Определение № 1515 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1409/2024
- Вид
- Определение № 1515
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл.411, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 24 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.25, ал.3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 29, ал. 9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 4, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1515 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501409 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274- чл. 279 във връзка с чл.419, ал.3 . и чл.420 ГПК.
Производството по делото е образувано по частната жалба на П. И. П. с ЕГН **********, с адрес: *********** против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 1860 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № от 28.02.2024 г., издадена по ч. гр. дело № 3407/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXI гр. състав, с която е разпоредено П. И. П., ЕГН ********** да плати на „Лайт Финанси“ ООД, ЕИК 204749531, следните суми: 56 328 евро, респ. 110167,99 лева - главница по договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 261 от 30.09.2022 г., с нотариално удостоверени подписи, рег. № 3459/30.09.2022 г. на Нотариус Меглена Цацарова, рег. № 155 на НК, предсрочно изискуем; 177,37 лева - обезщетение за забава за просрочена главница /по вноски от № 13 до № 16/ за периода 02.11.2023 г. - 01.02.2024 г.; 844,02 лева обезщетение за забава върху целия размер на просрочена главница за периода 03.02.2024 г. - 22.02.2024 г.; 2566,42 евро, респ. 5019,48 лева - договорна лихва за периода 02.10.2023 г. - 01.02.2024 г.; 128,34 лева - обезщетение за забава върху договорната лихва за периода 02.11.2023 г. - 22.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда 23.02.2024 г. до окончателното погасяване и разноските по делото по съразмерност от 2326,75 лева - държавна такса и 5385,83 лева - платено адв. възнаграждение.
Постъпила е и частна жалба от П. И. П. с ЕГН ********** против определение № 4892 от 19.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3407/2024 г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането и по реда на чл. 420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на издадената по делото заповед по чл. 417 ГПК № 1860 от 28.02.2024 г. Жалбоподателката моли за отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и на посоченото определение, като се позовава на разпоредбата на чл.411, ал.2 и 3 ГПК поради това, че заявлението противоречи със закона и с добрите нрави и искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Ответникът по частните жалби „Лайт Финанси“ ООД ги оспорва като 1 неоснователни и моли съда същите да се оставят без уважение.
Пловдивският окръжен съд Х гр. Състав, за да се произнесе, намери следното:
Частните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна, против обжалваеми съдебни актове, поради което същите са процесуално допустими.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 417 ГПК, подадено от кредитора „Лайт Финанси“ ООД против длъжника П. И. П..
Заповедният съд е уважил заявлението изцяло и е постановил незабавно изпълнение, като е издал Заповед № 1860 от 28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. За да постанови разпореждането си за издаване на заповедта за изпълнение, първоинстанционния съд е извършил проверка относно редовността на представените документи и е приел, че същите са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
На 17.04.2024 г. е постъпила молба от длъжника с искане за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.2, т. 2 ГПК - когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Това искане е оставено без уважение с обжалваното тук определение № 4892/19.04.2024 г.
В срока по чл. 414 от ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение и настоящата частна жалба по чл. 419 от ГПК, като на основание чл. 415 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в месечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
И в двете частни жалби са наведени оплакванията за нарушения на разпоредбата на чл.411, ал.2 и 3 ГПК, като съдът ги намира за неоснователни.
Представеният със заявлението договор е изключен от предметния обхват на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗПК в редакцията му към ДВ бр. 59 от 2016 г., разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. Видно от договора, заявителят е предоставил на жалбоподателката кредит за закупуване на недвижим имот и е обезпечил вземанията си с ипотека върху закупения имот. В случая приложим е Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП /, като жалбоподателката има качеството на потребител по смисъла н а § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП - същата е физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност.
При извършената проверка във връзка с направените оплакванията, както и при служебната такава съдът не намира да е налице противоречие на договора със закона или с добрите нрави, нито да са налице неравноправни клаузи в представения със заявлението договор, или да съществува обоснована вероятност за това.
Договорът отговаря на формалните изискванията на чл. 24 от ЗКНИП. Същият е изготвени в писмена форма, съдържа пълна индивидуализация на страните, общия размер на кредита и условията за усвояването му. Посочен е лихвения процент по кредита, с изрично посочване, че същият е фиксиран. Посочен е годишен процент на 2 разходите по кредита. Посочен е видът на предоставения кредит, определен е срок на договора -60 месеца от деня на сключването му; посочен е размер на главницата и условията за усвояването и; приложен е погасителен план с датите на плащане, конкретизирани са размерите на всяка месечно дължима вноска, общия им брой и разпределение на частите за лихви и главници. Посочена е общата сума, дължима от потребителя по кредита.
Уговорените в договора проценти на ГЛП /фиксиран лихвен процент за целия период на действие на договора от 14 %/ и ГПР 15,76 %/ са в размери, които са значително под законоустановените като допустими с оглед защита правата на потребителите. ГПР е в императивните рамки, предвидени в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, които са не повече от 5 пъти размера на законната лихва. Възнаградителната лихва е ясно договорно определена във фиксиран размер, като е уговорен едногодишен гратисен период, в който договорна лихва не се дължи. Тъй като същата съставлява цената на осъществено кредитиране, размерът й е извън общия контрол за неравноправност. Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Неотносима е разпоредбата на чл.25, ал.3 ЗКНИП, посочена в жалбите, която касае договори за кредит с променлив лихвен процент, поради което не следва да се обсъждат доводите за липса на методика за изчисляване на лихвата.
Въззивният съд споделя мотивите на районния съд в определението по чл.420 ГПК, че в настоящото производство не следва да се обсъждат наведените обстоятелства дали и какви предходни задължения се погасяват/рефинансират/ чрез предоставения кредит, тъй като тези отношения стоят извън договора, предоставен със заявлението, респективно извън преценката за потребителска защита по договора. Не следва да се обсъждат оплакванията към договора за кредит да не е представено пълномощно за сключилото го за длъжника лице, тъй като същите отново нямат отношение към настоящото производство. Липсата на валидно учредена представителна власт за сключването на договора за кредит би следвало да се обсъжда в евентуален исков процес.
С оглед изложеното съдът намира подадените частни жалби за неоснователни. Като такива същите ще се оставят без уважение.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. И. П. с ЕГН **********, с адрес: *********** против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 1860 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № от 28.02.2024 г., издадена по ч. гр. дело № 3407/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXI гр. състав, с която е разпоредено П. И. П., ЕГН ********** да плати на „Лайт Финанси“ ООД, ЕИК 204749531 следните суми: 56 328 евро, респ. 110167,99 лева - главница по договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 261 от 30.09.2022 г., с нотариално удостоверени подписи, рег. № 3459/30.09.2022 г. на Нотариус Меглена Цацарова, рег. № 155 на НК, 3 предсрочно изискуем; 177,37 лева - обезщетение за забава за просрочена главница /по вноски от № 13 до № 16/ за периода 02.11.2023 г. - 01.02.2024 г.; 844,02 лева обезщетение за забава върху целия размер на просрочена главница за периода 03.02.2024 г. - 22.02.2024 г.; 2566,42 евро, респ. 5019,48 лева - договорна лихва за периода 02.10.2023 г. - 01.02.2024 г.; 128,34 лева - обезщетение за забава върху договорната лихва за периода 02.11.2023 г. - 22.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда 23.02.2024 г. до окончателното погасяване и разноските по делото по съразмерност от 2326,75 лева - държавна такса и 5385,83 лева - платено адв. възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. И. П. с ЕГН ********** против определение № 4892 от 19.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3407/2024 г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането и по реда на чл. 420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на издадената по делото заповед по чл. 417 ГПК № 1860 от 28.02.2024 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4