗОДОВ и не позволяват субсумиране на 1 исковите претенции под никоя от неговите норми.

Това е така, тъй като не може да се мисли за квалификация на предявената искова молба, по която производството е прекратено по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като ищецът не релевира незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците при или по повод изпълнение на административна дейност, а и това би противоречало на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

Отделно ищецът не е релевирал и обстоятелства, които биха обосновали квалификация на иска по чл. 2, чл. 2а, чл. 2б или чл. 2в ЗОДОВ.

Не обосновава обратен извод позоваването на произволни разпоредби от ЕКЗПЧ и ХОПЕС. Бланкетното позоваване на норми от конвенцията и хартата не удовлетворява изискването за посочване на обстоятелства, на които ищецът основава иска си, тъй като не е посочен начинът на тяхното нарушаване от страна на ответника. С исковата си молба ищецът не е изложил такива твърдения, които да обосновават нарушение на норми от правото на Европейския съюз, с е изложил оплаквания относно законосъобразността на влязла в сила присъда. Константна е практиката на ВКС, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, така Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г.о., ГК и Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, както и Решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС и решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС, в които е прието, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция по реда на чл. 2в ЗОДОВ, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого, е приел, че такива твърдения в исковата молба липсват. Отделно ЕКЗПЧ, на разпоредби от която се позовава ищецът, все още не е част от правото на ЕС, доколкото съюзът не се е присъединил към нея, а това изключва квалификация на исковете по чл. 2в ЗОДОВ. Аналогичен е случаят и с ХОПЕС, доколкото в чл. 51, ал. 1 от тази харта, е предвидено че ако релевираните действия на ответника се основават на вътрешното законодателство, ХОПЕС е неприложима.

Още повече, надлежен ответник по иск по чл. 2в ЗОДОВ може да бъде само национален съд, отсъждащ като последна инстанция. Следователно, дори ако исковете хипотетично се квалифицират по чл. 2в ЗОДОВ /което според настоящия съдебен състав е некоректно/, те биха били недопустими срещу ответника Софийски градски съд, доколкото от изложените в исковата молба твърдения е видно, че той не е правораздавал като последна инстанция по делото /по което се твърди, че жалбата е оставена без разглеждане/, в хода на което на ищеца са били причинени вреди. Съгласно утвърдената съдебна практика на националните съдилища и СЕС (напр. Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021г., Решение № 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15, Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 - Gerhard Köbler v Republik Österreich (Case C224/01), Judgment of the Court (Grand 2

Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн.др.), отговорност на държавата за нарушение на общностното право от акт на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право. Следователно, орган на съдебната власт, който не правораздава като последна инстанция, не може да отговаря по чл. 2в ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС. В такъв случай би се оказало, че исковете са предявени пред съд, който не може да бъде ответник по тях, т.е. не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, на която се е позовал СГС за да изпрати делото по подсъдност на Софийски окръжен съд.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че ищецът претендира обезщетение по общия исков ред /при извод за допустимост на иска изобщо/ и производството не е по специалния ред на ЗОДОВ. Такъв извод, или поне колебание е изразено и от съдията-докладчик, постановил определението, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. В акта си съдията-докладчик е посочил изрично, че се касае за предявен иск по ЗОДОВ или по чл. 49 ЗЗД.

Горното води до извода, че са неприложими разпоредби от този закон /ЗОДОВ/, доколкото процесуални норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно. Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др.

Поради това и с оглед систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет, каквото е настоящото. В същия смисъл е трайната практика на САС, обективирана напр. в Определение № 1932 от 31.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 761/2024г. на Апелативен съд - София, Определение № 1503/09.06.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1456/2025 г. на Апелативен съд – София, Определение № 2305 от 17.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 532/2024 на Апелативен съд – София и Определение № 1814 от 09.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1840/2025 г. на Апелативен съд – София.

Следователно, Софийският градски съд неправилно се е позовал на неприложима правна норма, за да изпрати делото по подсъдност на Софийския окръжен съд.

С оглед гореизложеното, делото е подсъдно на Софийския градски съд, а той не е имал основание да го препраща по подсъдност на основание чл. 7, ал.

3

2 ЗОДОВ.

Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 603/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по частна жалба вх. № 74045/28.06.2024 г., подадена в СГС, респ. вх. № 7103/26.06.2025 г. в СОС.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа частна жалба срещу определение на Софийски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д.

М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител в производството по подадената частна жалба срещу Определение № 21492 от 23.05.2024 г., постановено по същото дело, с което е върната исковата молба с вх. № 273307/03.10.2023 г. на ищеца Е. Д. М. и производството по посоченото дело е прекратено на осн. чл. 130 ГПК.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4