Решение № 498 от 10.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500231 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на Прокуратурата на Република България срещу Решение №**********г. по гр. д. №****г. на ВРС, 21 състав, в частите с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.49 от ЗЗД, да заплати на ищеца М. Г. Й., ЕГН**********, както следва:

- сумата 500.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – стрес, тревожност, страх и психични страдания, вследствие незаконосъобразно образувано срещу него производство по ЗЗдр по ЧНД №*******г. на ДРС, приключило с прекратяване на производството от първоинстанционния съд; и - сумата 500.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – стойността на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧНД №*******г. на ДРС, дължими вследствие незаконосъобразно образувано срещу него производство по ЗЗдр по ЧНД №*******г. на ДРС, приключило с прекратяване на производството от първоинстанционния съд.

Решението не е обжалвано в останалата част – отхвърления по размер иск за обезщетение за неимуществени вреди над присъденото.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно. За да възникне отговорност на ПРБ за вреди от образуване на дело по ЗЗдр е необходимо не само да бъде отправено искане за настаняване на едно лице за лечение по този закон, но и първоинстанционният съд да е постановил задължително лечение на лицето, което след това е било отменено от въззивния съд. Като е приел обратното в случая ВРС е постановил неправилно решение. Погрешна била и приетата от ВРС правна квалификация на иска, което също е довело до неправилност на крайния акт. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете в нея, а в о.с.з. доводите и искането до съда се поддържат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения по главните въззивни оплаквания. Поддържа и твърденията си пред първоинстанционния за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както и за обоснованост на определения от ВРС размер на обезщетенията. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове М. Г. Й., ЕГН**********, с правно основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца:

- сумата 3000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – стрес, тревожност, страх и психични страдания, вследствие незаконосъобразно образувано срещу него производство по ЗЗдр по ЧНД №*******г. на ДРС, приключило с прекратяване на производството от първоинстанционния съд; и - сумата 500.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – стойността на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧНД №*******г. на ДРС, дължими вследствие незаконосъобразно образувано срещу него производство по ЗЗдр по ЧНД №*******г. на ДРС, приключило с прекратяване на производството от първоинстанционния съд.

Ищецът твърди, че въз основа на внесено от РП-Д. искане с правно основание чл.157 от ЗЗдр на настаняване на ищеца на задължително лечение в специализирано медицинско заведение, било образувано ЧНХД № *******г. по описа на ДРС. Делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2023г. По делото пред ДРС ищецът бил представляван и защитаван от нает от него адвокат срещу заплатено възнаграждение в размер 2 на 500 лева. От събраните доказателства и от заключението на вещото лице не са се установили предпоставки за задължително лечение на М. Й. и съдът прекратил делото. По-късно с определение от закрито заседание съдът оставил без уважение искането на М. Й. за присъждане на разноски от 500лв., съставляващи платено на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за процесуална защита и представителство в производството по ЧНД № ******* г. по описа на РС-Д..

Ищецът твърди още, че страда от „хиперплазия на простатата“, която се обострила от делото по ЗЗдр, като му предстояли прегледи и евентуално постъпване в болница за лечение. След като разбрал за насроченото открито съдебно заседание на 27.10.2023г. Й. станал тревожен, връщайки се от работа мислил за предстоящото дело и какво може да му се случи, например да бъде изкаран психично болен, което не отговаря на истината. Обзело го чувство на несигурност и се изолирал от приятели, познати и колеги. Престанал да им се обажда, за да не го питат какво се случва и да не му се налага да дава излишни обяснения. Изпаднал в депресия, нарушил му се и сънят. На 26.10.2023 г. постъпил в болница „Еврохоспитал“ за провеждане на оперативно лечение; операцията му се провела на 27.10.2023 г. и на следващия ден бил изписан за продължаващо лечение в домашни условия; получил болничен лист за 33 дни.

На 28.11.2023 г. било насрочено второ о.с.з. по ЗНД, което било пренасрочено за 11.12.2023 г. На 07.12.2023 г., състоянието на М. Й. не се е подобрило и с медицински протокол № 6401268/07.12.2023 г. му бил издаден допълнителен болничен лист за още 30 дни. С молба до съда и представени доказателства заседанието от 11.12.2023 г. било пренасрочено за 08.01.2024г. Поради влошаване на здравословното състояние на Й. била изпратена молба до съда с приложени амбулаторен лист от 04.01.2024 г. и електронно медицинско направление. Съдебното заседание от 08.01.2024 г. било пренасрочено за 26.01.2024 г. На 26.01.2024 г. в проведеното открито съдебно заседание М. Й. е бил принуден да се яви с катетър и два броя памперси в съдебната зала. От всичко това претърпял морални вреди.

Счита, че ПРБ е отговорна за образуваното ЧНД №*******г. по описа на РС-Д. поради факта, че е внесла искане до съда за настаняване на ищеца за задължително лечение в специализирано медицинско заведение. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение за представителство и защита по ЧНД № *******г. по описа на РС-Д. и претърпените болки, страдания, страх, неудобство, се намират в пряка причинноследствена връзка с неоснователното искане за настаняването му на задължително лечение. По същество моли за осъждане на ответника за претендираните обезщетения и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва факта на образуване на соченото от ищеца ЧНД по реда на ЗЗдр, както и развитието на производство. Оспорва обаче основателността на предявените по делото искове. Счита, че действията на ПРБ не са били незаконосъобразни, за което излага аргументи, както и че претендираните обезщетения са в завишен размер. По същество моли за отхвърляне на 3 исковете, като в о.с.з. поддържа позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори и се потвърждава от приобщеното в оригинал ЧНД №*******г. на РС-Д., че същото е било образувано по предложение вх. №**** от 13.10.2023г. на РП-Варна за образуване на производство за настаняване на лицето М. Г. Й. на задължително лечение в специализирано медицинско заведение, на осн. чл.157 ЗЗдр вр. чл.146, ал.1 от ЗЗдр.

Предложението за образуване на дело по ЗЗДр е било обосновано със сведенията от общо шест различни лица, снети при проверка на сигналите до РУ-Д., за противообществени прояви, агресия и вероятна неадекватност на лицето М. Г. Й. на няколко различни дати през лятото на 2023г. с оглед на които е можело да се предположи, че с поведението си М. Й. застрашава собственото си здраве и здравето на околните.

Обобщените от ПРБ в предложението данни се потвърждават изцяло от приобщената по настоящото дело преписка №УРИ253000-8971/2023г. на РУД., видно от която след подаден сигнал са били снети сведения от редица съседи на М. Й., а именно:

1/ Д.П. – за събития на 13.08.2023г., при които Й. го е пресрещнал с автомобила си, обиждал го и го заплашвал със саморазправа без причина за това; още за случай на 31.08.2023г., при който Й. ударил с камък колата на П., крещял по него и блъскал с юмруци по автомобила;

2/ А.А. – за случай през м.07.2023г., при който Й. препречил пътя на автомобила на А. със своя, развикал му се, обвинил го, че го следи, крещял и ругаел без причина;

3/ К.М. (непълнолетен към 2023г.) – за случай на дата 04.08.2023г., при който М. Й. преминал с висока скорост точно до движещото се момче и негови приятели; спрял рязко, излязал от колата си и започнал да крещи на децата защо му били пратили хора да „въртят гуми“ пред къщата му и защо децата били ритали колата му; децата обяснили, че изобщо не са правили такива неща, но Й. се ядосал още повече и ги псувал; от всичко това децата се уплашили;

3/ С.А. – за случай на дата 03.08.2023г., при който М. Й. преминал с колата си с висока скорост покрай нея,зпочнал да я псува и да я обвинява, че е увредила колата му, засилил се към нея и изглеждал като „неадекватен“ човек, който иска физическа саморазправа;

4/ М.Р. – за непосочени като точна дата случаи през лятото на 2023г., при които М. Й. бил вербално агресивен към различни хора, търсел повод за физическа саморазправа с хората, изглеждал „неадекватен и опасен за себе си и за околните хора“;

5/ П.П. – за непосочени като точна дата случаи през лятото на 2023г., при които М. Й. бил вербално агресивен към различни хора, търсел повод за физическа саморазправа с хората, изглеждал „неадекватен и опасен за себе си 4 и за околните хора“;

6/ А. А. – за неиндивидуализирани по точна дата случаи, при които М. Й. е проявявал физическа и вербална агресия върху лица от квартала, в който живее; обиждал ги и ги заплашвал, вкл. че ще ги убие; още вървял по улиците и предупреждавал, че ще удари когото види по улицата; при всички тези случай Й. изглеждал като „психично болен човек“.

По цитираното ЧНД на ДРС на няколко пъти не е бил даван ход поради неявяване на М. Г. Й., въпреки задължителните указания за това от съда, като след няколко пренасрочвания на о.с.з. е било разпоредено принудително довеждане на замоленото за настаняване за лечение лице.

В първото проведено на 26.01.2024г. о.с.з. по ЧНД № ******* г. на ДРС е било изслушано вещо лице д-р К.К., което след изслушване на М. Г. Й. и след други процесуални действия е посочило, че не са налице обективни медицински симптоми, въз основа на които да бъде поставена психиатрична диагноза или доказана психоза, която да налага да бъде изготвена СМЕ за задължителни медицински мерки по ЗЗдр по отношение на М. Й..

След това експерно становище, още в същото о.с.з. ПРБ е направила искане за прекратяване на производството поради липса на на изискуемия по ЗЗдр медицински критерий спрямо освидетелстваното лице.

С протоколно определение от същото о.с.з. на 26.01.2024г. ДРС е прекратил производството по делото поради липсата на изискуемия по ЗЗдр медицински критерий спрямо М. Й.; освен това съдът е приел, че не е доказан по делото и социалният критерий по ЗЗдр. Определението не е било обжалвано от ПРБ и е влязло в законна сила.

С определение № 28/16.02.2024г. от закрито заседание по същото ЧНД №*******г. на ДРС, съдът е оставил без уважение искане на М. Й., за присъждане на разноски за адвокатска защита по делото от 500лв., тъй като съгласно чл.187, ал.1 от НПК разноските по наказателното производство се посрещат от бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи; разноските за назначен защитник се заплащат от НБПП; НПК не урежда въпроса за разноските за адв. защита на лицето, чието настаняване и лечение се иска, при упълномощен защитник, но те няма как да бъдат заплатени от бюджета на съда, нито възложени на ПРБ или НБПП, след като правната помощ не е безплатна.