Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 588 от 28.07.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 672/2021
Вид
Решение № 588
Подписан
28.07.2021
В сила
28.07.2021
Състав
Виржиния Константинова Караджова

Цитирани разпоредби

  • чл.210 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Русе , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20214520100672 по описа за 2021 година

Ищецът “Профи Кредит България“ ЕООД-София твърдят, че са се снабдили срещу ответницата със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5449/2020 г. по описа на РРС за сумата от 1 022,03 лв.-остатък от предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 3019657439/ 12.05.2017 г., със законната лихва върху нея от 24.11.2020 г., 492,39 лв.-възнаградителна лихва за периода 02.12.2019 г.-04.11.2020 г., 237,37 лв.-лихва за забава за времето 03.10.2017 г.-03.11.2020 г., и 11,41 лв. лихва от 04.11.2020 г. ( дата на предсрочната изискуемост) до 23.11.2020 г., както и 85,26 лв.-разноски за производството.Сочат, че за периода 13.0313.07.2020 г. не са начислявали на длъжницата законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.

С Разпореждане № 262816 от 26.11.2020 г., постановено по същото ч.гр.дело, било оставено без уважение искането им за присъждане на сумата от 651,50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3019657439/ 12.05.2017 г.

Актът им бил връчен на 09.12.2020 г.

В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение срещу издадената срещу нея заповед.На 06.01.2021 г. им било връчено указание, че могат да предявят оспорените претенции по общия исков ред.

Сочат, че вземанията им произтичат от Договор за потребителски кредит № 3019657439 от 11.05.2017 г., по силата на който дружеството предоставило на ответницата в заем сумата от 2 000 лв., които тя се 1 задължила да върне в срок от 3 години с падежна дата-2-ро число на месеца при месечни вноски от по 97,59 лв., с уговорени ГПР от 49.89 % , ГЛП от 41.17 %, лихвен процент на ден-0.11 % и възнаградителна лихва-1 513,24 лв.

(чл.4 от ОУ).Заемополучателката закупила и пакет допълнителни услуги за сумата от 1 558,80 лв., разсрочена на 36 вноски от по 43,30 лв.Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлязло на 5072,04 лв., а на месечната вноска-на 140,89 лв.

Според Декларации т.А към договора, неразделна част от който са Общи условия, предадени на клиента при подписване на контракта, с които твърдят, че длъжницата внимателно се е запознала преди сключване на сделката, приела ги е и не е имала забележки към тях, съгласила се е да ги спазва, за което положила подписа си под клаузите им.

Съгласно Декларации т.Г, на клиента била предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр.На базата на последния и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, потребителят преценява доколко предлаганият договор за кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние.Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, които предлага дружеството, като при желание за ползването му заемополучателят подписва споразумение с кредитора. В пакета услуги били включени приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Твърдят, че според т.V от „Допълнителни възможности за клиента" от ДПК № 3019657439, ответницата пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни задължения, както следва: 500 лв. към „Микро Кредит" АД (документ за кредитен превод № 14278887/12.05.17 г.) и 300 лв. към „Кеш Кредит" ЕАД (документ за кредитен превод № 14278888от 12.05.2017 г.).

Твърдят, че те са изправна страна по облигационната връзка.

На 18.10.2017 г. ответницата подала до тях Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3019657439, като пожелала да бъдат отложени 3 погасителни вноски.

На 27.10.2017 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Д. П. Ц. бил сключен Анекс № 1 към контракта, с който страните договорили да бъдат отложени вноски № 5,6 и 7.Те трябвало да бъдат заплатени до края на уговорения срок.Неразделна част към анекса станал нов погасителен план.С него броя на погасителните вноски бил променен от 36 на 39 броя.

2

На 10.10.2018 г. ответницата подала ново Заявление за промяна на погасителен план, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска.

На 17.10.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Д. П. Ц. бил сключен Анекс № 2.С него страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 16.Тя трябвало да бъде заплатена до края на уговорения срок.Към Анекс № 2 бил приет коригиран погасителен план.С него броя на погасителните вноски бил променен от 39 на 40 броя.

На 26.11.2018 г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3019657439, като пожелала да бъдат намалени погасителни вноски.

На 03.12.2018 г. между страните бил подписан Анекс № 3 към ДПК № 3019657439.С него съконтрахентите се договорили да бъде намален размера на вноски № 18-23 от 140,89 лв. на 45,89 лв.Бил подписан нов погасителен план.С него броят на вноските бил променен от 40 на 45 броя.

Твърдят, че на 04.11.2020 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем съгласно разпоредбата на чл.12.3 от ОУ.На длъжницата било изпратено уведомително писмо в този смисъл, връчено лично на адресата. До 04.11.2020 г. от страна на клиента били погасени общо 907,30 лв., съставляващи двадесет и четири пълни и една непълна вноска.Ответницата останала задължена към дружеството със сумите от 492,39 лв. и 651,50 лв. от цената за пакета допълнителни услуги.За периода от изпадане в забава и до 04.11.2020 г. на длъжницата била начислена лихва от 237,37 лв.

Твърдят, че към настоящия момент размерът на погасеното от Д. П. Ц. задължение по процесния договор възлиза на 3 101,35 лв., от които номинал2 906,12 лв.Сумата от 75.23 лв. била отнесена за погасяване на лихвите за забава по кредита (т.12.1 от ОУ), 120 лева-за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането (чл.17.4 от ОУ).Непогасени останали 1 022,03 лв. от главницата.

Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5449/2021 г. по описа на РРс, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Претендират ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от 651,50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към процесния договор за кредит.Търсят се разноски по делото.

Ответницата Д. П. Ц. оспорва предявените искове. Твърди, че е изправна страна по процесния договор и e погасила изцяло задължението си към кредитора с престираните от нея 3 101,35 лв.Сочи, че в представената й документация при подписване на контракта липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и ГЛП.Счита, че по отношение на нея са допуснати 3 нарушения на императивни норми на ЗЗП и ЗПК, които са я поставили в неравноправно положение.Намира, че със споразумението за допълнителни услуги се заобикаля забраната на чл.10а ал.2 и чл.19 от ЗПК.Твърди, че при включване на възнаграждението за допълнителни услуги, реалният годишен процент на разходите става двойно по-висок от обявения в договора ГПР от 49,9%.Това от своя страна води до нищожност на целия договор на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Развити са доводи за нищожност на клаузите, касаещи възнаградителната лихва, по съображение, ме тя надвишава повече от три пъти размера на законната лихва месечно.

Сочи, че шрифтът на договора не е съобразен с изискуемия размер по ЗПК.Прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност на вземането за лихва от 237,37 лв. за периода 03.10.2017 г.-03.11.2020 г.

Оспорва да е била уведомена за настъпилата изискуемост на кредита.Претендира отхвърляне на исковете.Търсят се разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 5449/ 2020 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. П. Ц. за сумата от 1 022,03 лв.остатъчна предсрочно изискуема главница, 492,39 лв.-непогасен одоговорно възнаграждение, дължимо з апериода 02.12.2019 г.-04.11.2020 г. (дата на предсрочната изискуемост), 237,37 лв.-лихва за забава за времето от 03.10.2017 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 04.11.2020 г., 11,41 лв.-лихва за забава за периода 04.11.-23.11.2020 г., съставляващи вземания по Договор за потребителски кредит № 3019657439/ 12.05.2017 г., със законната лихва върху първата стойност от 24.11.2020 г., както и 85,26 лв.–разноски за производството.

Актът е връчен на длъжницата на 30.11.2020 г.

С Разпореждане № 262816/ 26.11.2020 г. съдът оставил без уважение заявлението в частта за сумата от 651,50 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги към договора за потребителски кредит от 12.05.2017 г., като указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви претенцията си по общия ред.

Актът е връчен на дружеството на 09.12.2020 г.

В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение срещу заповедта за изпълнение.

Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иско в е за установяване на вземанията си.Разпореждането е връчено на 4 страната на 06.01.2021 г.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила по пощата на 04.02.2021 г., като датата на пощенското клеймо е от 03.02.2021 г.

Установителните претенции са преклузивния срок по чл.415 ал.4 от ГПК. допустими, предявени са в

Предмет на спора е и осъдителен иск за отхвърленото от заповедния съд вземане, който обаче е предявен след изтичане на определения на заявителя 1месечен срок от съобщаването.В този случай следва да намерят приложение дадените разяснения от ОСГТК на ВКС в т.11б от ТР №4/2014г. по т ълк.дело № 4/2013 г. Според същите, искът по чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото (Глава 15 ГПК), не е изрично изключено от законодателя.В производството по иска по чл.422 ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца (чл.210 ал.1 ГПК), насрещен иск (чл.211 ГПК), инцидентен установителен иск (чл.212 ГПК), ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422 ГПК.В конкретния случай за разликата между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл.210 ал.1 ГПК е предявен осъдителен иск, за който ищецът е внесъл следващата се държавна такса в пълен размер.

По делото няма спор, че след отправено искане за отпускане на кредит и след връчен на ответницата на 11.05.2017 г. СЕФ, между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 3019657439 от същата дата, по силата на който ищецът предоставил на Д. П. Ц. в заем сумата от 2 000 лв., които тя се задължила да върне в срок от 36 месеца, с падежна дата-2-ро число на месеца, при месечни вноски от по 97,59 лв., с уговорени ГПР от 49.89 % , ГЛП от 41.17 %, лихвен процент на ден-0.11 % и възнаградителна лихва-1 513,24 лв. (чл.4 от ОУ). Заемополучателката заявила желание да бъдат рефинансирани нейни задължения към други кредитори на обща стойност от 800 лв.

На 12.05.2017 г. по посочена от потребителката банкова сметка била преведена сумата от 1 200 лв., а останалите 800 лв.-на посочените в договора кредитори.

Ответницата, след връчена й на 11.05.2017 г. Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ, закупила и пакет допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, за сумата от 1 558,80 лв., от които 300 лв. за приоритетно разглеждане на кредита, 5 разсрочена на 36 вноски от по 43,30 лв. Така общият дълг за потребителя възлязъл на 5 072,04 лв., а на месечната вноска-на 140,89 лв.