Решение № 330 от 17.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Варна, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.ева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело № 20223100502133 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 34337/8.08.2022г от И. К. Г. ЕГН ********** срещу решението на ВРС-12с-в № 2371/15.07.2022г по гр.д.№ 10883/2021г, с която е уважен предявеният от Р. С. Г. насрещен иск по чл.127 ал.2 СК и чл.127а СК в частите с които, е осъден да заплаща в полза на детето Л. И.ва Г.а, род.***г, чрез неговата майка и законен представител Р. Ст.Г., месечна издръжка в размер на 400лв за периода от завеждането на ИМ 20.08.2021г до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законна лихва за всяко закъсняло плащане; и е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Л. Ив.Г.а да напуска пределите на РБ, придР.вано от своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице до всички държави-членки на Европейския съюз, за неограничен брой излизания от страната, за период до навършване на пълнолетие на детето - 7.05.2037г, при обща максимална продължителност 45 дни на годишна база, без да се нарушава режимът на личен контакт с бащата, както и за издаване на необходимите документи за самоличност за пътуване детето, на осн.чл.127а СК; както и е осъден бащата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 1 сумата от 576лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Счита решението в обжалваните части незаконосъобразно, постановено в противоречие процесуалния закон, като излага следното: за неправилно с материалния и и

1/ по отношение размера на издръжката.

Конкретните доводи, които се излагат, с изключение на позоваването на нормативните разпоредби, общотеоретичните постановки и задължителната практика на ВКС, са, че в процесния случай по отношение доходите на бащата било установено, че за данъчната 2020/2021г той е декларирал доходи във Великобритания в размер на 7100 паунда; през м.януари 2022г е получил ТВ в размер на 2745,73лв, а през м.февруари 2022г-ТВ в размер на 761,30лв.

От 1.04.2022г И. Г. е започнал работа в „Химекс-96" АД, като видно от изисканата справка осигурителният му доход е в размер на 1000лв.

Със Заповед № РД-02/29.07.2022г трудовият договор на въззивника бил прекратен поради съкращаване на щата, считано от 1.08.2022г и към настоящия момент е регистриран в Дирекция „Бюро по труда" като лице, търсещо работа, за което представя копие от Заповед и регистрационна карта.

Счита, че така определената от РС издръжка е силно завишена: съдът не е съобразил ниската възраст на детето. Неправилно РС е приел, че майката, която следвало да полага грижите за детето, заплащала на бавачка за гледането му, и че този разход следвало да се възложи на бащата, като обусловял по-голям размер на издръжката.

Съдебното решение не може да почива на предположения на съда, че след като майката има голяма служебна ангажираност, в действителност се налагало използването на услугите на детегледачка, още повече, че представените от майката списъци за плащани суми за дететгледачка не представляват документи, доказващи този факт.

По отношение на това, че съдът автоматично е приел, че след като бащата притежава недвижими имоти, следвало да реализира доходи от тях, счита за неправилно предвид направеното възражение, че в един от тях живее самият той, а вторият не бил в добро състояние, за бъде отдаван под наем.

Тези възражения не били обсъдени от съда.

При твърдение от страна на майката, че имотът бил отдаван под наем от 2 бащата, то е следвало същата да ангажира доказателства Неправилно РС е приел, че след като по банковата сметка на бащата имало получени банкови преводи с основание „захранване' от различни лица, то тези суми представлявали доход на бащата.

Поради изложеното счита определеният размер на издръжката от 400лв за далеч над възможностите му.

Твърди се, че бил безработен и затова му било непосилно да заплаща такава издръжка.

Отделно от това, не било съобразено от РС, че към момента на постановяване на решението доходите на майката в пъти надхвърляли тези на бащата.

Освен това, майката била пропуснала да поясни за имущественото си състояние, че била собственик на редица недвижими имоти, придобити по силата на наследяване от нейният баща - С.С.Г., видно от у-е за наследници на същия и от справка в Имотния регистър се установява, че наследодателят е притежавал сл.недв.имоти - земеделски имот с № 029122 в землището на гр.Батак; апартамент № 8 на ет.З в бл.92 в гр.Пловдив, ж.к.“Т.“; ПИ в с.Куклен с площ от 2960кв.м., ведно със склад за метали, механичен цех, канцеларии, което предпоставяло реализиране на доходи. Още повече, че в последният посочен имот се произвеждали мебели.

2/ по отношение на уваженият иск по чл.127а ал.2 СК детето да пътува в държавите-членки на ЕС за срок до навършване на пълнолетие счита, че бил неоснователно уважен. Липсвали доказателства, подкрепящи твърденията на майката, че имало нужда детето да пътува; не били посочени нито конкретни държави, нито конкретни периоди и какво налагало необходимостта от пътуване на детето, в каквато насока била и практиката на ВКС.

По делото следва да бъде установена и нужда детето да пътува в чужбина, каквато липсвала в настоящия случай.

Отделно от това, поради ниската възраст на детето не можело да се счете, че това било в негов интерес

Позовава се на задължителната съдебна практика, че можело да бъде разрешено за конкретни пътувания в определен период от време и до 3 определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави - Реш. на ВКС № 403/29.02.2016г по гр.д.

№ 6903/2014г, IV ГО. Пак там е посочено, че при глобално дадено предварително разрешение и то, без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не било в интерес на детето.

В Решение № 982/15.3.2010г изрично е постановено, че въведените в чл.76 ал.1 т.9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл.2 т.2 от Протокол № 4 към КЗПЧОС, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата.

Постановявайки неограничен брой пътувания в рамките на обща годишна продължителност на пребиваване 45 дни, счита, че трудно би могло да бъде проследено спазването на това ограничение от 45 дни.

Освен това, от представеното решение не ТЕЛК е видно, че Р. Г. има заболяване захарен диабет Първи тип. В случай на възникване на усложнения, докато майката е с детето някъде в чужбина, би имало проблем и по отношение сигурността на детето в чужда държава, далеч от бащата.

С оглед гореизложеното, моли за отмяната постановеното решението в обжалваните му части, като по отношение на издръжката размерът да бъде редуциран до минималния.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Р. С. Г. вх.№ 65427/26.09.2022 със становище за неоснователност на жалбата, поради което да бъде оставена без уважение.

4

По делото са събрани достатъчно доказателства, че детето имало заболявания и затова през по-голямата част боледувало и се отглеждало предимно в домашни условия на адреса на ул."М." ***. Това твърдение, вкл. и в с.з., не било оспорено от бащата.

Представена е служ.бел. изх.№ 106/15.11.2021г от Детска ясла № 14 „Звънче" гр.Варна за периода от 1.05.2021г до 31.10.2021г,от която са видни присъствията и отсъствията на детето ; в тази връзка са представени и приходните квитанции за плащане таксата за дет.ясла.

Въззиваемата е представила график на детегледачката, който също не бил оспорен от отв.страна, т.к. и двамата родители съвместно били избирали детегледачка, а заплащането на услугата било винаги и единствено само от майката.

В дните, когато детето посещавало детската ясла, в лошо време майката ползвала такси, за да го заведе и за да не се разболее понеже през останалото време то достатъчно дълго отсъствало поради останалото си заболяване.

Към настоящия момент за детето се ползват услугите на детегледачка, което бащата знаел много добре.

Излага се още, че бащата отказвал да вижда или взема детето без майката да е с тях или без присъствието на детегледачката, т.к. той изобщо не можел да се справя сам с детето и не можел да се погрижи за него.

Такъв бил случаят и на 7.09.2022г - взел детето за час и половина от адреса на майката; отишъл от другата страна на блока, където имало детска площадка и през цялото време си правил снимки с детето, след което го върнал, а след това веднага отишъл в Гранд Мол, за да изпрати издръжката на детето. Толкова било неговото желание и интерес да гледа детето.

Сега детето посещавало друга детска градина.

Бащата бил отправил предложение към майката той да гледал детето, а тя на него да му плаща като за детегледачка, вместо да ангажирала външни лица за това.

Въззиваемата също има желание бащата да се вижда с детето, както и самото дете, а също и да полага грижи за него и затова го търсела и му звъняла по телефона, а той лъжел, че е в чужбина.

В същото време, бащата не бил способен да се справи, тъй като не искал 5 и не можел да се грижи за детето и затова искал на срещите постоянно да присъстват или майка или детегледачката.

Що се отнася до нуждите на детето от издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

По делото са представени писмени доказателства за заболяването на детето, както и график за присъствията и отсъствията от дет.градина, както и график на майката, която постоянно е на работа, вкл. и през почивните дни.

Заявеното от бащата, че детето било поверено на грижите на една непълнолетна, не кореспондира с действителността, но било доказателство, че бащата знае за ползваната услуга от детегледачка.

Затова счита, че обжалването на решението е единствено с цел да бъде намален размерът на издръжката, като в същото време, бащата не вземал детето и не споделял разходите, свързани със заплащане на услугите на детегледачка.

Поддържа се, че в първата инстанция не е имало възражения или оспорвания от страна на бащата, че били ползвани услугите на детегледачка.

С ПО представя работните графици на майката в УМБАЛ„Св. Марина" гр.Варна от м.януари 2022г до м.09.2022г, от които е видно, че в петъците работи на кабинет като специалист „детски ендокринолог“. Освен това е и докторант.

Освен всички професионални ангажименти и грижите за малкото си дете, тя полагала и грижи за по голямото си дете.

Относно доходите на двамата родители.

1/ По отношение доходите на майката.

По време на пандемията въззиваемата, работейки в детско Ковидотделение, е получавала два вида ковид-бонуси, единият от в размер на 1200лв, а вторият-пропорционален на работните дни, но в общ размер около 600лв. След края на пандемията, получавана от нея заплата е с около 1800лв по-ниска.

Майката действително притежава 1/6ид.част от наследството, оставено от нейния баща, което включва апартамент в гр.Пловдив жк „Т." ***, където живее нейната майка;затова този имот не носел никакви доходи.

6

Притежава и 1/6ид.ч.т от ПИ- земеделски имот № 029122 в м-стта „Пущек" в землището на гр.Батак, представляващ ливада, категория - девета, ЕКАТТЕ 02837, в гр.Батак с площ 2,923дка. Т.к. същият земеделски имот е ливада, а не нива, то тя не се отдава под наем, нито под аренда, т.к. нямало интерес към него, т.е. също не носел доходи. От представеното от нея още в първата инстанция извлечение от банковата й сметка, било видно, че преводи от наем или от аренда не са постъпвали.