Решение № 110 от 16.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Стара Загора, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20255530201143 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на “АКВА И ГАЗ” ООД, гр. Стара Загора против наказателно постановление № 24-2500051 от 07.04.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се съображения в тази връзка. Претендират се направените разноски. В съдебно заседание чрез адв. В. Ц. дружеството – жалбоподател заявява, че изцяло поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като излага аргументи във връзка със събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Т.-М. взема становище по възраженията, изложени от жалбоподателя. Претендира направените разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно

1 постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 24-2500051 от 07.04.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора на нарушителя “АКВА И ГАЗ” ООД, гр. Стара Загора за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ на основание 414, ал. 3 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за това, че на 18.02.2025г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на обект: ***, СМР – монтаж и демонтаж на инсталации се изпълняват от работници на „АКВА И ГАЗ“ ООД и от представените на 04.03.2025г. и 07.03.2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора документи е установено, че „АКВА И ГАЗ“ ООД, ЕИК: 123122306, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Стефан Караджа № 26, вх. Б, ет. 2, ап. 52, в качеството си на работодател, приема на работа на горепосочения проверяван строителен обект към момента на проверката – 18.02.2025г., в 11,43 часа А. М. П., ЕГН: **********, на длъжност: монтажник, без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 24-2500051 от 07.03.2025г., съставен от гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

Към АУАН е приложена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ от А. М.

П., ЕГН: **********, в която последният е посочил, че е започнал работа от 24.01.2025г. с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа. Посочил, че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, както и че не е положил извънреден труд. Посочил е действителен размер на получено трудово възнаграждение – 1077 лв. - договорено. Същевременно в други е записал:

„От 24.01.2025г. съм 1 месец пробно.“

Проверката е извършена въз основа на протокол за приемане на сигнал по горещ телефон с вх. № 25018865/14.02.2025г. Сигналът е подаден от бивш работник за това, че на обекти на „АКВА И ГАЗ“ ООД, находящи се в *** и *** се полага труд от работници без трудов договор, като подалият сигнала е посочил, че и той е полагал труд по граждански договор.

2

Към административнонаказателната преписка са приложени представените от дружеството-жалбоподател писмени доказателства:

- договор за изработка № 021/24.01.2025г., сключен между „АКВА И ГАЗ“ ООД, в качеството на възложители и А. М. П., в качеството на изпълнител.

По силата на този договор Изпълнителят приел да извърши: демонтаж на стари радиатори и тръбите, захранващи и монтаж на нови тела – 40 бр. в ***, както и да спазва правилата за безопасност при демонтаж, като изпълни поръчката с необходимото качество и добра грижа в срок до 50 дни.

От своя страна Възложителят се задължил да предостави всички необходими материали и инструменти за демонтажа и монтажа, както и да заплати на изпълнителя по 40лв. за брой.

- декларация от А. М. П. от 19.02.2025г., в която същият е посочил, че не желае да сключи трудов договор с „АКВА И ГАЗ“ ООД, тъй като ще работи в друга държавна организация.

- допълнително споразумение към договор за изработка № 021/24.01.2025г., по силата на което страните „АКВА И ГАЗ“ ООД и А. М. П. прекратяват по взаимно съгласие, сключеният между тях договора за изработка, считано от 19.02.2025г., като заявяват, че нямат взаимни претенции един към друг.

- констативен протокол от 19.02.2025г., по силата на който Възложителят е приел извършената работа по договора за изработка – 20 бр. демонтирани стари радиатори и тръби, захранващи радиаторите – без възражения на 19.02.2025г., а Изпълнителят е подписал разписка, че е получил сумата от 740 лв. в изпълнение на същия този договор. Изпълнителят е заявил също, че за м. февруари 2025г. не е осигурен на друга основание /безработен е/.

- сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ от 19.02.2025г. от „АКВА И ГАЗ“ ООД на А. М. П. – 600 лв. – сума, подлежаща на авансово облагане, 200 лв. – нормативно признати разходи за дейността и 60 лв. – удържан авансов данък. При това положение сумата за получаване е 740 лева.

- разходен касов ордер от 19.02.2025г., от който е видно, че „АКВА И 3

ГАЗ“ ООД са изплатили на А. М. П. по гр.договор № 021/24.01.2025г. сумата от 740 лв.

- справка за регистрирани трудови договори на А. М. П., от която е видно, че считано от 07.09.2025г. същият е започнал работа за „АКВА И ГАЗ“ ООД по безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ с код КИД: изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации, на длъжност: работник строителство.

От справката се установява също, че преди това, в периода от 29.08.2024г. до 09.09.2024г. А. М. П. е работил за „ПЪТНО СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ СИ БИ ЕС“ АД на безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ с код КИД: строителство на автомагистрали пътища и самолетни писти, на длъжност: специалист.

В хода на настоящото производство са разпитани в качеството на свидетели следните лица: В. С. Н. - актосъставител, Д. Б. Г. - свидетел по акта и А. М. П..

От показанията на свидетелите Н. и Г. се установява, че на 18.02.2025г. в 11,43 часа, във връзка с подаден сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, извършили проверка на обект: ***

При проверката установили две лица, които полагали труд за „АКВА И ГАЗ“ ООД – извършвали монтаж на отоплителни тела. И двете лица попълнили декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. За едното лице било установено, че има сключен трудов договор с „АКВА И ГАЗ“ ООД, а за другото – А. П., че няма сключен нито трудов, нито граждански договор.

Проверяващите инспектори заявяват, че при попълване на декларациите по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ са разяснили на двете лица, че следва да декларират, това, което устно са заявили пред тях. Те са категорични, че не са им диктували какво да пишат, а по-скоро са им разяснявали съдържанието на самата декларация.

Свидетелят Н. заявява, че попитал А. П. да не е подписал нещо и да е забравил, но той му отговори, че не си спомня да е подписал нещо. Свидетелят Г. също заявява, че не си спомня по време на проверката А. П. да е споменал, че е на граждански договор.

4

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Г., тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с приложената към АУАН декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. Не са налице данни и за това проверяващите инспектори да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото.

Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля А. М. П., в които той заявява, че към датата на проверката 18.02.2025г. е имал сключен граждански договор с „АКВА И ГАЗ“ ООД, по силата на който трябвало да демонтира и съответно монтира 40 радиатора, ведно с тръби и съответно да получи по 40 лв. за всеки. В тази връзка съобрази следното:

На първо място, според представения договор за изработка № 021/2.01.2025г. П. следвало да демонтира и съответно монтира 40 радиатора, ведно с тръби, а от констативния протокол от 19.02.2025г. е видно, че той е получил половината от договореното възнаграждение само за това, че е демонтирал 20 от радиаторите, без да е довършил работата си след това, като монтира 20 нови радиатора.

На второ място, от представения договора за изработка е видно, че „АКВА И ГАЗ“ ООД се е задължило да предостави на П. всички необходими материали и инструменти, но не и да осигури свой работник, който да го подпомогне при изпълнение на дейността му. Тук е важно да се отбележи, че при проверката е установено, че П. е извършвал дейността си заедно с работник на дружеството, когото той нарича „Х.“.

На трето място, ако П. е имал сключен договор за изработка, в който толкова ясно са посочени параметрите на поетото от него задължение и полагащото му се възнаграждение, то той би посочил това ясно, категорично и без никакви притеснения в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ.

Вместо това, в същата тази декларация той е посочил, че е започнал работа на 24.01.2025г., с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа, с трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., както и че от 24.01.2025г. е „1 месец пробно“. Последното обстоятелство няма как да се приеме, че му е било продиктувано от проверяващите инспектори, тъй като е изключително специфично и няма как да бъде подведен да го запише. Същото важи и за размера на трудовото възнаграждение - 1077 лв., тъй като то по никакъв начин не съответства на договореното според договора за изработка – 1600 лв. Прави 5 впечатление обаче, че то съвпада с размера на минималната работна заплата за страната. Нелогично е обяснението на П., че това е бил размерът, който следва да бъде получен след като му бъдат направени удръжки за осигуровки.

Водим от горното, съдът прие, че съдържанието на попълнената от А.

М. П. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде кредитирано, тъй като не бе установено по един безспорен и категоричен начин, че той е бил принуден и/или подведен от проверяващите инспектори да я попълни по определен начин.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 61, ал. 1 КТ.

От обективна страна, на 18.02.2025г. в 11,43 часа, на обект: *** , в качеството си на работодател е приел на работа на горепосочения строителен обект А. М. П., ЕГН: **********, на длъжност: монтажник, без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

Горното се установява от показанията на Н. и Г., както и от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ от 18.02.2025г., попълнена от А. М. П..

Съдът кредитира декларацията на П., въпреки твърденията му, че проверяващите органи са му диктували какво да пише. В тази връзка, от една страна, отчете, че той е грамотен и декларацията е попълнена собственоръчно от него, а от друга, че не е имало пречка да посочи, че е имал сключен граждански договор за изработка, вместо да посочва, че е започнал работа на 24.01.2025г., с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа, с трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., както и че от 24.01.2025г. е „1 месец пробно“.

6

От субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, тъй като същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.

Що касае размера на определеното от наказващия орган административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, същото съответства по вид и размер на минималното, предвидено в чл. 414, ал. 3 КТ, поради което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса съобразено ли е то с тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа reformacio in pejus.

Разпечатката съдържа 54 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d81e2ce6-50ed-4121-b2a4-6ad754ccae74