Решение № 2773 от 02.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2773 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330104613 по описа за 2025 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощника си ***, със съдебен адрес: ***, е предявила против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н. П. П., обективно кумулативно съединени искове, с които е поискала от съда да прогласи нищожността на клаузата от Договор за паричен заем „Кредирект“ **, сключен на *** г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаваща изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 50,00 лева, представляваща платена без основание като такса за експресно разглеждане по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски, включително възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства. В исковата молба е посочено, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 % и годишен процент на разходите 48,62 %. От представения по делото Договор за паричен заем „Кредирект“ № **** г. се установява, че размерът на отпуснатия заем е 800,00 лева, размерът на погасителната 1 вноска без такса е 840,05 лева, броят на вноските е една, падежът е 05.06.2023 г., фиксираният годишен лихвен процент е 40,05 %, а годишният процент на разходите е 48,62 %. В индивидуалните условия е предвидена и такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лева, като при включването й вноската с такса за експресно разглеждане е посочена в размер на 1250,00 лева.

Според ищеца уговорката за такса за експресно разглеждане е нищожна. Поддържа се, че при сключване на договора заемателят формално разполага с две възможности - обикновено разглеждане на заявката без такса или приоритетно разглеждане срещу заплащане на такса.

Обикновената заявка предполагала кредиторът да вземе становище в значително по-дълъг срок, докато приоритетното разглеждане било в срок от 15 минути до 2 часа. Поради естеството на бързия кредит и поради нуждата от незабавно финансиране потребителят практически бил поставен в положение да избере платената опция. Ищецът твърди, че таксата е уговорена в договора едва след подаване на заявката, като преди сключването на договора потребителят не е имал реална възможност да преговаря относно размера, начина на начисляване и икономическата обоснованост на тази такса.

В исковата молба се сочи още, че липсва еквивалентност между размера на таксата и извършената от заемодателя услуга. Таксата е фиксирана в размер на 409,95 лева при главница от 800,00 лева, т.е. представлява повече от половината от предоставения заем.

Според ищеца липсват данни ответникът да е извършил реална самостоятелна услуга със стойност, доближаваща се до този размер, различна от обичайните действия по разглеждане на искане за кредит, оценка на кредитоспособността и подготовка на договорните документи, които са присъщи на дейността на кредитора и не могат да бъдат прехвърляни като допълнителна тежест върху потребителя извън посочения ГПР.

Ищецът твърди, че процесната такса представлява скрит разход по договора за потребителски кредит, привидно уговорен като цена на допълнителна услуга, но по икономическата си същност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заемната сума. Твърди се, че чрез такава уговорка се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ако таксата бъде включена в реалната цена на кредита, оскъпяването би било значително по-високо от обявеното. Твърди се също така, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния размер на всички разходи по кредита, поради което потребителят е бил лишен от възможността да прецени реалната икономическа тежест на договора и да сравни предложението с други кредитни продукти.

Според ищеца таксата за експресно разглеждане е в противоречие с добрите нрави, защото води до значително неравновесие между страните и до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. По същество тя представлява добавка към възнаградителната лихва, доколкото именно лихвата е цената на предоставения финансов ресурс. Когато освен лихвата кредиторът си осигурява и допълнителна фиксирана сума, която се кумулира към дължимото плащане, без срещу нея да има реална насрещна престация, се нарушават изискванията за добросъвестност и договорно равновесие в потребителските отношения.

2

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, чрез процесуалния си представител адв. Х.

М. от ****, е депозирал писмен отговор по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата молба като частично недопустима и неоснователна. На първо място поддържа, че оспорената клауза не е породила правно действие, поради което липсвал правен интерес от предявяване на установителния иск. Според ответника кредитът бил изцяло предсрочно погасен на 04.06.2023 г., като потребителят упражнил правото си по чл.5.3 от договора да погаси главницата в гратисния период без да заплаща лихва и други суми по договора, включително такса за експресно разглеждане. Поради това договорът бил прекратен чрез изпълнение и ответникът не разполагал с възможност да предявява претенции по него.

Ответникът се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2023 г. по дело C321/22 и поддържа, че националният съд следва да прецени дали приемането на установителния иск за недопустим би затруднило необосновано реализирането на потребителската защита. Според ответника в конкретния случай уважаването на установителния иск не би довело до промяна в правното положение на ищеца, тъй като потребителят бил получил 800,00 лева и върнал точно толкова.

По същество счита, че договорът е валиден, че основните му параметри са ясно посочени, че са спазени изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и че потребителят е получил преддоговорна информация, включително Стандартен европейски формуляр и възможност да упражни право на отказ.

Ответникът твърди, че таксата за експресно разглеждане представлява допълнителна, незадължителна услуга, избрана от потребителя, която му дава възможност искането му за кредит да бъде разгледано в значително по-кратък срок от стандартния. Според ответника тя не е условие за отпускане на кредита и поради това не следва да бъде включвана в ГПР.

Поддържа се, че потребителят е можел да получи заемната сума и без тази услуга, като единствената последица би била разглеждане на искането в обичайния срок. Ответникът счита, че ГПР е правилно формиран само от компонентите, които законът изисква, а таксата за експресно разглеждане не е част от разходите по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК.

Ответникът оспорва и твърденията за неравноправност и противоречие с добрите нрави.

Според него размерът на таксата е бил ясен и известен на потребителя при сключването на договора, същият е изразил съгласие с него, а договорът съдържа ясни индивидуални условия. Оспорва се и осъдителният иск, като се поддържа, че не е доказано плащане на такса за експресно разглеждане, респективно липсва платена без основание сума, която да бъде върната.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото Договор за паричен заем „Кредирект“ №***, сключен на **** г., се установява, че заемодател е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, а заемател е С. И. Г.

ЕГН **********. В договора са индивидуализирани страните, личните данни на заемателя, 3 адресът, телефонът за контакт и електронният адрес. Посочено е, че размерът на отпуснатия заем е 800,00 лева, размерът на погасителната вноска е 1 х 840,05 лева, падежът е 05.06.2023 г., ГПР е 48,62 %, фиксираният годишен лихвен процент е 40,05 %, общата сума за плащане е 840,05 лева, таксата за експресно разглеждане е 409,95 лева, а вноската с такса за експресно разглеждане е 1250,00 лева.

В чл.4 от договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно тарифата за таксите на заемодателя.

Тази уговорка има съществено значение за настоящия спор, защото самият договор предвижда, че определени такси, включително процесната, не са включени в посочения ГПР, въпреки че могат да бъдат дължими във връзка със сключването и изпълнението на договора.

В чл.5.2 и чл.5.3 от договора, е уреден гратисен период, през който заемателят може да върне получения кредит при фиксирана лихва 0 % и ГПР 0 %, както и без да дължи заплащане на допълнително заявени услуги. В същото време при непогасяване в гратисния период се прилага договореният ГПР и фиксираният годишен лихвен процент, считано от датата на сключване на договора. Тези клаузи следва да бъдат разгледани в съвкупност с уговорката за такса за експресно разглеждане и с фактическото поведение на страните.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. Б. Д.. Вещото лице е извършило проверка въз основа на приложените по делото документи, както и въз основа на представените от ответното дружество справки - дневен кредитен план по Договор за паричен заем № *** г. и данни за постъпилите суми по договора. Експертизата е дала отговор на поставените въпроси относно компонентите на ГПР, процента на оскъпяване на кредита с таксата за експресно разглеждане и размера на платените суми.

От заключението се установява, че на **** г. С. И. Г. и „СИТИ КЕШ“ ООД са сключили договор за кредит № ***, по силата на който е предоставена сумата от 800,00 лева, при фиксирана лихва 40,05 % и ГПР 48,62 %. Броят на погасителните вноски е една, размерът на погасителната вноска е 1 х 840,05 лева, таксата за експресно разглеждане е 409,95 лева, а вноската с включена такса е 1250,00 лева. Вещото лице е посочило, че според чл.4 от договора ГПР по заема не включва възможни разходи, които заемателят трябва да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите на заемодателя.

Вещото лице е изчислило процентното оскъпяване на кредита чрез съпоставяне на таксата за експресно разглеждане от 409,95 лева спрямо главницата от 800,00 лева. Установено е оскъпяване от 51,24 %, т.е. таксата за експресно разглеждане представлява 51,24 % от сумата на главницата. Този извод е от съществено значение за спора, тъй като показва, че процесната такса не е несъществен, инцидентен или символичен разход, а представлява самостоятелна икономическа тежест, съизмерима с повече от половината от предоставената заемна сума.

4

Експертизата е установила още, че по договора е постъпила сума в размер на 800,00 лева, платена в офис на EasyPay с номер *** на *** г. в *** часа с основание „Вноска по кредит погасяване“. Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно и изготвено въз основа на счетоводните данни на самия ответник. Същевременно съдът приема, че въпросът дали таксата за експресно разглеждане представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, е правен въпрос, който не се решава от вещото лице, но фактическите констатации на експертизата са решаващи за правната преценка относно икономическата функция на таксата.