Решение № 833 от 23.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. гр. Хасково, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20265640100322 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД от “Бест Кепитъл България” ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/, ЕИК: ****************, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „****************, ****************, за признаване за установено съществуването на вземания против А. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Хасково, бул. „****************. За претендираните суми е издадена заповед № 3152 от 07.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5684 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, представляващо електронно заповедно дело /ЕЗД/.

Ищецът твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията на Районен съд – Плевен, обективирани в съобщение и определение по ч.гр.д. № 5684/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен, депозира настоящата искова молба с правно основание чл. 422 ГПК. Със съобщение, получено на 16.01.2026 г., на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е указано, че може да предяви 1 иск за установяване на вземането си, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смятал за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С депозирането на настоящата искова молба, ищцовото дружество твърди за възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на ответника А. Д. К., които задължения към настоящия момент не били погасени.

В подкрепа на това твърдение се излагат в исковата молба следните фактически обстоятелства:

На 15.08.2022 г. между „Креди Йес“ ООД (кредитор), от една страна, и А. Д. К. (в качеството му на кредитополучател) от друга, е бил подписан Договор за паричен заем № 901138 с чиста стойност от 664,68 € / 1300,00 лв.

Договорът бил с уговорен брой 13 вноски, всяка от които в размер на 121,18 € / 237,00 лв. Първата падежна дата е била на 14.09.2022 г. Последната вноска е била уговорена за 15.09.2023 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период била в размер на 829,73 € / 1622,82 лв. Следвало да се вземе предвид, че за погасяване на задължението от страна на длъжника постъпили доброволни вноски в общ размер на 363,55 € / 711,05 лв., като последно сума постъпила на 21.11.2022 г.

/уточняваща молба с вх. рег. № 5345/26.03.2026 г./. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът „Креди Йес“ ООД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него възникнало задължение да погаси кредита си, съгласно условията по сключения Договор от 15.08.2022 г.

Посочено е на следващо място, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД /като цедент/ цедирало вземането си по гореописания Договор за кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес“ ООД прехвърляло на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно 2 описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за кредит № 901138, сключен между „Креди Йес“ ООД и А. Д. К.. Изложеното предпоставяло правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск. Съобразно мотивите на т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, установителният иск можело да бъде подаден и от цесионера, но в срока по чл.415, ал. 1 ГПК, който тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. Поради неизпълнение на задължението, "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) пристъпило към принудително изпълнение, като било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

410 ГПК против А. Д. К. за заплащане на дължимата сума по Договор за паричен заем от 15.08.2022 г. Съдът уважил искането на Заявителя и издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5684/2025 г., с която осъдил А. Д. К. да заплати на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) сумата по непогасеното задължение по Договор за паричен заем от 15.08.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и А. Д. К.. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, Районен съд – Плевен указал на кредитора, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 12.01.2024 г., вземане възлизало на 1265,27 € / 2474,66 лв., от които 535,39 € / 1047,14 лв. – главница; 102,84 € / 201,14 лв. - договорна лихва, 627,04 € / 1226,38 лв. - неустойка.

С пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес“ ООД упълномощил "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК ****************, да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес“ ООД, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ 3

Кепитъл България“ ЕАД), изпратил чрез препоръчана поща до длъжника А. Д.

К. уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото се върнало с отбелязване като непотърсено, което било надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка.

В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, се иска да се приеме приложеното към исковата молба Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента се уведомява ответникът за сключения на 12.01.2024 г.

Договор за цесия между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), по силата на който „Креди Йес“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлявало валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).

С тези мотиви се претендира приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5684/2025 г. по описа на РС - Плевен, а именно: 535,39 € / 1047,14 лв. – главница; 102,84 € / 201,14 лв. - договорна лихва, за периода от момента на сключване на договора за кредит – 15.08.2022 г. до датата на последната вноска по погасителен план – 15.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.09.2025 г. до изплащане на вземането.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок, като счита предявения иск за допустим и основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 4 съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в присъединеното чрез ЕИСС ч.гр.д. № 5684 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от заявителя/ кредитор „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ”ЕАД против длъжника А. Д. К. е издадена заповед № 3152 от 07.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумите: 1 047,14 BGN, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 201,14 BGN, представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 15.09.2023 г., както и за направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,22 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN. Посочено е, че взаманията произтичат от Договор за потребителски кредит № 901138 от 15.08.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и длъжника А. Д. К., прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ”ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане № 223 от 07.01.2026 г., връчено на ищеца на 16.01.2026 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.

В настоящото производство са представени и приети като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем № 901138 към искане № 901138 от 15.08.2022 г., ведно с погасителен план към него, сключен между “Креди Йес” ООД, като Заемодател, и А. Д. К., като Заемател, и приложими към договора Общи условия (ОУ), в сила от 27.04.2022 г. Съгласно чл.3 от договора, заемодателят предоставя на заемополучателя заемна сума размер на 1300 лв., а последният се е задължил да я върне на 13 погасителни вноски, като в погасителния план - приложение към договора са изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число крайната падежна дата - 15.09.2023 г. Уговорен е месечен лихвен процент в размер на 3.330 %, годишен процент на разходите – 48.068 % и обща сума за плащане – 1622,82 лв.

5

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, с полагането на подписа си върху договора Заемателят удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 1300,00 лв. Съобразно тази уговорка следва да се приеме, че в тази му част договорът има характер на разписка и удостоверява, че заемната сума е изяло усвоена от заемополучателя.

В чл.6 от договора страните са се съгласили същият да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на посочените в Общите условия към договора изисквания, и едно от следните обезпечения, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга, издаден в полза на Заемателя.

Съгласно чл.8 от договора, в случай, че в 3-дневен срок от датата на сключването му Заемателят не предостави на Заемодателя договорените обезпечения, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1458,18 лв. (чл.14, ал.2 от ОУ към договора). Неустойката е начислена автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план към договора. Видно от последния, неустойката е включена в общия размер на погасителната вноска от 237,00 лв., която се формира от погасителна вноска в размер на 124,83 лв. и вноска за неустойка в размер на 112,17 лв.