Решение № 662 от 05.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Плевен, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430107822 по описа за 2025 година

Производството е образувано по Н. Б. Б., ЕГН **********, с адрес:

******** срещу„АКСЕС ФАЙНАНС” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *****, чрез *****искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ №***** от 05.09.2023 г.

Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните е сключен Договор за кредит “БЯЛА КАРТА” от 05.09.2023г. при следните параметри: Револвиращ потребителски кредит с разрешен кредитен лимит в размер на 1700,00 лева, усвояван чрез международна платежна кредитна карта “Бяла карта”; Срок на договора - неопределен; Фиксиран ГЛП - за първите тридесет календарни дни, считано от датата на активиране на кредитната карта и в случай, че картата е активирана до 30.11.2019г.- 0%, а за останалият период от Договора в размер на 43,2%, като върху усвоения размер по кредита се дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%. Лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница; ГПР -в размер на 46,18%.

Твърди се, че съгласно чл. 15, ал.1 от Договора кредитополучателят се е задължил в срок до 5 дни, да предостави допълнително обезпечение по Договора за кредит, а именно: Банкова гаранция с бенецифер - Кредитора за 1 сумата от 2591.31лв. или Поръчител-физическо лице, който да отговаря на посочени от Кредитора изисквания. Сочи се, че според чл. 20 от Договора, ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в посочения в чл. 15 от Договора срок, то същия дължи неустойка в размер на 7 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Излага се, че съгласно чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит "Бяла карта", при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от Договора, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от Договора.

Твърди се, че в чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата - кредитополучател дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението. Счита се, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Излага се, че в нарушение на императивните правни норми ГПР е посочен единствено като процент, а именно 46.18%, при което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Сочи се, че посоченият размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойките (чл. 20 и чл. 21 от Договора).

Твърди се, че в процесния случай неустойките са предвидени за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по Договора за кредит. Излага се, че така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Сочи се, уговеранта между страните нестойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такИ. от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство. Твърди се, че чрез неустоечната клауза от Договора се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Излага се, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за 2 погасяване на предоставената в заем сума. Сочи се, че от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Твърди се, че макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Излага се, че непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат, като този факт бил бил индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи размера на разходите по кредита, т. е. "неустойката" се явявала разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК не е включен в ГПР. Сочи се, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му - 5-дневен от сключване на договора, създавали значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Твърди се, че посочената уговорка влиза в противоречие е предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Излага се, че в случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора е оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Сочи се, че ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителна лихва и се изчислявало по специална формула. Твърди се, че спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Излага се, че процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени 3 като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че в процесния случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, като следва да се има предвид, че той е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

Излага се, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Сочи се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост н на описаната неустойка. Твърди, че в този смисъл е и изискването на на чл. 10, параграф 1, б. "ж” от ДиректИ. 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че:

"се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент".

Излага,че разпоредбата е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като съобразно с разпоредбата на чл.

23 от ДиректИ.та, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директИ. и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит. Излага, че след като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Счита, че, записването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията, между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП. Поради изложеното моли съдът да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена молба процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Сочи, че финансовият продукт „Бяла Карта“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент - кредитна карта, като веднъж 4 сключили договора кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. Излага, че „Бяла Карта“ като финансов продукт не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Сочи, че кредитополучателите на „Бяла Карта“ сами решават как да усвоят сумата - в брой на АТМ-устройство и/ или онлайн, както и сами решават кога да усвоят сумата - в случай че Кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума. Не оспорва факта, че между страните е сключен договор, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез платежен инструмент - платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Твърди, че предоставеният кредитен лимит е увеличаван нееднократно по време на действие на договора за кредит, като към датата на отговора е в размер на 1636.13 евро/ 3200 лева. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага, че доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следвало да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание.

Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл.20 от Договора. Сочи, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора, ищецът се е съгласил в срок от пет дни след дата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4, ал. 2 от Договора, да предостави обезпечение поръчител или банкова гаранция, като за кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. Твърди, че още с СЕФ е обяснено на ищеца изискването за предоставяне на обезпечение по договора, включително и в договора били ясно разписани условията, при които се изисква обезпечение и условията, на които последното следва да отговаря.

Счита, че уговорената неустойка нито била прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка и нейният размер, както и разходите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора противоречат на добрите нрави, за което развИ. пространни 5 съображения. Счита, че завеждането на настоящето дело три години след сключване на договора, по който ищецът е теглил суми води до извод за недобросъвестност и опит да злоупотреби с предоставени от закона права и възможности с цел да се избегне плащане на задължения и с цел неоснователно обогатяване. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката излиза извън определените й функции. Счита, че същата има обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция и цели да дисциплинира кредитополучателят и последният да предприеме действия по осигуряване, в рамките на договорения срок, обезпечение по заемното правоотношение, за което развИ. подробни съображения. Оспорва и твърдението, че неустойката е добавък към договорната лихва, с което увеличава и ГПР, т.е., че с неустойката се създават задължения, които се покрИ.т от ГПР. Излага, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи, че неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР, видно и от възприетата математическа формула, посочена в приложение № 1 на ЗПК. Оспорва и твърдението, че неустойката няма обезпечителна функция. Прави извод, че неустойката не е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл.92 ЗЗД, поради което и не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Сочи, че същата се начислява единствено при неизпълнение на задълженията на клиента, т.е. задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло и само от действията на потребителя. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката заобикаля ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, т. к същата била свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК не се прилагала. Счита, че уговорената в договора неустойка за неизпълнение на непарично задължение, следва да се приеме за действителна и незаобикаляща конкретни законови изисквания, отнасящи се единствено за паричните задължения на длъжниците. Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на търговска дейност, следователно и източник на приходи. Излага, че решението при какви условия дружеството ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, 6 независимо от съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват услугите му. Оспорва твърдението на ищеца, че кредиторът следва да търси обезпечение преди сключването на сделката и при непредоставяне на търсените от него гаранции да отказва облигационна обвързаност, за което развИ. съображения. Оспорва и твърдението, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяло преодоляване на ограничението на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава. Оспорва искането за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал.5 от Договора като противоречащи на добрите нрави, като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП, като заобикалящи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и като заобикаляща изисванията на чл. 33 ЗПК, с последица чл. 21 ЗПК. Сочи, че разходите за събиране на вземането, посочени в чл. 21, ал. 4 от Договора се дължат единствено и само в случай, че Кредитополучателят не заплати в посочения в Договора срок за плащане, общото си задължение, за което развИ. съображения. Прави извод, че начисляваните разходи са изцяло обосновани.