Решение № 4991 от 12.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4991 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330104591 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 13273/25.10.2024 г. по ГД № 4591/2024 г. съдът е съединил настоящото дело с ГД № 14386/2024 г. - и двете по описа на Районен съд - Пловдив, като съединеното дело се води под № 4591/2024 г. по описа на ПРС, ХХІV граждански състав.

Предявени са искови молби от С. П. срещу „Креди Йес“ ООД. Твърди се, че е сключен договор за потребителски кредит от 27.09.2022 г. със заемна сума 800 лв. С едната искова молба се иска прогласяване нищожността на уговорената в договора неустойка поради противоречие с добрите нрави. С другата искова молба се иска осъждането на ответника да върне сумата от 50 лв. недължимо платена по клаузата за неустойка. По-късно осъдителният иск е увеличен по размер на сумата от 587,40 лв.

В срок са постъпили отговори на исковите молби. С първия се счита, че твърденията за нищожност на клаузата са неоснователни и недоказани, същата била индивидуално уговорена и под отлагателно условие, съставлявала разход при неизпълнение на задължения и потребителят можел да се откаже от сключването на договора. Счита, че не се накърняват добрите нрави, като потребителят е бил наясно с всички условия на договора. Моли да се отхвърли искът, претендира разноски. По втората искова молба, в която са посочени извършените по договора плащания, се твърди, че е платена 1 неустойка в размер на 587,40 лв., твърди, че задълженията били изцяло погасени. Развиват се същите доводи по повод нищожност на каузата.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Основателността на първия иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за заем, в който да е уговорена неустойка при условията и в размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като накърняваща добрите нрави.

Основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД зависи от следните юридически факти: ищецът да е платил на ответника процесната сума, но изначално да е липсвало основание за това.

Установява се от представения с исковата молба договор, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***/27.09.2022г., по силата на който на ищеца били предоставени в заем 800 лв., при възнаградителна лихва - 139, 01 лв., срок на погасяване - 9 месеца и размер на дължимата неустойка по чл.8 от Договора – 689,99 лв. От същия договор се установява, че в чл.6 било уговорено заемът да бъде обезпечен с гарант и с още едно обезпечение, отговарящи на определени условия, визирани в Общите условия към договора. Установява се още от приложения договор, че ако заемателят не предостави уговореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора за заем или представеното обезпечение на отговаря на изискванията, посочени в Общите условия, се дължи неустойка в горепосочения размер, която се плаща разсрочено съгласно погасителния план.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.8 от договора за заем, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

На първо място, следва да се взема предвид размерът на уговорената неустойка. За непредоставяне на обезпечение на заетата сума в размер на 800 лв. и възнаградителна лихва - 139, 01 лв., се предвижда неустойка в размер на 689,99 лв., която съставлява повече от половината от заетата сума и надвишава повече от 3 пъти възнаградителната лихва. Този размер следва да се съпостави и с другите условия по договора, а именно - краткия тридневен срок за предоставяне на 2 обезпечения, който прави задължението трудно изпълнимо, предварителното разсрочване на неустойката в погасителния план, още преди да е ясно дали ще се предостави обезпечение.

2

Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, поставянето на условия, на които обезпеченията да отговарят, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставено трудното му изпълнение и очаквано неговото неизпълнение. Ето защо за уговорената неустойката липсва функцията да обезпечава изпълнението.

Големият размер на неустойката, надвишаващ възнаграждението по договора, и предмета на задължението, за неизпълнението на което е уговорена, дават основание да се приеме, че клаузата не отговаря на обезщетителната, а и на санкционната функция на неустойката. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя. Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не може да се приеме и наличие на санкционна функция, тъй като същинското задължение на длъжника е да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва. Действително, между страните съществува свобода на договарянето и за други задължения на длъжника по договора, като няма пречка това да е задължение за представяне на обезпечение, но санкционирането би следвало да е съответно на неизпълнението. Когато кредитният риск е увеличен, съответна санкция би била намаляване срока за връщане на дължимото, за да се съкрати периода, в който се носи този риск. В този смисъл е и нормата на чл.71 от ЗЗД. Но предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а до по-голям риск за събиране на задължението, накърнява добрите нрави Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън 3 присъщите й функции да обезпечава изпълнението, да обезщетява и санкционира при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.

Поради изложеното първият иск се явява основателен, клаузата на чл.8 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и преследва друга цел.

По осъдителния иск, съдът приема следното. Ответникът признава в отговора на исковата молба, че потребителят е платил по клаузата за неустойка парична сума в размер на 587,40 лв. С оглед нищожността на клаузата за неустойка, тази сума се явява платена при начална липса на основание. Основателен се явява и този иск, поради което ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца тази сума.

Поради изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 50 лв. по осъдителния иск. По установителния иск ищецът е бил освободен от държавна такса, поради което ответникът следва да бъде осъден да я плати в полза на съда в размер на 50 лв.

По двата иска следва да се присъди общо възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС с оглед сходния предмет на двата иска и ниската правна и фактическа сложност на делото. Недоказани останаха възраженията за липса на материална затрудненост на ищеца. Напротив, съдът е направил извод за обратното, като е освободил ищеца от такса по установителния иск.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИ ЙЕС“

ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, по предявения от С. Г. П., ЕГН: **********, с адрес:

***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.8 от Договор за паричен заем № ***/27.09.2022г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и С.

П . , с която се предвижда неустойка, дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение в срока и съгласно условия, посочени в договора и в общите условия към него.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, да плати на С. Г.

4

П., ЕГН: **********, по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 587,40 лв., платена от С. П. по клауза за неустойка в Договор за паричен заем № ***/27.09.2022г., и получена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД без основание.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545 да плати: по сметка на РС Пловдив в полза на бюджета на Съдебната власт , сумата в размер на 50 лв. – държавна такса; на С. Г. П., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. – разноски за платена държавна такса; на ЕАД Е.И. , сумата в размер на 480 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5