Решение № 206 от 11.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Разлог, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. С НП №*/21.10.2022 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., на Д.И.С., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.“К.“№23, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „Глоба” от 200.00 лв.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Д.И.С., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и нарушение на материалния закон.

В част от проведените СЗ, жалбоподателят Д.С. - редовно призована, за него се явява упълномощен представител - адв. Д., която поддържа депозираната жалба като излага подробни съображения в тази насока и в депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

НО - Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, НП е връчено на жалбоподателя на 22.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 04.01.2023 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2022 г. в 20:00 ч. в г.Я., по у.“П.Р.С.“ в посока на движение към у.“Л.“, жалбоподателят управлявал л. а. м. „П..“ с рег.№*, лична собственост, без да се съобразява с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в следствие на което се блъска с дясната част на автомобила в трайно монтирано на стълб ел. табло, реализирайки ПТП с материални щети. Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, Ш.А.А. – Мл. автоконтрольор, при ОДМВР-Б., РУ-Р., съставя против жалбоподателя С. АУАН, с бланков №*, серия GA.

Последното процесуално действие извършва и с участието на свидетеля В.И.К.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическите нарушения, свързани с управление на МПС, по време на което, водачът не се съобразява с конкретните условия на 1 видимост, за да спре пред всяко предвидимо препятствие, в следствие на което реализира ПТП с материални щети като се блъска с дясната част на автомобила в трайно монтирано ел. табло на стълб.

А досежно квалификациите, нарушенията правно квалифицира с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на нарушителя Д.С., като същата е отразила, че не е съгласна с изложеното в АУАН.

С/у Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него преписка, Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., издава процесното НП №*/21.10.2022 г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.20, ал.2 от ЗДвП и налага на жалбоподателя С. съответно адм. наказание „Глоба” от 200.00 лв.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 22.12.2022 г., видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана лично от нарушителя.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед №*/02.12.2021 г. на Министъра на МВР.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във вр. със становищата на страните, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.1, б.„а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр.чл.189, ал.12 от ЗДвП. Актовете с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно м/у страните, че към 13.10.2022 г. актосъставителят е заемал длъжността „Мл. автоконтрольор“ при ОДМВР-Б., РУ-Р. Предвид изложеното, актосъставителят А. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Към момента на извършване на процесните деяния, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В §6, т.25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.

Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол в/у същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, не е подал възражение в тази насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в СЗ, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на адм. нак. отговорност.

Съдът кредитира събраните писмени и гласни доказателства, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Същественото при производството от адм. нак. характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява адм. нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е 2 извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; НП издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:

Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед №*/02.12.2021 г. на Министъра на ВР, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя - н-к РУ-Р. към ОДМВР-Б., съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Налице е съответствие м/у отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити. Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдът констатира, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, които да ограничават правото на защита на наказаното лице.

По приложението на материалния адм. закон:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

След анализ на доказателствата по делото, съдът приема за безспорно установено, че на посоченото в АУАН и НП време и място Д.С. управлявала л. а. "П.." с рег. №*, като счита, че възникналото ПТП не е поради несъобразяване с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие. На първо място, в обстоятелствената част на издадените АУАН и НП никъде не е посочено кои са били конкретните условия на видимост, с които не се е съобразил жалбоподателят.

За да е осъществено посоченото нарушение, е необходимо водачът да не се е съобразил с конкретните условия на видимост, съгласно посоченото в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. последно от ЗДвП, но кумулативно се изисква в резултат на това да е налице невъзможност на водача да спре пред предвидимо препятствие.

Видно е, че полицейски служители са приели, че жалбоподателят С. не се е съобразила с поставеното ел. табло на стълб, намиращ се на тротоар, но нито един от разпитаните служители не можа да определи с кои точно условия на видимост не се е съобразил водача, как се е стигнало до процесното ПТП, при положение, че същите не са очевидци на нарушението. Отделно видно от приложените писмени доказателства, а именно: Писмо от ЕРМ Запад с изх. №*/23.11.2023 г. (л.54 от делото) е установено, че на посочения стълб с адрес: г.Я., на ъгъла м/у у.“П.С.“ и у.“Л.“, са монтирани 2 електромерни табла, чиято височина е 2,10 м в горния край и 1,20 м. в долния край. До приключване на съд. следствие, НО не успя да докаже как е възникнало въпросното ПТП и как автомобил, който не се е качил на тротоара е успял да блъсне ел. табло на сочената височина. В тази вр. и двамата полицейски служители твърдят, че автомобилът не се е качил на тротоара, но и не сочат кои са били условията на видимост, с които водачът не се е съобразил.

Видно пък от приложения по делото Протокол от ПТП, по процесното ел. табло не е имало щети, а само по МПС-то, управлявано от жалбоподателката.

В случая не се събраха и данни към 20:00 часа на 13.10.2022 г. в г.Я., по у.“П.Р.С.“ в посока на движение към у.“Л.“, какви точно са били условията на видимост, с които жалбоподателят не се е съобразил, като и двамата свидетели потвърдиха, че водачът се е блъснал в ел. табло, но това автоматично не предполага категорично причината за настъпилото ПТП да е непременно несъобразена с условията на видимост скорост, изчерпателно посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Предвид липса на отразяване на спирачни 3 следи, респ. тяхната дължина и други обстоятелства в изготвените от актосъставителя документи, съдът не може да назначи АТЕ със задача да се установи каква е била действителната скорост на движение на управлявания л. а. преди ПТП и имал ли е жалбоподателят възможност при движение с по-ниска скорост да избегне произшествието.

Жалбоподателят С. при движението си в посочения участък е бил длъжен да избере такава скорост на движение, съобразена с конкретните условия на видимост. В случая обаче не се доказа, че същият не е съобразил скоростта на движение с НП и АУАН не е посочено, че съгласно посочената от НО нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, следва нарушителят да не е съобразил скоростта на движение с конкретните условия на видимост, което определено всява неяснота в описание на нарушението и може да се приеме, че ограничава и правото на защита на жалбоподателя.

С оглед на което съдът счита, че жалбоподателят Д.С. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на производството право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 500,00 лева за заплатено адв. възнаграждение.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на АНО, съдът счита че в случая платеното от Д.И.С., ЕГН*, адв. възнаграждение е малко над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 и т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и предвид броя на проведените ОСЗ, същият не следва да се редуцира.