Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4102 от 13.11.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
834/2026
Подписан
13.11.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.58 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.24 ал.1 · Закон за висшето образование
  • чл.38 · Закон за висшето образование
  • чл.15 ал.3 · Наредба за ползване на студентските общежития и столове
  • чл.17 ал.5 · Наредба за ползване на студентските общежития и столове
  • чл.17 ал.5 · Наредба за ползване на студентските общежития и столове

РЕШЕНИЕ

№ 4102

Плевен, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20267170700834 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр.чл.58 ал.1 от АПК вр. чл.17 ал.5 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове.

Делото е образувано по жалба от Ф. Ц. от [населено място] против мълчалив отказ на Ректора на Софийски университет „Св.Климент Охридски“-София, формиран по депозирано възражение рег.№95-Ф-9/26.08.2026г. срещу произнасяне на Комисията по настаняване по заявление-декларация от 10.08.2026г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, поради липса на форма и мотиви, нарушени административно-производствени правила и несъответствие с материалния закон и целта на закона. Твърди се, че е редовен студент в първи курс за учебната 2026/2027г. по специалността „Публична администрация“ във Философския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, форма на обучение – срещу заплащане /платена форма/. Твърди се още, че е с постоянен адрес [населено място], който е на 151км. разстояние от [населено място], като не притежава и няма право на ползване върху жилищен имот в [населено място], поради което е депозирал заявление-декларация за кандидатстване за студентско общежитие на 10.08.2026г. На 25.08.2026г. е депозирал писмено възражение до Ректора на СУ, с което е поискал отмяна на засягащо го произнасяне на Комисията по настаняване от 24.08.2026г., като заявлението е входирано в деловодството на университета под рег.№95-Ф-9/26.08.2026г. Сочи се, че според официалната деловодна справка в системата за електронно проследяване по преписката са извършени конкретни вътрешни движения, а именно: на 26.08.2026г. документа е регистриран от Секретариат, насочване на оригинала към Главен мениджър и насочване от Главен мениджър към Студентски съвет; на 01.09.2026г. насочване от Студентски съвет към Главен мениджър с приложено становище №Р-181 от 30.08.2026г. на Комисията по настаняване, насочване от Главен мениджър към Ректор; на 02.09.2026г. насочване от СУ Служители към Зам.ректор, резолиране от зам.ректор, връщане към отдел Секретариат и деловодство, повторно насочване на оригинала към Студентски съвет. В тази връзка се твърди, че към 22.09.2026г. преписката продължава да фигурира в деловодната система със статус „В изпълнение“, без да е издаден изричен административен акт от компетентния едноличен орган. Сочи се, че съгласно чл.17 ал.5 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове и чл.22 от Правилника за ползване на студентските общежития на СУ, компетентен едноличен орган е Ректорът на СУ, който е разполагал със 7-дневен срок за произнасяне след получаване на преписката. Счита се, че с изтичането на срока за произнасяне в началото на месец септември 2026г. е налице напълно завършен законов състав на мълчалив отказ по чл.58 ал.1 от АПК, който продължава да е налице и към датата на подаване на жалбата – 22.09.2026г. Твърди се, че обжалваният мълчалив отказ страда от абсолютен формален порок – липса на изразена воля и мотиви, което лишава оспорващия от възможността да разбере съображенията на органа и препятства съдебния контрол. Твърди се още, че непроизнасянето на ректора в законоустановения срок съставлява съществено нарушение на процедурните правила и на принципите за бързина и процесуална икономия, и служебно начало. Счита се, че с бездействието си административният орган е препотвърдил незаконосъобразното вътрешно рестриктивно положение /§5 от Заповед №РД-19-313 от 28.07.2026г., като се твърди, че тази заповед противоречи на нормативен акт от по-висока степен – чл.15 ал.3 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове. В заключение се моли за отмяна на оспорения мълчалив отказ и се претендират разноски.

С изпращате на преписката от административния орган е представено и извлечение от деловодната система „Архимед“ от движението на възражението, вкл. резолюция от 02.09.2026г., за която се твърди, че представлява изричен отказ по възражението.

Във връзка с горното, в изпълнение разпореждане на съда, от оспорващия Ц. е направено уточнение, според което изрично се поддържа жалбата срещу формирания мълчалив отказ по депозирано възражение рег.№95-Ф-9/26.08.2026г. срещу произнасяне на Комисията по настаняване по заявление-декларация от 10.08.2026г. Твърди се, че резолюция от 02.09.2026г. не му е връчвана, както и че в чл.17 ал.5 от НПСОС не е предвидено произнасяне по подадено възражение да се извършва чрез вътрешноделоводна „резолюция“. В заключение се моли за отмяна на мълчаливия отказ, както и евентуално постановения несъобщен последващ отказ от 02.09.2026г. на основание чл.172 ал.3 от АПК, и връщане на преписката за произнасяне с конкретни указания.

От процесуален представите на ответника не е представен писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. По делото е представена писмена защита, в която са наведени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, като се счита че резолюцията от 02.09.2026г. на зам.ректора съставлява вътрешноорганизацинно техническо действие по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК. Моли се за бързина на произнасяне и се претендират разноски.

Ответникът, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. От процесуален представител е депозирана молба с доводи по съществото на спора, като жалбата се счита за неоснователна.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че Ф. Ц. е записан студент първи курс в специалност „Публична администрация“ във Философския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, платена форма на обучение за учебната 2026/2027 година.

На 10.08.2026г. от Ф. Ц. е подадено по електронен път заявление-декларация за настаняване. Видно от представения документ е, че същият е със статус „Недопусната до класация молба“.

От Ц. до Ректора на СУ е подадено Възражение по чл.17 ал.5 от НПСОС и чл.22 от ППСОСУ срещу Решение на Комисията по настаняване при СУ, с което заявление-декларация за настаняване в студентско общежитие от 10.08.2026г. е променено в статус „Недопусната до класация молба“, съобщено по електронен път на 24.08.2026г. Възражението е заведено в деловодната система с рег.№95-Ф-9/26.08.2026г. С него се оспорва като незаконосъобразно решението на комисията по административен ред и се моли същото да бъде отменено и да бъде разпоредено допускане на подаденото заявление-декларация за настаняване до участие в процедурата по класиране и разпределение на леглата в студентските общежития на СУ.

На 30.08.2026г. е изготвено Становище изх.№Р-181/30.08.2026г. на Комисия по настаняването в студентските общежития към Студентски съвет при СУ във връзка с постъпилото възражение от Ф. Ц., като същото е прието за неоснователно. Посочено е, че статусът „Недопусната до класация молба“ е съобразена с приложимия ред на §5 от ДР на Заповед №РД-19-313/28.07.2026г. на Ректора на СУ, според който новоприетите студенти в платена форма на обучение се настаняват при трайно наличие на свободни места по ред и условия определени с Решение на Комисията по настаняване, поради което кандидатът не попада в категорията на лицата, които следва да участват в основната класация за новоприети студенти. Като заключение е направено предложение възражението на Ц. срещу статуса „Недопусната до класация молба“ по заявление-декларация за настаняване от 10.08.2026г. да бъде оставено без уважение, а постановеният статус – потвърден.

Видно от представеното по делото Извлечение от деловодната система „Архимед“ е, че на 02.09.2026г. е изготвена резолюция „Не на възражението, съгласно становище на КН. Може да участва с ново заявление, при спазване условията на чл.36-37 от Заповед №РД-19-313 от 28.07.2026г. след обявяване на ТНСМ“. От данните по делото се установява, че резолюцията е поставена от Зам.ректор проф.д.ик.н. С. М.-Б.. На същата дата е отразено в системата насочване към деловодство с резолюция „Да бъде уведомено лицето“. От писмо на л.62 от делото се установява, че при регистриране на документ през деловодната система „Архимед“ се предоставя вх.рег.индекс и код за достъп, чрез които да се осъществява справка за статуса, движението и резолюциите по преписката, като този достъп дава пълната възможност за уведомяване относно всички етапи на инициираната от заявителя преписка, непосредствено след всяка нова промяна в нея. Установява се още, че за резолюцията Ц. не е уведомяван чрез други действия. Видно от доказателствата на л.52-54 от делото е, че документът е със статус „Неизпратено“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, подадена в срока по чл.149 ал.2 от АПК за допустима и основателна по следните съображения:

Условията и редът за ползване на студентските общежития са регламентирани в Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Съгласно чл.14 ал.1 от наредбата, настаняването на студентите, докторантите и специализантите се извършва от висшето училище, БАН или научната организация, в която те се обучават. Според чл.15 ал.1, настаняването на студенти в студентските общежития се извършва въз основа на класиране, като класиране не се извършва, когато кандидатите за настаняване в студентското общежитие са по-малко от свободните места в него. Съгласно чл.15 ал.3, студенти, които се обучават срещу заплащане могат да бъдат настанявани в студентско общежитие, при условие че са останали свободни места след настаняването на студентите, докторантите и специализантите по чл.23 ал.2 от всички висши училища в населеното място и членовете на техните семейства. Според чл.17 ал.1, класирането се извършва за всяка учебна година при условията и по реда на наредбата и на правилниците по чл. 3. Съгласно ал.3, класирането и съставянето на списъците за настаняване без класиране се извършва от комисия, определена със заповед на ректора, като резултатите от класирането и списъкът на лицата, които се настаняват без класиране, се обявяват на място, достъпно за всички заинтересувани, и на интернет страницата на висшето училище /ал.4/. Според ал.5, в 7-дневен срок от обявяване на класирането некласираните могат да подават възражение до ректора на висшето училище, който в 7-дневен срок от получаване на възражението се произнася с окончателно решение. Съгласно чл.18 ал.1, въз основа на класирането и на списъка за настаняване без класиране ректорът на висшето училище издава настанителна заповед за всяко лице или семейство.

Според разпоредбата на чл.38 от Закона за висшето образование, актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на АПК, като ректорът на СУ е орган на управление на висшето училище, според нормата на чл.24 ал.1 от ЗВО. За да бъдат обжалвани тези актове обаче, те следва да рефлектират неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя. Според чл.17 ал.5 от НПСОС, ректорът дължи произнасяне в 7-мо дневен срок от получаване на възражение срещу класирането на студентите за общежитие, като решението на ректора е окончателно.

В конкретния случай, в 7-мо дневният срок, считано от 26.08.2026г., а именно до 02.09.2026г. не е налице произнасяне на Ректора на СУ по възражението на Ф. Ц., поради което търсената от последния защита е свързана с мълчалив отказ на Ректора на Софийски университет „Св.Климент Охридски“-София, формиран по депозирано възражение рег.№95-Ф-9/26.08.2026г. срещу произнасяне на Комисията по настаняване по заявление-декларация от 10.08.2026г. Налице е правен интерес, доколкото се накърняват негови права и законни интереси.

Мълчалив отказ представлява бездействието на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право.