Решение № 2159 от 07.10.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6083/2021
- Вид
- Решение № 2159
- Подписан
- 07.10.2022
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2159 гр. Бургас, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Филип Ст. Радинов при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело № 20212120106083 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "Халчев Трейдер Тръст" ООД срещу Г. А. А., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание, от наследодателя на ответника А*Ж* А., починал на *****., на притежавания от М*М*Д* и Д*Д*Д*, в условията на СИО недвижим имот, а именно Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. и сумата от 528 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.12.2017 г. до 29.04.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на сключения между него и М*М*Д* и Д*Д*Д* договор за цесия от **** и анекс от 16.04.2010 г. към него, за което е издадена Заповед за изпълнение №***** изменена с Разпореждане №***** на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
В искова молба № **/**** и уточнителни молби от 20.10.2021 г., 22.11.2021 г. и 31.12.2021 г. се твърди, че на ****г. в полза на Д*Д*Д* и М*М*Д* е издаден нотариален акт за собственост върху Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, ведно Таванско помещение № 21. С молба уточнение от 22.11.2021 г. /л. 34/ е посочено, че на **** е извършен въвод във владение на покойния баща на ответника А*Ж* А. в Апартамент № 21, Таванско помещение № 21 и Таванско помещение № 20, последните обединени в едно помещение от Д*Д*Д* и М*М*Д*. Сочи се, че доколкото собственици на Таванско помещение № 21 са Д*Д*Д* и М*М*Д*, то същото е ползвано без основание от А*Ж* А. в периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г., поради което последният дължи на собствениците 1 обезщетение в размер от 2400 лева, изчислено на база на месечния наем само за Таванско помещение № 21. Излага се, че с покана от 25.03.2010 г., получена от А*Ж* А. на 29.03.2010 г. същият е поканен да заплати на Д*Д*Д* и М*М*Д* дължимите суми за ползването без основание на Таванско помещение № 21, включително за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. Поддържа се, че след като задължението не е изпълнено, Д*Д*Д* и М*М*Д* са прехвърлили своето вземане към А*Ж* А. в размер от 2400 лева, представляващо обезщетение за ползване от А*Ж* А. без основание на Таванско помещение № 21 за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. на ищеца по настоящото дело по силата на договор за цесия от **** и анекс от ***** за което е издадена Фактура № **/*** г. Твърди се, че А*Ж* А. приживе е уведомен за прехвърляне на вземането. Излага се, че след смъртта на А*Ж* А. на *****., задълженията му за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. са наследени от единствения му наследник – ответникът по настоящото дело Г. А. А.. Поддържа се, че с поканата за заплащане на обезщетението за ползване без основание на Таванско помещение № 21 получена от А*Ж* А. същият е поставен в забава и дължи обезщетение за забава, което също е наследено от ответника по делото. Сочи се, че за процесите вземания за обезщетение ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в изпълнение на указанията на съда за предявяване на иск относно вземането са предявени настоящите искове
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията предмет на настоящото дело, доколкото от процесния договор за цесия от 2010 г. до образуване на ч. гр. д. № **** на РС Бургас общата пет годишна погасителна давност е изтекла. Сочи се, че наследодателят на ответника е имал основание да ползва имота, доколкото въводът във владение е именно такова основание. Направено е евентуално възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с вземането на ответника в размер от 15000 лева, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходите, които следва да бъдат направени от ответника за възстановяване на съборената от Д*Д*Д* и М*М*Д* преградна стена съединяваща тавански помещение № 20 и 21, както и възстановяване на зазиданата от същите врата. Поддържа се, че доколкото е неоснователна претенцията по главното вземане, то неоснователна се явява и претенцията за акцесорното вземане за мораторна лихва.
Направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание не се представлява. Депозира молба от 12.09.2022 г.
В съдебно заседание ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № **** по описа на Бургаски районен съд, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
Не е спорно по делото, а и от представения Нотариален акт № **** г. по нот. д. № **** г. на нотариус при РС – Бургас /л. 47/, се установява, че М*М*Д* и Д*Д*Д* са придобили правото на собственост върху Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, а от представения Нотариален акт № **** г. по нот. д. № ****г. на нотариус М. И* РС – Бургас /л. 93/ и протокол от въвод във владение /л. 48/ се установява, че 2
А*Ж* А. е придобил правото на собственост върху Таванско помещение № 20 към Апартамент № 20, находящи се в гр. Б**** и е въведен във владение на същото. Не е спорно, че двете тавански помещения са функционално свързани от Д*.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 23/ се установява, че А*Ж* А. е починал на *****., като единствен негов наследник по закон е неговият син – ответникът по делото Г. А. А..
По делото са представени два броя договори за цесия от ****, единия от които сключен между дружеството-ищец, в качеството на цесионер и М*М*Д*, в качеството на цедент, а другия между ищеца, в качеството на цесионер и Д*Д*Д*, в качеството на цедент, по силата на които вземането срещу А. Ж* А. в размер на 18000 евро – обезщетение за ползване на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б**** за периода от 18.06.2006 г. до 25.03.2010 г., е прехвърлено на ищеца /л. 44 и л. 45/.
Представени по делото са два броя покани за изпълнение изпратени от цедентите по договорите за цесия от ****, изпратени преди тяхното сключване, с които А. Ж* А. е поканен да заплати сумата от 18000 евро – обезщетение за ползване на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б**** за периода от 18.06.2006 г. до 25.03.2010 г., като е предупреден, че при неизпълнение в предоставения с поканата срок вземането ще бъде прехвърлено на ищеца по настоящото дело /л. 42 и л. 43. Видно от представеното по делото известие за доставяне поканите са връчени приживе на А. Ж* А. /л.
46/.
По делото са представени два броя анекси от **** г. към цесионен договор от ****, единия от които сключен между дружеството-ищец, в качеството на цесионер и М*М*Д*, в качеството на цедент, а другия между ищеца, в качеството на цесионер и Д*Д*Д*, в качеството на цедент, по силата на които всички вземания срещу А. Ж* А. за обезщетение за ползване на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б**** възникнали след 25.03.2010 г. са прехвърлени на ищеца /л. 21 и л. 22/.
От представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебнотехническа експертиза, се установява, че строително-монтажните работи необходими за възстановяване на самостоятелността на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 20 и Таванско помещение № 21 към Апартамент № 20 са на стойност 636 лева към 2006 г. и 1010 лева към 2022 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване, че Д*Д*Д* и М*М*Д* са собственици на Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, А*Ж* А. е ползвал и тази част от общото пространство, която преди съединяването на двете процесни тавански помещения е представлявало Таванско помещение № 21 за процесния период, размера на средно-месечния наем за процесния период само за тази част от общото пространство, която преди съединяването на двете процесни тавански помещения е представлявало Таванско помещение № 21, сключен между ищеца и Д*Д*Д* и М*М*Д* договор за цесия от **** и анекс от ***** с твърдяното в исковата молба и уточнителните молби съдържание, по силата на който ищецът е придобил вземането за обезщетение за 3 процесния период, уведомяването приживе на А*Ж* А. за сключените договор за цесия от **** и анекс от ***** извършено след тяхното сключване, ответникът е приел наследството оставено след смъртта на баща си А*Ж* А. /не е спорно между страните/, поставянето в забава на А*Ж* А. за вземането за обезщетение за процесния период, и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително, наличието на основание за ползване на процесното Таванско помещение № 21 от А*Ж* А., възражението за погасителна давност, както и евентуално направеното възражение за прихващане, включително твърдяните в отговора на исковата молба преустройства, извършени от Д*Д*Д* и М*М*Д*, размера на разходите за възстановяване на фактическото положение от преди съединяването на Таванско помещение № 21 и Таванско помещение № 20.
По делото се установи, че М*М*Д* и Д*Д*Д* са придобили правото на собственост върху Таванско помещение № 21 към Апартамент № 21, находящи се в гр. Б****, а А*Ж* А. е придобил правото на собственост върху Таванско помещение № 20 към Апартамент № 20, находящи се в гр. Б**** и е въведен във владение на същото, както и че двете тавански помещения са функционално свързани от Д*.
Независимо от разпределената доказателствена тежест и дадените указания по чл.
146 ал. 2 от ГПК, с неоспорения от страните доклад по делото, от дружеството - ищец не са ангажирани доказателства, че за процесния период А*Ж* А. е ползвал и тази част от общото пространство, която преди съединяването на двете процесни тавански помещения е представлявало Таванско помещение № 21 и относно размера на средно-месечния наем за помещението за процесния период. При липса на доказателства за установяване на ползването на помещението и при условие, че това твърдение на ищеца се оспорва от ответника, който в съдебното заседание от 13.09.2022 г. по реда на 176 от ГПК изрично е заявил, че нито баща му, нито той е ползвал Таванско помещение № 21, съдът приема, че по делото не се установи в условията на пълно и главно доказване, че през процесния период бащата на ответника е ползвал Таванско помещение № 21, респ. че е възникнало вземане за обезщетение в полза на Д*, което да е било прехвърлено на ищеца с анекси от ****г. към цесионен договор от ****
Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d81ab60e-fd0f-4c51-b5f1-d785ada3c74f