Решение № 45 от 15.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ловеч, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20214300500546 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 58/07.05.2020 г., по гр.д. № 348/2016 г. на РС Луковит съдът е отхвърлил предявения от ТПК „Витас” против „Агро Бул Трейд” ЕООД иск по чл. 108 ЗС, относно поземлен имот № 059329, находящ се в землището на с. Д., Община Луковит, с площ от 7,953 дка, при граници: поземлен имот № 059325, поземлен имот № 059321, поземлен имот № 000240, поземлен имот № 060072, поземлен имот № 060073, поземлен имот № 000266, поземлен имот № 059323, поземлен имот № 138038 и поземлен имот № 000090, без попадащите в него сгради.

Решението е потвърдено с решение № 260058/10.11.2020 г., по в.гр.д. № 440/2020 г. на ОС Ловеч.

С решение № 60150/29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 958/2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, е обезсилено решение № 260058/10.11.2020 г., по в.гр.д. № 440/2020 г. на ОС Ловеч, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Ловеч. В отменителното решение на Върховния касационен съд е направена констатация за нередовност на исковата молба и с оглед на това са дадени указания за оставянето ѝ без движение.

В изпълнение на дадените указания от ТПК „Витас” е подадена молба с вх. № 132/10.01.2022 г., в която се посочва, че процесният поземлен имот с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта на с. Д., съставлява прилежащ терен към построените в имота едноетажна масивна сграда – склад с идентификатор ***, със застроена площ 1457 кв.м., и едноетажна масивна сграда-склад с идентификатор ***, със 1 застроена площ от 263 кв.м., както и че ищецът е придобил собствеността върху него на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС, а при евентуалност (отхвърляне на иска на това основание), на придобивна давност по чл. 79, ал.

1 ЗС.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р. М., който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на атакувания съдебен акт, уважаване на предявения ревандикационен иск за заявените от него основания и за присъждане на разноските по делото за всички инстанции. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите за неправилност на обжалваното решение.

Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. Л., която оспорва въззивната жалба, излага съображения на нейната неоснователност, моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си за неоснователност на въззивната жалба.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да провери неговата правилност в обхвата по чл. 269 ГПК.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение от 09.09.1992 г., по дело № 141/1989 г. на ОС Ловеч, съдът е постановил вписване на Трудово производителна кооперация „Витас“ със седалище с. Д., като правоприемник на ТПК „Пиронски“ с. Д.. От мотивите на решението е видно, че съдът е съобразил представената по фирменото дело заповед на кмета на Община Луковит, издадена на основание чл. 1, ал. 3 от Постановление № 192/01.10.1991 г.

За „Разширение площадката на РП „Пиронски” е изготвен предварителен генплан утвърден на 02.01.1984 г. от Окръжен народен съвет Ловеч, Управление „Архитектура и благоустройство”.

Със заповед № 104/14.02.1985 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет гр. Ловеч, издадена на основание чл. 9 и чл. 12 от ППЗООЗП (Д.В. бр. 65/1973 г.) е назначена комисия в съответния персонален състав, на която е възложена задача да направи оглед и да определи терен за „Разширение площадката на РП „Пиронски” с. Д..

Видно от протокол от 19.02.1985 г. на същата дата комисията обходила на място предложения терен и взела решение, с което за разширението площадката на РП „Пиронски” с. Д., определила площ от около 8 декара необработваема земя на АПК с. Д., в местността „Филчов връх”, и е определила следните граници на площадката: от изток - съществуваща площадка; от запад - мера; от север - мера и от юг - площадка на Булгарплод и шосе за гр. Луковит. С решението е указано предприятието да представи в съвета по архитектура генерален план за цялата площадка.

Решение № КЗ-8 от 15.05.1987 г. на Комисията по земята при Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет, по точка 7 е взето 2 решение, с което се отчуждава за нуждите на Окръжен народен съвет - Ловеч за разширение на Районно предприятие „Пиронски” с. Д., 6 дка и 630 кв.м необработваема земя от четвърта категория на Аграрно-промишлен комплекс с. Д., при граници, посочени в приложения генерално-застроителен план.

От показанията на свидетелите П.М.Х., П.П.П. и Д.Б.Н. се установява, че в периода 1985 – 1987 г., в разширената част от площадката, са изпълнени нов цех за столове и метални навеси (халета), че по това време цялата площадка била оградена с метална ограда, включително площта след разширението, като откъм пътя се направил и нов по-голям портал. През този период и до 1990 г. инфраструктурата на площадката била завършена – цялата се асфалтирала, някои от алеите били застлани с чакъл или трошен камък, залесени и засадени с дървета, цветя и декоративни храсти.

Установява се от заключението на съдебно техническата експертиза, приета от районния съд, че границите на разширението на площадката на РП „Пиронски” с. Д., описани в генплана и документите за площадката, е идентична е процесния имот с № 059326 по КВС на с. Д.. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ недвижимият имот, с чиято площ е разширена площадката на РП “Пиронски”, съгласно предвижданията на генплана, е бил застроена със и сега съществуващите сгради, като процесната площ от около 8 дка е била разширение на двора на кооперацията ищец. Поземлен имот 059326 с площ от 7953 м2 не представлява земеделска земя, тъй като същият е застроен със сгради, а съгласно Решение № КЗ-8 от 15.05.1987 г. на Комисията по земята същият е със сменено предназначение - за разширяване на площадката на РП “Пиронски” с. Д. и действителното му предназначение към настоящия момент следва да бъде „урбанизирана територия”, а начина на трайно ползване „индивидуално застрояване”. Налице е пълно препокриване и идентичност на поземлен имот 059326 по КВС местността “Остреница” и поземлен имот 059329 в местността „Остреница”, по скица-проект № Ф03152/25.0.42016 г. на ОСЗ Луковит, тъй като проектен имот 059329 е създаден по границите на имот 059326. Процесният имот № 059326 е ограден с трайно изградена ограда от метални пана.

Към настоящия момент съществува поземлен имот № 059326 по КВС, в местността “Остреница” в землището на с. Д., с площ от 7953 м2, с начин на трайно ползване пасище, мера. По отношение историята на поземлен имот № 059326, от вещото лице се посочва, че с договор от 20.10.2011 г. за продажба на съсобствен с общината недвижим имот, Община Луковит е продала на „Агро Бул Трейд” ЕООД следните три съсобствени имота по КВС на землището на с. Д.: № 059322, с площ от 8.019 дка, № 060069, с площ от 1.231 дка, и № 000265, с площ от 0.501 дка, че след това същите три имота са обединени в един нов имот с № 059324 (регистриран в КВС на 31.10.2011 г.), че последният имот (№ 059324) е разделен на два нови имота с номера 059325 и 059326 (делбата е регистрирана в КВС на 11.02.2013 г.). Доколкото имот № 059326 по КВС е образуван чрез разделяне на имот с № 059324, от експерта се изгражда извод за тяхната частична идентичност. Частична идентичност е налице и на имот № 059324 (респ. № 059326) с трите имота (№ 059322, № 060069 и № 000265), описани в договора за продажба от 20.10.2011 г. на съсобствен с общината недвижим имот, тъй като е образуван от обединяването на закупените три броя имоти. Няма спор, а и това се установява от наличната по делото скица (л. 206 гр.д. 348/202016 РС Луковит), че процесният поземлен имот № 059326 е записан по одобрената 3 кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор ***.

Преди обобщаването им в имот с № 059324 и продажбата на идеални части от тях договор от 20.10.2011 г., за трите поземлени имота (№ 059322, № 060069 и № 000265) е имало съставени актове за публична общинска собственост (№ 2197, № 2198 и № 2199 на Община Луковит), като посоченото във всеки от тях основание за собственост е чл. 2, ал. 1 ЗОбС. След продажбата на идеалните части от имотите, общината е деактувала същите със заповед № 363 от 31.10.2011 г., издадена от Кмета на Община Луковит, което е видно от направеното върху всеки от актовете отбелязване в същия смисъл, с цитиране на заповедта.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта на землището на с. Д., Община Луковит, с площ от 7,953 дка, приоритетно заявеното от него придобивно основание по чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС.

Според тази разпоредба не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен (чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС). Тя е част от системата разпоредби, провеждащи разделението на единния фонд на държавната (социалистическата) собственост между Държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и другите юридически лица, регламентирано изначално с изменението от 1990 г. на Конституцията от 1971 г. и с действащата Конституция на Република България 1991 г. С нея се признава за собственост на частно-правни субекти, върху имущество, което в процеса на разделение би следвало да премине от държавна в общинска собственост, като обект на така признатите права са както постройките, така и прилежащият им терен. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС установява самостоятелно, изрично предвидено в закона основание за придобиване право на собственост, за осъществяването на което е без значение дали към момента на изграждането на постройките е съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на собственост върху построеното. Правно ирелевантни за придобиване на собствеността върху обектите по чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС са както градоустройственият статут на сградата, така и извършването на строителството въз основа на надлежно учредено право на строеж.

В случая ищецът е кооперация, регистрирана като правоприемник на ТПК „Пиронски“ с. Д.. Правоприемството изрично е означено в решението по регистрация, в което се цитира и заповедта на кмета за възстановяване на собствеността т.е. при действието на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС тя е имала правосубектност и е сред субектите, визирани в същата разпоредба.

Процесният поземлен имот с идентификатор *** се явява прилежащ терен по смисъла на същата разпоредба, защото неговата площ от около 8 дка се явява допуснатото разширение на площадката на РП “Пиронски”, съгласно предвижданията на генплана, върху която до 1990 г. са построени съществуващите на място сгради - склад с идентификатор ***, със застроена площ 1457 м2 и склад с идентификатор ***, със застроена площ от 263 м2. След като строителството на складовете е 4 извършено от РП “Пиронски” до 13 юли 1991 г., върху поземлен имот с идентификатор ***, неговата площ се явява прилежащ терен по смисъла на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС и ищецът е неин собственик въз основа на същата разпоредба. В тази връзка са неонователни доводите на въззиваемия, изложени в писмения отговор на въззивната жалба и в писмените бележки за липса на предпоставките по чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС, с които се отрича правото на собственост на това придобивно основание. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС изключва възможността поземления имот да запази статута си на държавна или общинска собственост (при това публична), затова и ответникът не би могъл да го придобие като частен правоприемник от Община Луковит, както се приема в обжалваното решение. Неоснователно е и съображението на „Агро Бул Трейд” ЕООД за недоказаност на установена от него фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор ***.