Определение № 311 от 04.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. София, 04.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110158826 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. К. И. И., срещу И. Г. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 417, ал. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 за признаване за установено спрямо ответника И. Г. П. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 486,40 лева – главница по договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR*** от 11.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда (19.11.2021 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 417, ал. 2 ГПК, вр. чл.

430, ал. 3 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника И. Г. П. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 13,20 лева – възнаградителна лихва върху редовната главница по договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR*** от 11.04.2016 г. за периода 18.01.2021 г.22.04.2021 г.; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 34,21 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 22.04.2021 г. до 18.11.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 19.11.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 66152/2021 г. по описа на СРС, 35 състав.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за следните суми: 486,40 лв. главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR*** от 11.04.2016 г.; 13,20 лв. договорна лихва за периода 18.01.2021 г. - 22.04.2021 г.; 34,21 лв. – мораторна лихва за периода 22.04.2021 г. - 18.11.2021 г.; 157,00 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство; законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.11.2021 г. до окончателното 1 изплащане на сумата. На 04.03.2022 г. е образувано изпълнително дело № 650/2022 г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № *** в КЧСИ, район на действие СГС, за събиране на процесното вземане. По ч.гр.д. № 66152/2021 г. е постъпило възражение, от което произтича правният интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск. Сочи, че на 11.04.2016 г. между ФИРМА и И. Г. П. е сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR***, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на 500,00 лева. От своя страна, той се е задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска. Сочи, че при този вид кредити няма ясно дефинирани брой вноски, които следва да бъдат направени с цел погА.ване на кредита, т.е. не се изготвя погасителен план. В чл. 3.1. от договора е определена единствено минимална погасителна вноска в размер на не по - малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит, която ответникът се задължава да осигурява ежемесечно по 3 сметката си, посочена в чл. 3 и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл. 3.1.1. от договора е посочен период на клиентски на плащания всеки календарен месец от първо до последно календарно число. В чл. 3.1.2. от Договора е посочен период на погА.ване/издължаване - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. В чл. 2 от Договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати просрочия. Определен е краен срок за окончателно възстановяване и погА.ване на дължимите суми по договора, а именно 24 месеца, считано от датата на сключване на договора. Договорът регламентира и случаите, в които кредитния лимит, става предсрочно изискуем - чл. 10 от договора. Сочи, че ищецът, съгласно чл. 10.1., във вр. с чл.

10.1.1., във вр. с чл. 8.12. от договора е обявил цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, и се е възползвал от правото си да пристъпи ким незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви, включително такси и разноски. Кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 22.04.2021 г., за което е уведомил ответника чрез покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявление по чл. 60 ЗКИ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, както и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 66152/2021 г.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. Г.

П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по същата.

Сочи, че искът е неоснователен като недоказан по основание и размер.

Твърди, че договорът, на който ищецът основава претенцията си, е за срок от две години /чл. 3.4/ от датата на сключването му, като с оглед на това следва, че е изтекъл на 11.04.2018 г. Посочва, че по т. 6.1 от договора банката може едностранно, еднократно и автоматично по нейна преценка, при непостъпило от кредитополучателя искане за прекратяването му, да продължи правото на кредитополучателя да ползва картата и да възобнови кредитния лимит, ако той е бил изправна страна, като от клаузата на т. 6.2 следва извод, че ако 2 кредитополучателят не усвои средствата от датата на изпълнение на условията по т. 5 от договора, но не по-късно от последния ден на периода на клиентски плащания, то задължението на банката да предостави неусвоените суми от кредитния лимит се прекратява, респ. и процесният договор се прекратява.

Счита, че договорът е изтекъл на 11.04.2018 г., доколкото не са налице представени от банката доказателства за продължаването му, съгл. т. 6.1 от него за срок от още 24 месеца. Сочи, че твърдението на ищеца, че вземането е предсрочно изискуемо от 22.04.2021 г., респ. от 26.08.2021 г. - датата, на която съдебният изпълнител е приел, че съобщението за предсрочна изискуемост е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, която редовност оспорва, е неоснователно, тъй като договорът се прекратява с изтичане на 24 месеца от датата на сключване на договора, а именно – на 11.04.2018 г. Вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 22.04.2021 г., респ. на 26.08.2021 г., което счита за неправилно, защото няма как такова съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането да произведе действие, защото предсрочна изискуемост се обявява за вземане, чиято изискуемост все още не е настъпила, т.е. по все още действащ договор. Сочи, че дори да се приеме, че ищецът се е ползвал от правото по т. 6.1. да продължи действието на договора за още 24 месеца, ако кредитополучателят е бил изправна страна, договорът е изтекъл най-късно на 11.04.2020 г. - дата, предхождаща по време датата на предсрочна изискуемост, което не обуславя извод за наличие на предсрочно изискуемо вземане, тъй като изискуемостта вече е била настъпила с прекратяването на договора. Счита, че договорът е изтекъл на 11.04.2018 г., като от посочената дата остатъчното вземане е станало изискуемо, ако се установи, че то не е било погасено. Твърди, че към датата на изтичане на договора - 11.04.2018 г., респ. 30.04.2018 г., както и към 11.04.2020 г., респ.

30.04.2020 г., ако се установи, че договорът е автоматично подновен/вземането е било изцяло погасено и правоотношението по процесния договор е приключено, което обуславя неоснователност на исковата претенция. Ако се установи, че е налице забавено плащане или не е заплатена главница по издадената кредитна сметка и такава е дължима км кредитора, твърди, че е по друго правоотношение, различно от процесния договор, което е видно от формуляр за предоставяне на информация относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 07.05.2020 г., обуславящ извод за наличие на възникнало друго правоотношение между страните след изтичане на процесния договор. Сочи, че не са представени общите условия по договора, поради което твърди, че не е обвързан с тях. Счита, че не са налице вземания в полза на ищеца по процесния договор, поради което искът е неоснователен по размер и по основание. Оспорва относимостта на приложената като доказателство справка за движението по кредитна карта тъй като обхваща период, който е последващ периода на действие на процесния договор и не обуславя яснота за ползваните суми в периода на неговото действие, нито върнатите през този период суми. Твърди, че е невярно, че към процесния договор са налични анекси и не му е известно такива да съществуват. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че вземането е по процесния договор, и се установи, че друго, различно от посоченото облигационно 3 правоотношение не съществува, счита, че процесният договор е недействителен. Твърди, че тъй като договорът не е във връзка с осъществяването на търговска или професионална дейност, ответникът се явява потребител, съответно договорът е за потребителски кредит и следва да се приложи Законът за защита на потребителите с оглед неговата действителност, като не е налице договор за потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в редакцията към 28.07.2015 г., където се изисква договорът за потребителски кредит да с сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като елементите в него следва да са посочени в еднакъв вид, като шрифта на договор, респ. на съдържанието му не може да е по-малък от 12. Сочи, че е налице договор, чийто шрифт е под 12, което обуславя извод за недействителност на процесния договор, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Счита, че изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да обхващат и договора за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни документи, посочен от ищеца, както и към неприложените общи условия, доколкото те се явяват свързани с потребителския кредитен договор по смисъла на чл. 27 3ПК, и неизпълнението на чл. 10, ал. 1 ЗПК спрямо тях също води до недействителността им. Сочи, че липсата на някой от задължителните реквизити, посочени в чл. 11 ЗПК, също води до недействителност на договора, като в настоящия случай не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване на лихвения процент, приложим по процесния договор на годишна основа. В съдържанието на договора е посочен единствено размер на месечен лихвен процент, но не и неговата годишна равностойност, което води до недействителност на процесния договор в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че не е изпълнено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9а, като никъде не е посочено изрично посоченият месечен лихвен процент да е фиксиран, поради което кредиторът има възможност да прилага референтен /променлив/ лихвен процент и е следвало да бъде посочена методика за изчисление на лихвения процент, съгласно изискването на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 9а 3ПК, която съгласно чл. 3За ЗПК следва да е изготвена от кредитора и да съдържа ясно разписана изчислителна процедура (формула), в която да се посочи видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори), като неспазването на това изискване - чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК определя договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, вр. чл. 33а ЗПК. Посочва, че не е изпълнено и условието на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК, в действащата редакция към 28.07.2015 г., тъй като в договора не се установява посочване размера на ГПР, изчислен към датата на сключване на договора, като в клаузата по чл. 2.2 от договора единствено са посочени компонентите, въз основа на които следва да се начисли, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл.

Разпечатката съдържа 18 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d819e2ee-ac62-4f12-8178-6e558b90b600