Решение № 157 от 06.07.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1197/2021
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 06.07.2021
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова
Цитирани разпоредби
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.178,ал.5,ал.6 и ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.178,ал.5,ал.6 и ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.178,ал.5,ал.6 и ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300501197 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260554 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 3601/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, II гр. състав, Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ 121858220, е осъдена да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор проф. др К.Д., сумата от 475 лева, представляваща цената на Клинична пътека № 194 „Консервативно лечение при съдова недостатъчност“ от Приложение № 16 към НРД за МД 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда- 05.03.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 380 лева , представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника НЗОК, в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният 1 съд е приел, че вземането на ищеца не е погасено по давност, тълкувайки превратно разпоредбата на чл.35 от сключения между страните договор, изолирано от разпоредбата на чл.20 от същия.
Твърди,че първоинстанционният съд неправилно е приел, че към датата на дехоспитализиране на пациента здравноисигурителните му права са били възстановени. Поддържа,че макар преводът на сумата да е бил извършен от пациента на 20.01.2016г.,сметката на НАП е била заверена на следващия ден, поради което към датата на дехоспитализацията същият е бил с невъзстановени здравноосигурителни права, а разпоредбата на чл. 178,ал.6 от ДОПК е неприложима.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Третото лице- помагач СЛ. ИВ. АСП., с ЕГН: **********, не взема становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.259,ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения за основателност 2 на предявения иск.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
59 ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, против Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ 121858220.
В исковата молба са изложени съображения, че между страните е сключен договор № 161331 от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с чл. 59 ЗЗО и НРД за 2015 г.
През периода 15.01.2016г.-20.01.2016г. на пациентката С.А. е оказана от ищеца болнична медицинска помощ по клинична пътека № 194 „Консервативно лечение при съдова недостатъчност” от Приложение № 16 към НРД за МД 2015 г. по ИЗ № 3275/2016 г., която е включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, които се заплащат от НЗОК. Към момента на приемането в болничното заведение пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, но в деня на дехоспитализацията – 20.01.2016г. е заплатил дължимите вноски и на основание чл. 109, ал. 3 ЗЗО възстановил здравноосигурителните си права.
Ищецът поддържа, че НЗОК е отказала да реимбурсира стойността на клиничната пътека за оказаното на пациента лечение, като отказът е основан на твърдения, че към датата на изписване е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Така мотивиран е отправил искане до съда за осъждане на ответника да му заплати цената на извършената медицинска дейност по КП № 194 за ИЗ № 3275/2016 г., в размер на 475 лева.Претендира също законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Поддържа, че не са налице основанията за заплащане на ищеца на стойността на оказаната на пациента болнична медицинска помощ , тъй като към датата на дехоспитализацията е бил с прекъснати здравноосигурителни права. От ответника е направеното и правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
3
Третото лице- помагач на страната на ищеца - СЛ. ИВ. АСП. с ЕГН:
**********, не взема становище по делото.
Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно установената въз основа на приетите писмени доказателства от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която в периода 15.01.2016г. - 20.01.2016г. СЛ. ИВ. АСП., с ЕГН: **********, е хоспитализирана и лекувана при ищеца по клинична пътека № 194 „Консервативно лечение при съдова недостатъчност” от Приложение № 16 към НРД за МД 2015 г. по ИЗ № 3275/2016 г., която е включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, които се заплащат от НЗОК и за която ищецът е имал сключен договор.Към момента на приемането в болничното заведение пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, но в деня на дехоспитализацията - 20.01.2016г. е заплатил дължимите здравноосигурителни вноски чрез „Изипей“ , но НЗОК е отказала да реимбурсира стойността на клиничната пътека за оказаното на пациента лечение , като отказът е основан на твърдения, че към датата на изписване е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Спорният по делото въпрос е дали към момента на изписване от болничното заведение пациентът е възстановил здравноосигурителни си права, съответно дали ответната страна дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ.
Формите на безкасово плащане и произтичащите от тях правни последици са регламентирани в чл.178,ал.5,ал.6 и ал.7 ДОПК. Според тези норми безкасовото плащане се извършва чрез терминално устройство ПОС с платежна карта или чрез банка с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка.
Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, съгласно разпоредбата на чл.178, ал.6 ДОПК , когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за плащане на публично задължение и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. От анализа на разпоредбата е видно, че за да счита плащането направено в срок, следва кумулативно да са изпълнени и двете предпоставки.
4
В процесния случай посочените предпоставки са налице, като в деня на дехоспитализацията пациентът е заплатил дължимите здравноосигурителни вноски, като сумата е постъпила по съответната сметка на НЗОК на следващия работен ден. Възражението на ответната НЗОК , че разпоредбата на посочената правна норма не намира приложение е неоснователно, тъй като правоотношението между пациента и НЗОК е предмет на регулиране и регламентиране, не на обективното гражданско (частно) право, а на публичноправното законодателство, като заплащането на здравноосигурителните вноски представлява изпълнение на публични задължение, а не на гражданскоправно (частноправно) парично задължение, произтичащо от правоотношение между равнопоставени правни субекти.
Изложеното налага извод , че към датата на дехоспитализацията здравноосигурителните права на пациента са били възстановени с оглед заплащане на дължимите се към бюджета здравноосигурителни вноски , съгласно разпоредбата на чл.109,ал.3 от ЗЗО, поради което НЗОК неоснователно отказава да реимбурсира стойността на клиничната пътека за оказаното на пациента лечение.
Неоснователно е и направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
По въпроса какъв е приложимият давностен срок по отношение на вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗЗ, вкл. за надлимитни дейности по реда на чл. 290 ГПК е формирана практика на ВКС, която следва да бъде съобразена. В решение № 152 от 2. 02. 2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че вземането на лечебно заведение за извършената болнична дейност не притежава правната характеристика на периодично плащане, тъй като няма повтарящ се характер, поради което се погасява с изтичане на общата 5 - годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Съгласно чл. 35 от договора, плащанията на изпълнителя се извършват до 30-то число на месеца, следващ отчетния.Следователно общата 5 годишна погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече от 28.02.2016г. и не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда 5 на 05.03.2019г., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Като е достигнал да същите изводи , районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която обаче не претендира такива, поради което не следва да й се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271,ал.1, пр. I , съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260554 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 3601/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, II гр. състав.
Решението е постановено при участието на СЛ. ИВ. АСП., с ЕГН:
**********, в качеството й на трето лице- помагач на страната на ищеца УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6