Решение № 2 от 11.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Деян Ив. Денев при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора М. В. Г. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100601234 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е Присъда №14, постановена на 20.09.2021г. по НОХД № 20203130200326/2020г., по описа на РС - гр. Провадия IV-ти наказателен състав, с която подсъдими ят В. К. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 15.05.2015г. в гр. Девня, област Варна, в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ - нотариален акт № 62, том ІV, рег. № 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. да продажба на недвижими имоти в землището на гр. Суворово /ПИ № 061011 в местност „Ямлата“ и ПИ № 067008 в местност „Кюхлюка“/, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно че продавачите на двата недвижими имота М. И.

И. и З. И. А. са собственици – наследници въз основа на удостоверение за наследници на И. С. И. и декларация с нотариална заверка на подписите от 15.05.2015 г. от зам. кмет на община Суворово - И. И., в която са декларирали, че И. С. К. Б. и И. С. И. е едно и също лице и това е баща им, с цел да бъде използван този документ за доказателство на тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 от НК, вр. чл. 304 от НПК РС – гр. Провадия го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурора, в който приема постановената присъда за неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и необоснована, тъй като са налице доказателства за признаването на подс. В. К. М. за виновен по възведеното обвинение.

1

В допълнителното изложение към протеста се сочи, че РС - Провадия в мотивите към присъдата е приел, че съставът на чл. 311, ал.1 от НК не е доказан от обективна страна, както и че липсва виновно поведение на подсъдимия. Тези изводи на съда, държавното обвинение намира за неправилни, незаконосъобразни и постановени в противоречие със събраните по делото доказателства. Акцентира се върху това, че писмените и гласни доказателства, вкл. и изготвените и приети по делото експертизи, събрани по време на досъдебното производство, както и в съдебното следствие, по безспорен и категоричен начин установяват, че съставеният и заверен от подс. М., Нотариален акт, в качеството му на дл. лице – нотариус, е с невярно съдържание, тъй като посочените в него продавачи – М. И. и З. А. не са били собственици – наследници на имотите. Като не се е съобразил с изискването да бъде приложено удостоверение, съгласно Наредба № РД-02-206/24.04.2012г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чл. 18, ал.1 от същата, подс. М., съзнателно, виновно и умишлено се е поставил в положение да бъде изготвен официален документ с невярно съдържание.

Накрая с протеста се предлага да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и да бъде постановен нов, с който съдът да признае за виновен подс.

В. К. М. по възведеното му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл.

311, ал.1 от НК.

По делото е постъпило и възражение от страна на защитата, с което счита оправдателната присъда за правилна, законосъобразна и постановена след много задълбочено съдебно следствие и съответстваща на събраните доказателства.

Акцентира върху Наредба №РД-02.20-6/24.04.2012г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, която според защитата, не вменява никакви задължения на нотариуса, а регламентира единствено реда и условията за издаване от общинската администрация на удостоверение за идентичност на имената. Посочва, че такова удостоверение се издава от общинската администрация, въз основа на наличните данни в регистрите за населението, но тъй като наследодателят е починал, преди въвеждането на системата ЕСГРАОН, няма присвоено ЕГН, липсва пълен запис в Национална база данни „Население“ и поради тази причина такова удостоверение изобщо не може да бъде издадено.

Посочва установената практика в нотариалните производства, според която, в случаите когато в единната система липсват данни за определено лице, то заинтересованите лица представят нотариално заверени декларации за истинността на изложените от тях обстоятелства, като саморъчно се подписват под страх от наказателна отговорност, а самата декларация има материална доказателствена сила, която следва да се зачете от нотариуса. Твърди, че нито от обективна, нито от субективна страна е налице престъпен състав, тъй като при съставяне на НА и изповядване на нотариалната сделка и проверка на представените писмени доказателства за удостоверяване правото на собственост на праводателя е приложен точно гражданскоправния закон и установената практика. В заключение, се моли присъдата на Провадийския районен съд, с която е оправдан подсъдимият да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ВОП, не поддържа протеста на РП-Провадия. Изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като счита присъдата за правилна и законосъобразна.

2

Подсъдимият, се представлява от адв.Б., която по съображенията, подробно изложени във възражението, моли съда да потвърди оправдателната присъда.

В последната си дума подс. В. К. М. желае да бъде потвърдена присъдата на ПРС, като правилна и справедлива.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото й задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Протеста е подаден, в установения законов срок, поради което е допустим, като разгледан по същество, се е явява неоснователен поради следното:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проверени в съдебно заседание доказателства. В резултат на това са установени следните релевантни факти:

Лицето И. С. И. бил роден на 13.01.1928 г. в гр.Суворово, Акт за раждане №18 от 16.01.1928 г. Жител на гр.Суворово, починал на 12.03.1974 г., Акт за смърт № 206/13.03.1974 г. съставен в гр.Варна, а лицето И. С. К.Б. бил роден на 26.04.1935 г. в гр.Суворово, записан в Акт за раждане № 66 от 27.04.1935 г.

Същият се е изселил в Република Турция със семейството си с Изселнически паспорт № 189 от 30.01.1970 г. издаден в гр.Варна и е зачеркнат в регистъра за населението воден в гр.Суворово, въз основа на писмо № И-725 І от 17.07.1978 г. на Министерство на правосъдието гр.София.

На 11.05.2015 г., свид. З. А. и М. И., изготвили декларация в която двете декларирали, че имената на И. С. И. и и техния на баща - И. С. К.Б., с които е вписан в документи издавани от Общинска служба „Земеделие“ гр.Суворово са имена на един и същ човек. Декларацията била заверена от свид. И. И., заемащ длъжността заместник кмет на Община Суворово. В периода 09.11.2011 г.30.10.2015 г. свид. И. И. е изпълнявал длъжността заместник кмет в Община Суворово. В това си качеството и на основание чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, който гласи: “Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център- кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметския наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 от Закона за 2 задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.“, свид. И. И. извършвал нотариална дейност в ограничен размер. Той заверил за вярност само подписите на деклараторките, а не и съдържанието на декларацията. С квитанция № ********** от 11.05.2015 г. в Община Суворово била заплатена такса единствено за нотариална заверка. Такса за машинописни услуги/написване на декларацията не е била събрана. Нотариалната заверка била под №347 от посочената по горе дата.

3

След представянето на описаната декларация в общинска служба „Земеделие” гр. Суворово М. И. И. и З. И. А. са се снабдили с Решение № 1/03.11.1998 г. по силата, на което е възстановена собствеността на И. С. К.Б. на два поземлени имота: нива от 17.603 дка, трета категория в местността „Ямлата”, имот № 0610121 и нива от 10.205 дка, трета категория в местност „Кюхлюка”, имот № 067008 по плана за земеразделяне землището на гр. Суворово. След това се снабдили с данъчни оценки и скици на описаните по-горе имоти, като в удостоверенията за данъчна оценка на имотите по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.

№№5312000469/11.05.2015 г. и 5312000469/11.05.2015 г. длъжностното лице при Община Суворово, на основание чл.264, ал.1 от ДОПК, след извършена проверка е удостоверило, че лицата М. И. И. и З. И. А. са собственици и нямат непогасени задължения за имотите. Всички посочени документи били предоставени на свид. адв. К. Т. който да представлява М.И. и З.А. пред нотариуса за изповядване на сделка – продажба на посочените документи.

На 15.05.2015 г. в нотариалната кантора на подсъдимия нотариус В.М., вписан под номер 465 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Девня, се явил свид. К. В. Т., в качеството си на пълномощник на сестрите свид. З. И. А. и на М. И. И., с искане да бъде изготвен и заверен нотариален акт за продажба на двата земеделски недвижими имота . Наред с другите документи, за изповядване на сделката свид. К. Т. представил пред нотариуса и декларацията с нотариална заверка №347 от 11.05.2015 Подсъдимият В.М. издал Нотариален акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. за продажба на недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Суворово с ПИ № 061011 в местност „Ямлата“ и с ПИ № 067008 в местност „Кюхлюка“, в който било вписано, че продавачите на двата земеделски имота М. И. И. и З. И. А. са собственици на имотите, придобити по наследство, въз основа на представените документи, между които и Удостоверение за наследници на И. С. И. №107 от 11.05.2015 г., издадено от Община Суворово и Декларация с нотариална заверка на подписите №347 от 11.05.2015 г. от заместник кмет на Община Суворово - И.

И.. Купувача - свид.М. Б. участвала в сделката чрез своя пълномощник И. Г. И..

На 17.09.2018 г. в Районна прокуратура гр.Девня, чрез адв. Боян Бохоров, АК Варна била депозирана жалба от свид. С. Б., с бащино име И., род. на 21.05.1960 г. в гр.Варна, турски гражданин, с паспорт № 15208394, изд. на 23.11.2017 г. в Пендик, Турция против М. И. И. и З. И. А., затова че в Декларация рег.№ 347 от 11.05.2015 г. заверена от И. И., извършващ нотариална дейност в Община Суворово, обл.Варна, лицата М. И. И. и З. И. А. са декларирали, че имената на И. С. И., род. на 13.01.1928 г., починал на 12.03.1974 г. и И. С. К.Б., с които е вписан в документи издавани от Общинска служба „Земеделие“ гр.Суворово, са имената на един и същ човек, на баща им.

По делото е установено, че д екларация peг. № 347 от 11.05.2015 г. била с невярно съдържание, тъй като имената на И. С. И. и на И. С. К.Б. не са на едно и също лице и той не се явява баща и наследодател на подписалите декларацията лица М. И. И. и З. И. А..

При съставянето на Нотариален акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. за продажба на недвижими имоти, подсъдимия В.М. не изискал 4 удостоверение по образец, утвърден с Наредба № РД02-20-6/24.04.2012 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството - чл.18 ал.1, което се издава от кмета на община, район, кметство или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация на лицата, за които се отнасят, на техни законни представители и на техни наследници за идентичност на имената при установени различни имена на лицето/собствено, бащино, фамилно/, когато различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на актовете за гражданско състояние, а приел и приложил към нотариалното дело представената му декларация с нотариална заверка №347 от 11.05.2015 г., подписана от свид. З. А. и от М. И., в която двете декларирали, че имената на И. С. И., роден на 13.01.1928 г., починал на 12.03.1974 г.- акт за смърт № 206/13.03.1074 г., съставен в гр.Варна и И. С. К.Б., с които е вписан в документи издавани от Общинска служба „Земеделие“ гр.Суворово са имена на един и същ човек, на баща им.