Решение № 4 от 13.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500466 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 245 от 19.08.2024 година, постановено по гражд. дело № 335/2023 година по описа на Окръжен съд-Сливен, е осъдено „ЗАД ОЗК - З.” АД („ЗАД ОЗК - З.“ АД), ЕИК ********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Св. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от Ал. Л. и Р. Д. - изпълнителни директори, начин на представляване заедно, да заплати на Й. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: град Сливен, ул. „Ш. с.”, бл.1, вх.

„А”, ет. 1, ап. 1, над размера от изплатените 15 000 лева, сумата от 105 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на ******.2020 година, причинено виновно от водача на товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № *********, собственост на третото лице - помагач на ответника, с участието на което е разгледано настоящото дело - „Б. КМ” ООД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление п.к. 1700, район „Л.“, ул. „М.“ № 9, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението от 105 000 лева, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 07.07.2023 година до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени претенциите на Й. Ц. И., ЕГН **********, за неимуществени вреди над размера от 105 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, като част от общо 285 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 година до окончателното изплащане на сумите, както и за законната лихва върху пълния предявен размер от 200 000 лева като част от общо 285 000 лева, считано от датата на увреждането - ******.2020 година до 07.07.2021 година. Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД ОЗК - З.” АД, чрез адв. Г. Б. Х., с адрес за 1 връчване: град София, район С., ул. „К.“ № 1 срещу горепосоченото решение в частта, в която предявената срещу застрахователя искова претенция на Й. Ц. И. е уважена над сумата от 50 000 лева до присъдената такава от 105 000 лева. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Инвокира се неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер не по-малко от 40%, изразяващо се в нарушение на нормата на чл.

137а от ЗДвП. Необосновано съдът кредитирал некатегоричните изводи на вещото лице по приетата по делото САТЕ и пренебрегнал становището на медицинския експерт, изразено в т. 11 от СМЕ, че с оглед тежестта на травмите пострадалият бил без поставен предпазен колан. Обосновават се съображения за завишен размер на присъденото обезщетение с оглед принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че съдът формално е обсъдил само някои от критериите, имащи отношение към определянето на справедливо обезщетение. Оспорват се показанията на родителите на пострадалия относно проведената от него рехабилитация в частна клиника в Сливен и се сочи, че липсват съответните документи, доказващи реалното й извършване. Според въззивника, И. се е отклонил от предписаната му рехабилитация и това е забавило възстановяването му. Претендира се, че получените от лицето травми не са тежки и срокът за възстановяване от всяка една от тях е между два и пет месеца. Според въззивното дружество, при определяне на присъденото обезщетение съдът не е отчел социално-икономическата конюнктура в страната и съдебната практика при сходни случаи.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Й. Ц.

И., ЕГН **********, чрез адв. Т. Р. - АК - Сливен, с адрес за връчване: град Сливен, ул. „Г. С.

Р.” № 13, ет. 3, офис № 10, в който се навеждат съображения за нейната неоснователност.

Навеждат се доводи, че пострадалият има усложнения от причинените при ПТП травми, включително остеолиза и липса на кост, които са от постравматичен възпалителен произход и са наложили трансплантирането на тъкани и кожа. Изтъква се, че по делото са представени доказателства за претърпени общо шест оперативни интервенции от пострадалия - две в град Велико Търново и четири в град София, като му предстоят допълнителни реконструктивни операции. Сочи се, че според становището на експерта по СМЕ пострадалият не е възстановен от травмите, няма сигурност докога ще продължи лечението му и дали изобщо ще се възстанови напълно увредения му долен крайник. Оспорват се твърденията на въззивника, че И. не е провел предписаната му рехабилитация и се сочи, че според вещото лице същата не може да има лечебен ефект относно фрактурата на крайника и последвалите я усложнения. Твърди се, че според заключението от кредитираната по делото САТЕ пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан и ако не е бил, тялото му е щяло да изпадне извън автомобилното купе, което би причинило значително по-тежки травми.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

2

Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

По въззивната жалба е постъпил и отговор от третото лице помагач „Б. КМ” ООД, ЕИК *********, чрез адв. Ж. Ж. - САК, в който се изразява становище за нейната основателност. Страната споделя съображенията, развити в жалбата по отношение завишения размер на присъденото обезщетение.

Моли се за уважаване на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Доказателственият материал сочи, че на ******.2020 година, на ПП I-4, в района и източно от заведение „Г. к.“, непосредствено след разклона за с. М. сб., община Велико Търново е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № *********, управляван от Йв. л. Ив. и лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № *******, управляван от Св. Н. Н.. В товарния автомобил, на дясна предна седалка до водача Ив., е пътувал ищеца Й. Ц. И.. Скоростта на движение на товарния автомобил е била около 93 км/ч, като движението от негова страна се е осъществявало в светлата част на денонощието, при мокра пътна настилка. В същото време, в обратна посока, се е движел лекия автомобил със скорост около 84 км/ч., опасната му зона за спиране при която скорост е била около 76 м. В зоната на прав участък е възникнала техническа неизправност в ключалката на предния капак на товарния автомобил. Капакът се е отворил, като е закрил видимостта на водача. В резултат на това той е предприел технически неправилно действие, като рязко е отклонил автомобила наляво и е допуснал същия да навлезе в лявата пътна лента при пълна загуба на управление. Автомобилът е продължил движението си напред и наляво при линейно преместване и едновременна ротация около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре.

Навлизането на този автомобил в лентата за насрещно движение е било на около 36 м. от мястото на удара. При това движение е настъпил челен, ексцентричен удар на лекия автомобил в зоната на неговата пътна лента. При този удар товарният автомобил се е върнал назад с едновременна ротация около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Лекият автомобил е продължил движението си напред и надясно спрямо предварителната му посока на движение и е навлязъл в десния за него банкет.

Описаният по-горе механизъм на произшествието се установява от приобщения по делото доказателствен материал и по-специално протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с 3 пострадали лица и заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебноавтотехническа експертиза. Преценката на горното сочи, че водачът на товарният автомобил Йв. л. Ив. е допуснал ПТП, като е предприел технически неправилни действия при възникналата техническа неизправност в предния капак и е навлязъл в насрещната за него пътна лента на движение вместо да предприеме спиране, като по този начин е навлязъл и в опасната зона за спиране на лекия автомобил - чл. 20, ал. 1, чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, вменяващи задължение на водачите да контролират управляваните моторни-превозни средства, както и да използват дясната половина от пътя, от което за ищеца са произтекли вреди.

С оглед на горното, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ - Йв. л. Ив., починал в хода на образуваното против него наказателно производство, което поради тази причина е било прекратено.

Неговото поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което не се оспорва от ответната страна. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетения за вреди, като в тази връзка на същия са били изплатени сумите от 15 000 лева за неимуществени вреди и 11 853.68 лева за имуществени вреди. Предвид травмите и последиците от тях ищецът намира, че изплатеното му обезщетение за неимуществени вреди е крайно занижено, не може да репарира понесените от него болки и страдания, поради което именно е предявил претенцията, по повод на която е образувано съдебното производство.

При съобразяване горното, както и на останалите наведени във въззивната жалба доводи и съображения следва да се заключи, че основния спор между страните е свързан с определяне на размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, както и налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца И..

Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.

При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи 4 отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на настъпилото произшествие Й. И. е получил следните увреждания: травматичен шок на базата на тежките травми и надпределната болка, включително и кръвозагубата; контузия на главата, контузия на мозъка; фрактура на дясната бедрена кост; открита фрактура на подбедрицата - счупване на двете кости - тибия и фибула и размачкване на тъканите - конквасация; фрактура на дясната пубисна кост. Всички тези травми са в пряка причинно-следствена връзка с описаното по-горе ПТП, в което е участвал ищеца. На същия са правени общо 6 операции на бедрото, подбедрицата за периода от 21.12.2020 година до 11.01.2021 година, като преди това е бил лекуван в ОАИЛ за стабилизиране на общото състояние, основните жизнени показатели и преодоляване на шока; останалите четири са правени в град София, болница „Пирогов“ във връзка с настъпилите усложнения /некроза на тъкани/ и те са реконструктивни, за присаждане на мускул, тъкани и кожа - автопластика - кожа от негово бедро, като в това лечебно заведение е престоял до 16.02.2021 година. След изписването му, съгласно дадените указания, е провел рехабилитация в град Сливен и град Котел, както и физически упражнения /натоварване на десния долен крайник с повишаващи се тежести в домашни условия/, както и медикаментозна терапия, като обезболяващи взема и понастоящем поради хронични болки. Същият е в увредено общо състояние, не може да се придвижва без помощни средства и изпитва хронични болки вече 3.5 години. Той не е възстановен напълно, като му предстоят още оперативни интервенции по повод настъпилите усложнения - хронична секреция от раните, липса на кост на дясната подбедрица, налага се остеопластика и продължителна рехабилитация, с неизвестна продължителност във времето.