Протокол № 39 от 31.01.2023, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 39 гр. Пещера, 31.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100587 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Г. М., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. Ч., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ Д. М., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. Б., редовно упълномощена.

В.Л. Б. Г., редовно призован, се явява лично.

АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на 1 фактическата страна на спора.

АДВ. Ч. – Да се изслуша експертизата.

АДВ. Б. – Да се изслуша вещото лице.

Съдът счита, че следва да бъде назначено определеното в.л. и затова О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за в.л. Б. Г..

Сне се самоличността му както следва:

В.Л. Б. З. Г. - 61 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

Премина се към разпит на в.л. Г.:

В.Л. Г., със снета самоличност – Представил съм писмено заключение, ведно с 3 бр. скици, което поддържам. При оглед на място установявам, че имотите на място се ползват от страните, както са били отредени парцелите по обезсиления план от 1933 г. Предвижданията на сега действащия регулационен план на място не са приложени. През 1968 г. е издадена Заповед по обезсиления план от 1933 г., която касае регулационни изменения за друг квартал. Не се касае за този квартал, в който са разположени процесните имоти. Създадените парцели по обезсиления план от 1933 г. са съществували със създаването на плана. Тази заповед от 1968 г. не касае процесните имоти.

Тя е за друг квартал. Имам документ, в който пише, това е протокол от 31.07.1967 г. от комисия, че след като отчуждават дворни места за изграждане на детска градина, настаняват хората, които са отчуждени, в утвърдени парцели на ТКЗС в кв. 43. Със създаването на плана от 1933 г., са били отредени в кв. 44 парцели 1, 2, 3, 4, 10, 11 и 9. Допълнително върху това копие от скицата, когато се образува ТКЗС през 1968 г. в с. Исперихово, върху тези парцели са нанесли ТКЗС. Записал съм в т. 1, че със заповед № 2

1007/1933 г. е проектирана дворищната регулация върху тези имоти. Върху съществуващи имоти с незатворен кадастър. Не е записано чия собственост е бил парцелът. Имоти 41, 42 и 43 не открих по разписните книги към 1933 г. чия собственост са. Същите са с незатворен кадастър – нямат граници, само е загатнато, че там са съществували имоти с планоснимачни номера 41, 42, 43, но границите не са затворени. Този имот е загатнат като информация от 2 страни, но от другата част не е затворена границата, което означава, че не е известна собствеността. Загатнато е, че има имот, но не е със затворени граници, за да покаже, че е съществувало дворно място и чия собственост е.

Това е към 1933 г. Към 1933 г. се създава дворищна регулация, която създава тези парцели, които изброих. Те, като са създадени, не е записано за кой имот са отредени. Когато се създава ТКЗС през 1968 г., върху копието на действащия тогава план от 1933 г. до парцелите е записано ръкописно „ТКЗС“ – на всеки от тях. Това са парцели 3,4,10,11. Описани са в т. 1. В кв.

44 по обезсиления план на с. Исперихово от 1933 г. са били отредени парцели 1,2,3,4,9,10,11. Нямало е тогава записване „ТКЗС“ към 1933-та г. В т. 1, на ч.

IV, съм описал, че със заповед № 61/1968 г. е извършено изменение на плана, като е утвърдена допълнителна дворищна регулация. Не ми е представена и не открих посочената заповед, за да установя къде е било изменението на плана. Търсих в Архива на Кметство - Исперихово, в Архива на Община Брацигово и в Службата по кадастъра в гр. Пазарджик. Само е описана в една от скиците, че съществува такава заповед № 61, но такова нещо не открих, за допълнителна дворищна регулация. Като търсих в архивите ми отговориха, че за първи път чуват за такава заповед. В разписния лист се записва собствеността на имота, а не на парцела. Те са записали допълнително върху плана на всички парцели „ТКЗС“. На отчуждените имоти са настанявани там хората за обезщетение, върху тези имоти, новообразувани за ТКЗС. Към 1968 г. тези парцели са съществували. По плана от 1933 г. фигурират парцелите, без да е записано на кой са. Върху плана няма записана тази заповед, само върху скицата е записано. Върху плана от 1933 г. има положен печат и в него е записано: „одобрено със заповед № 105/1933 г. за улична регулация и заповед № 1007/1933 г. за дворищна регулация“. Върху този план няма записана заповед № 61/1968 г. Такава заповед фигурира само върху скицата.

3

АДВ. Ч. – Нямам въпроси към в.л., да се приеме заключението.

АДВ. Б. – Нямам въпроси към в.л.

Съдът счита, че следва да бъде прието заключението на в.л., затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на в.л. Г., като на същия се изплати възнаграждение в размер на 300 лв., внесени по сметка на съда от страните.

АДВ. Б. – Отказвам се от свидетелите си.

АДВ. Ч. – Тогава и аз се отказвам от единия си свидетел. Ще разпитаме само един.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА двамата допуснати свидетели на ответника и един на ищеца.

ДОПУСКА до разпит свидетеля.

Сне се самоличността му, както следва:

СВ. С.П.Т – 72 г., български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство със страните.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

АДВ. Ч. – Моля да бъде предявена на свидетеля извадката от плана от 1933 г.

На свидетеля се предяви скица на план от 1933 г. по заповед № 105 и № 1007.

4

Пристъпи се към разпит на свидетеля, със снета самоличност:

СВ. Т. – Познавам страните. Г. има брат В.. Знам, че имат на края на селото, вляво, един голям имот и той е разделен на две –единият е на В., а другият е на Г.. На Г. имотът е № IV, а на В. е имот № III. Задните имоти № ХI е на Г., а № Х е на В.. Преди това беше собственост на баща им – бай Д..

Откакто го помня аз, това си е техен парцел – първо на бащата, после го раздели на синовете. Аз съм бил на 16-17 г. някъде, когато парцела го гледаха двамата братя с бащата, а после го раздели на двамата. Към 1970-та година вече всеки си знаеше парцела и си гледаше неговия парцел. Обработваха си ги дамата братя. Сега си ги обработват по същия начин, в същите граници, както е на скицата. Продължават да си ги гледат по тоя начин. Не знам В. да е оспорвал на брат си имот № IV. Никога не е имало такива неща между двамата братя. Всеки си знаеше парцела и си го гледаше. Д. М. не съм чул да е оспорвал собствеността. Той не беше тук. Работеше някъде и не е живял там.

Идваше си. В селото всички знаят, че имотите са собственост, както следва: на Г. е имот № IV и на В. е № III. От 60-70-те г. ги ползват така. Помня от 1970-та г., че бащата ги раздели и всеки си гледа имота, и си ги знаят. Със стария не съм говорил по този повод, но съм говорил с Г.. С него ходихме по курорта, обикаляли сме, ергенували сме заедно и знам, че всеки си гледа имота. Знам, че баща им го даде този имот – бай Д.. Там Г. гледа животни отзад. С В. много се нямахме. Не съм посещавал парцела. По-голям е от мен и с Г. сме били по-близки, затова знам нещата. Никога не са имали братята неприятности за тези неща. Това го знам от дете. Те много се погаждаха, не са имали неприятности кое на кой е. Сега пак така си го ползват имота. Всеки си има собствен вход, отделена е границата.

АДВ. Ч. – Нямам въпроси.

АДВ. Б. – Нямам въпроси.

АДВ. Ч. - Нямаме нови искания, няма да сочим други доказателства.

Моля да се приключва делото. Представям списък на разноските.

АДВ. Б. - Нямаме нови искания, няма да сочим други доказателства.

Моля да се приключва делото. Представям списък на разноските.

5

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И: