Решение № 70 от 22.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Андрей Ангелов

Членове:Емил Дечев

Кристина Гюрова при участието на секретаря БОГДАНКА Н. ГЕШЕВА в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София) като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100601777 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК

С присъда от 09.05.2017 г., постановена по НОХД № 13728/2014 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия Д. ПЛ. Б. за виновен в това, че на 23.12.2009 г. около 14.30 часа в гр. София, ул******* в съучастие като извършител с Н. К. К., чрез нанасяне на удари с метален прът е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № *******, собственост на Е.Й.С. – счупил лявото странично огледало за обратно виждане на стойност 100.00 лева, подбил задната броня на автомобила на стойност 150.00 лева, подбил предния капак на автомобила на стойност 220 лева и ожулил предната броня на стойност 150.00 лева, всичко на обща стойност 620.00 лева, явяващо се престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години.

Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия Н. К. К. за виновен в това, че на 23.12.2009 г. около 14.30 часа в гр. София, ул******* в съучастие като извършител с Д. ПЛ.

Б., чрез нанасяне на удари с метален прът е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек втомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № *******, собственост на Е.Й.С. – счупил лявото странично огледало за обратно виждане на стойност 100.00 лева, подбил задната броня на автомобила на стойност 150.00 лева, подбил предния капак на автомобила на стойност 220 лева и ожулил предната броня на стойност 150.00 лева, всичко на обща стойност 620.00 лева, явяващо се престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „Лишаване от 1 свобода“ за срок от три месеца.

С постановения съдебен акт подсъдимият Н. К. К. е признат за виновен и за това, че на 23.12.2009 г. около 14.30 часа в гр. София, ул******* е унищожил противозаконно чужда движима вещ – два броя гуми /предна лява гума и задна лява гума/ на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № *******, собственост на Е.Й.С. на обща стойност 324.00 лева, поради което и на основание чл. 54, вр. с чл. 216, ал. 1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Н. К. К. измежду така наложените му с настоящата присъда, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца е отложено с изпитателен срок от три години.

Като резултат от осъждането, на подсъдимите Д.Б. и Н.К. са възложени сторените по делото разноски.

Против съдебния акт, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия Н.К. - адв. Д.С., в които се настоява присъдата да е неправилна, постановена в противоречие на материалния закон и доказателствата по делото, а наложеното наказание – прекомерно. Твърди се, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е извършил деянията, за които е обвинен и признат за виновен. Сочи се, че полицейските служители не са очевидци на процесното деяние, поради което техните показания не могат да послужат за разкриване на обективната истина по делото. Приема се, че гласните доказателствени средства събрани чрез разпита на свидетелите Д., С. и С. не позволяват да се разграничат отделните действия, извършени от всеки от подсъдимите лица. Твърди се, че не е изследван въпроса дали причинените щети по автомобила на пострадалия не се дължат на сблъсъка между двете МПС-та, данни за който се съдържали в показанията на св. С.. Излагат се конкретни съображения изведени от показанията на св. С. и св. Д., поставящи под въпрос броя на спуканите гуми, както и авторството на това деяние. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за невиновен, поради това, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, с оглед изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.

В разпоредително заседание на 20.05.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд упълномощеният защитник на подсъдимия К., в лицето на адв. К., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея, като пледира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС, доколкото твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са хаотични, непоследователни, и не установяват елементите на престъплението от обективна и субективна страна. Оспорва и справедливостта на наложеното наказание, тъй като според защитата същото е необосновано завишено, като не е съобразен изминалия продължителен период от време от извършване на престъплението до налагане на наказанието.

Процесуалният представител на подсъдимия Б. – адв. Н. се присъединява към развитите от адв. К. аргументи, като акцентира върху обстоятелството, че с присъдата не е 2 даден отговор на въпроса кой от двамата подсъдимите какви точно действия е извършил спрямо процесния автомобил. Изразява становище, че наказателната отговорност на подсъдимите не е била индивидуализирана според изисквания на закона, поради което моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира подадената въззивна жалба за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Намира, че извършването на деянието по чл. 216, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е доказано по несъмнен начин. Наложените наказания на подсъдимите прокурорът счита за твърде ниски по размер, като изминалия период от време бил правно ирелевантно обстоятелство.

Редовно призовани, подсъдимите Д. ПЛ. Б. и Н. К. К. не се явяват в заседанието пред въззивния съд и не изразяват становище.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIV -ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт.

Първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и какви са правните съображения на съда за взетото решение.

Допуснатото абсолютно процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на мотиви към така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са недостатъчни, непълни и неясни до степен, приравняваща ги на липса на такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Мотивите съдържат условно следните части: уводна част; изложение на приетите за установени факти; анализ на доказателствата; правни изводи; съображения за определяне на наказанието. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

В настоящия случай първоинстанционният съд не е спазил нито едно от посочените изисквания.

На първо място, в уводната част на мотивите контролираният съд въобще не е описал твърденията и доводите на страните, изразени в хода на съдебните прения. Съдът е посочил единствено, че повдигнатите обвинения се поддържат от СРП.

На следващо място, в мотивите на постановената присъда е пресъздадена дословно фактическата обстановка от обвинителния акт. Първоинстанционният съд не е изложил като 3 ръководно - решаващ орган свои собствени възприятия и мотивите за фактите, релевантни за предмета на инкриминираното престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

Отразяването в мотивите на присъда на фактическата обстановка за престъплението идентична, в случая - дословно съвпадаща с посочената в обвинителния акт, е допустимо единствено при разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.

2 от НПК, какъвто настоящия случай не е, като от своя страна посоченото обстоятелство се приравнява на липса на мотиви.

Наред с това решаващият съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК и не е направил обстоен и прецизен анализ на доказателствените източници, които не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Анализът на доказателствената съвкупност е сведен до три изречения, без да е дадена оценка на установеното от разпитаните по делото свидетели, както и на писмените доказателства по делото. На показанията на основния свидетел по делото – пострадалия С. е отделено едно изречение, в което е посочено, че същият е разпознал подсъдимите непосредствено след задържането им. Съдът е посочил на следващо място, че дактилоскопните следи на подсъдимия К. са открити върху автомобила, собственост на св.

С.. Констатацията, че намерените дактилоскопни следи съвпадат с пръстовите отпечатъци на подсъдимия обаче, не е достатъчна, за да се разбере волята на съда, кои факти е приел за установени и как те се свързват с участие на подсъдимия в инкриминираното деяние. В мотивите липсва анализ на показанията на свидетелите К., Н., Д., Д., П., С. и установените чрез тях релевантни за делото факти и обстоятелства. Освен това, съдът е следвало да обсъди и съпостави показанията, дадени от свидетелите в съдебната фаза и прочетените по реда на чл. 281 от НПК, като изложи доводи кои твърдения кредитира и поради какви съображения, какви обстоятелства установява от тях и каква приема, че е причината за констатираното несъответствие и/или липса на спомен, наложили използване на процесуалната техника на чл. 281 от НПК, което не е сторено. В мотивите на присъдата единствено е посочено, че изброените доказателства са непротиворечиви и не е необходимо да бъдат излагани съображения защо съдът ги кредитира.

Липсата на съществени противоречия в доказателствените материали не означава, че съдът следва да се задоволи с общата констатация, че поради тази причина не се налага обсъждането им. При всички положения е наложително съдържанието на доказателствата по делото да бъде анализирано, дори и анализът да доведе до извод, че доказателствените материали са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните факти. Оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата. Както сочи Върховният съд в Решение № 18 от 6.II.1986 г. по н. д. № 654/85 г., II н. о., не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля. Единственото предвидено изключение от този принцип е относно съдържанието на мотивите при проведено съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, какъвто не е разглеждания случай.