Решение № 260053 от 11.05.2021, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е град Ловеч, 11.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА

ВУТОВА при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №171 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

С наказателно постановление №024/31.01.2020 г. на Г.П.С- Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Плевен, на основание чл.53 във вр. с чл.83 от ЗАНН и чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложена на „...““ ЕООД, гр. Ловеч имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за това, че: на 26.11.2019 г. при извършена проверка на Млекопреработва­телно предприятие в с.Горан е установено, че поток отпадъчни води от измиване на съо­ръжения в Млекопреработвателно предприятие в с.Горан, с ползвател „...." ЕООД, зауства в р. Бейска бара, приток на р.Осъм, без необходимото за това осно­вание. „...." ЕООД няма разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води от Млекопреработвателно предприятие с.Горан в повърх­ностни води - р. Бейска бара, приток на р.Осъм, което се издава съгласно чл.46, ал.1, т.З, буква „б" от Закона за водите. С Решение №ПВ1 - 00130/09.03.2017 г. на Директора на БДДР Плевен е направен отказ за продължаване срока на действие на Разрешително №13120038/18.03.2011г., продължено с Решение №1256/31.01.2014 г. за ползване на р.Бейска бара за заустване на отпадъчни води от Млекопреработвателно предприятие с.Горан.

Посочено е, че с гореописаното се доказва, че Млекопреработвателно предприятие в с.Горан с пол­звател на „...." ЕООД, няма разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води.

Посочено е, че нарушението се потвърждава с КП №В- ВН-108/26.11.2019 г. на РИОСВ – Плевен.

Посочено е, че с горепосочените действия „...““ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. Цар Асен, №38, ЕИК *********, представлявано от В.Ц.М., ЕГН **********, е в неизпълнение на задължение по чл.46, ал.1, т.3, б.б във вр. с чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ....“ ЕООД, гр. Ловеч, който го обжалва в срок и излага, че обжалваното НП е издадено в нарушение на закона и на съществените процесуални правила. Сочи, че в НП са изложени факти и обстоятелства, които не отговарят на действителното положение. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят „...““ ЕООД, редовно призовани, се представляват от адв. Д. Г. от ЛАК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП. Излага, че от разпита на актосъставителят и свидетелят по акта се установявало, че в обекта към момента на проверката не е извършвана производствена дейност, а само търговска такава свързана с претоварване със суровина. Сочи, че от заключението на вещото лице, на въпрос от тяхна страна в.л. било отговорило, че „….. в случай, че в обекта към 26.11.2019 год. не е извършавана производствена дейност, технически е възможно пречиствателната инсталация да пропуска каквито и да е било отпадъчни води, чисти или замърсени в река „Бейска бара“, приток на р. Осъм. Филтрацията е възможно да се случи произволно в различни посоки от прилежащи на р. „Бейска бара“ в зависимост от наклона и характера на земната основа…“. В тази връзка и предвид гореизложеното, моли съда да отмени процесното

НП като неправилно и незаконосъобразно и да им присъди направените по делото разноски.

Ответникът –

Регионална дирекция по околната среда и водите Плевен, редовно призовани се представляват от юриск. Ш., която моли да се остави жалбата, като неоснователна без уважение и съдът да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя относно това, че са допуснати съществени процесуални нарушение в производството по издаване на НП. Представя писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи в подкрепа на издаденото НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Х.Н., П.А.П. и Ц.П.М., от заключението на в.л. по допусната и реализирана в хода на съдебното следствие съдебно техническа експертиза, изготвено от в.л. инж. С.А., от становището на процесуалните представители на жалбоподателят и на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.12.2019 год. бил АУАН №024/2019 г. за установяване на административно нарушение от св. В.Х.Н., в присъствието на П.А.П., срещу „...““ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. Цар Асен, №38, ЕИК *********, представлявано от В.Ц.М., ЕГН **********, за това, че на 26.11.2019 г. при извършена проверка на Млекопреработва­телно предприятие в с.Горан, общ. Ловеч е констатирано, че поток отпадъчни води от измиване на съо­ръжения в Млекопреработвателно предприятие в с.Горан, с ползвател „...." ЕООД, зауства в р. Бейска бара, приток на р.Осъм, без необходимото за това осно­вание. „...." ЕООД няма разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води от Млекопреработвателно предприятие с.Горан в повърх­ностни води - р. Бейска бара, приток на р.Осъм, което се издава съгласно чл.46, ал.1, т.З, буква „б" от Закона за водите. С Решение №ПВ1 - 00130/09.03.2017 г. на Директора на БДДР Плевен е направен отказ за продължаване срока на действие на Разрешително №13120038/18.03.2011г., продължено с Решение №1256/31.01.2014 г. за ползване на р.Бейска бара за заустване на отпадъчни води от Млекопреработвателно предприятие с.Горан. С тези действия „М.

- Млекопродукт" ЕООД, ЕИК ********* гр. Ловеч, ул. „Цар Асен“ №38, представлявано от В.Ц.М., ЕГН **********, управител е извършило нарушение на чл.200, ал.1, т.2 във вр. с чл.46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите. В акта не е вписано възражение и с акта не са иззети доказателства. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителят на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, след като му е била изпратена покана с писмо с изх. №6350/27.11.2019 г. на РИОСВ Плевен и същият не се е явил. АУАН е връчен на нарушителят на 13.01.2020 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

От заключението на в.л. по допусната и реализирана в хода на съдебното следствие съдебно техническа експертиза, изготвено от в.л. инж. С.А. се установява, че към дата 26.11.2019 г. е имало изградена пречиствателна инсталация във Млекопреработвателно предприятие с.Горан с ползвател „М. - Млекопродукт"

ЕООД, представлявано от В.Ц.М., която е била в изправност, като през годините е имало цитираните в НП, разрешителни съпроводени с направени съответни протоколи. В.л. е посочило, че в случай, че в обекта към 26.11.2019 г. не е извършвана производствена дейност технически е възможно пречиствателната станция да пропуска каквито и да било отпадъчни води, чисти или замърсени в река „Бейска бара“, както и че филтрацията е възможно да се случи произволно, в различни посоки, от прилежащи на р. Бейска, в зависимост от наклона и характера на земната основа. В.л. е посочило, и че производствени отпадъчни води, в т.ч. водите от измиване на цистерните за прием на мляко се отвеждат в пречиствателното съоръжение, състоящо се от масло – уловител и филтрационни траншеи и от там в р. Бейска бара.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Н. и

П. – актосъставител и свидетел по акта, заключението на техническата експертиза и писмените доказателства приложени по делото.

Констатациите посочени в наказателното постановление не се оспорват по същество и се потвърждават от показанията на свидетелката Ц.М., технолог в предприятието, която видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства от страна на жалбоподателят е присъствала на проверката и е вписана като свидетел на проверката в Констативен протокол № В-ВН-108/26.11.2019 г., видно от който същата не е вписала възражения и е отказала да положи подписа си в него, като отказът и е удостоверен с подписа на един свидетел.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б", вменен като нарушен разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни. Безспорно обекта, произвеждащ отпадъчните води е важен, но мястото на нарушението е именно мястото на заустването за ползване на водния обект - р. Бейска бар, което мясти категорично и ясно е описано в АУАН и НП.

Не се спори по факта и е несъмнено установено, че дружеството - жалбоподател към датата на извършване на проверката – 09.12.2019 г. не е притежавало изискуемото по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗВ разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води на р. Бейска бара, приток на р. Осъм. Не се спори по факта и че с Решение №ПВ1 - 00130/09.03.2017 г. на Директора на БДДР Плевен е направен отказ за продължаване срока на действие на Разрешително №13120038/18.03.2011г., продължено с Решение №1256/31.01.2014 г. за ползване на р.Бейска бара за заустване на отпадъчни води от

Млекопреработвателно предприятие с. Горан.

Не се спори по факта и че към датата на извършване на проверката не е била констатирана дейност по преработка на мляко и производство на млечни продукти, а единствено е било установено прием на мляко в обекта за охлаждане и временно съхранение. Видно обаче от показанията на разпитаните по делото свидетели / Н. и П.

/, което обстоятелство е отразено и в съставения в деня на проверката КП е било установено заустване на отпадъчни води от измиване на съоръжения в предприятието. В подкрепа на показанията на тези две свидетелки е и заключението на в.л. от което се установява, че дори в обекта към 26.11.2019 г. да не е извършвана производствена дейност технически е било възможно пречиствателната станция да пропуска отпадъчни води, чисти или замърсени в река „Бейска бара“, както и че филтрацията е възможно да се случи произволно, в различни посоки, от прилежащи на р. Бейска, в зависимост от наклона и характера на земната основа. В подкрепа на показанията на тези две свидетелки е и заключението на в.л. от което се установява, че производствените отпадъчни води, в т.ч. водите от измиване на цистерните за прием на мляко са били отвеждани в пречиствателното съоръжение, състоящо се от масло – уловител и филтрационни траншеи и от там в р. Бейска бара. Без съмнение целта на създаване на специален разрешителен режим за заустване е да осигури условия за намаляване на замърсяването и опазване на качеството на повърхностните води, в които се заустват отпадъчни води. Затова Закона за водите и Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, предвиждат множество изисквания за отвеждане на отпадъчни води, особено от дейности, каквато извършва жалбоподателя, за да бъде издадено разрешително за заустване, т. е. възможност за въвеждане на тези отпадъчни води във водните обекти. Няма спор между страните и че към момента на проверката в обекта е имало изградена пречиствателна инсталация, която е била в изправност, но към датата на установяване на нарушението за последната не е имало разрешително за ползване. При тези данни съдът приема, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" от Закона за водите.

Съдът извърши проверка на обжалваното

Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, трите имена, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, нарушената разпоредба от Закона за водите, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Съдът счита, че е спазен визираният в чл.