Определение № 2321 от 21.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2321 гр. София, 21.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Частно касационно търговско дело № 20258003901177 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Беркс 2004“ ЕООД срещу определение № 53 от 21.03.2025 г. по ч. т. д. 41/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 49 от 17.01.2025 г. по т. д.

395/ 2024 г. по описа на ОС - Бургас, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от „Беркс 2004“ ЕООД срещу ответниците „Дари Инвест“ ООД, „Армид“ ЕООД и З. К. Р. искове по чл. 124 ГПК за установяване, че между страните съществува облигационно правоотношение по предварителен договор от 11.03.2016 г., изменен с анекс от 17.09.2021 г., за делба на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** в гр. Бургас ведно с построената в него сграда с идентификатор ***, и по чл. 80 ЗЗД да му бъде разрешено да извърши за сметка на ответниците конкретни действия пред административните органи, необходими за изготвяне на проект за ПУП ПРЗ за делба на имота и за промяна на предназначението на сградата, както и за осъждане на ответниците да му заплатят необходимите във връзка с това разходи, и е отменил допуснатото с определение № 1122 от 16.12.2024 г. по същото дело обезпечение на претенциите.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъква, че въззивният акт е постановен в нарушение на законовата разпоредба на чл. 126 ГПК, като съдът е прекратил производството по делото, без да е налице обективно и субективно тъждество между делата. Сочи, че в нарушение на нормата на чл. 252 ГПК при постановяване на обжалваното определение съдът е излагал доводи по съществото на спора. Счита, че съдебният акт е постановен и в нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като съдът не 1 е съобразил, че процесният спор е преюдициален за решаването на спора по т. д. 930/2024 г. по описа на ОС – Бургас, на което основание производството по последното дело е спряно. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен в отклонение от практиката по чл. 124 ГПК, която приема, че за допустимостта на установителния иск е достатъчно да е налице оспорване от ответника, каквото в процесната хипотеза безспорно е заявено от двама от ответниците. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи на страните. Моли обжалваното определение и потвърденото с него определение на ОС – Бургас да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Кога е налице обективен и субективен идентитет между делата, като основание за прекратяване съгласно чл. 126 ГПК?

2. Ако съдът констатира припокриване на посочените компоненти страни, основание на заявения иск и петитум, следва ли да извърши преценка и да изложи мотиви, в коя част е налице припокриване, съответно да извърши подробен анализ на обема на припокриване на посочените компоненти на двата иска заедно и поотделно?

3. Съдът длъжен ли е да отрази в мотивите на съдебния акт фактите със значение на процесуални предпоставки, така че да позволи на страните да вземат становище по фактическите констатации на съда и източникът им, а на по-горната във функционално отношение съдебна инстанция да осигурят възможност да ги провери при обжалване?

4. Висящността на образувани дела, констатирана от първата инстанция като отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126, ал. 1 ГПК, при оспорване от страна на частния жалбоподател, длъжен ли е въззивният съд да извърши и сам проверката, съответно да изложи мотиви, без да е обвързан с доводите в частната жалба?

5. Длъжен ли е съдът да мотивира съдебния си акт с обстоятелства, посочени от закона като основание за прекратяване на делото с оглед прилагането на водещите начала в чл. 2 ГПК и чл. 7 ГПК и задълженията на съда да прецени правно релевантните факти, като посочи в мотивите си доказателствата и фактите за осъществяването или неосъществяването им?

6. Какво следва да провери въззивният съд при оспорване на прекратително определение от първоинстанционния съд по реда на чл. 126 ГПК?

7. В етапа на допустимостта на исковата молба следва ли съдът да разглежда въпроси по същество на спора и да мотивира прекратяването на висящо производство с тях?

8. При постановяване на определения и разпореждания съдът следва ли да се произнася по въпроси, с които спорът се решава по същество, предвид 2 чл. 252 ГПК?

9. Кои са предпоставките за установяване на обусловеност между два спора с оглед приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и следва ли съдът да следи служебно за наличието им?

10. По чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценка на съотношението между спорните предмети на различни дела, при което разрешаването на спора по спряното дело е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по другото дело относно преюдициално правоотношение?

11. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в съдебния си акт да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба?

12. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира съдебния си акт?

13. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?

14. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове определението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

15. При търсене на действителната обща воля на страните по договор, следва ли да се съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на страните, предшестващи и последващи сключването на последния?

16. Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните?

17. При тълкуването на договорите съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат?

18. Отделните уговорки следва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те?

19. Обстоятелството, че договорът е обременен с модалитети, задължаващо ли е за решаващия съд да обсъди договорните клаузи и да разкрие чрез тълкуване действителната воля на страните при сключването на този предварителен договор?(въпросът е зададен два пъти) 20. Налице ли е правна възможност за съда да постанови съдебен акт, 3 който е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях?

21. Има ли задължение въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи кои правно релевантни факти счита за установени, както и длъжен ли е да изложи точни, ясни и убедителни мотиви и да отговори ясно и определено на всички правно релевантни въпроси?

22. Налице ли е правна възможност за изправната страна при бездействие на неизправната във връзка с уговореното по договора задължение, свързано с отлагателно условие за изпълнение на административни действия, да иска на основание чл. 80 ЗЗД да извърши тези действия от името и за сметка на неизправната страна?

23. Съдът излиза ли извън пределите на дължимите от него действия в изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 7 ГПК, след като не се е произнесъл по всички наведени с жалбата основания, както и по отношение на всички фактически обстоятелства и доказателства?

24. За обосноваването на недопустимостта на предявен иск с наличието на друг иск за защита на правото на ищеца, не предпоставя ли конкретизацията на този друг иск по вид и предмет, с оглед преценката му за съответствие със съдържанието на конкретното правоотношение и предмета на търсената от ищеца защита?

Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си за допускане на определението до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата, „Дари инвест“ ООД и „Армид“ ЕООД, оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Сочат, че въззивният акт е правилен. Претендират присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата, З. К. Р., излага становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното въззивно определение. Счита, че въззивният акт е немотивиран, като липсва отговор на поддържаните от страните възражения. Излага доводи за допустимост на предявените искове.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната касационна жалба в частта й, насочена срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за отмяна на допуснатото по делото обезпечение, е недопустима.

Съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по молба за допускане обезпечение на иск подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. Единственото изключение е законодателно уредено 4 с нормата на чл. 396, ал. 2, изречение трето ГПК, съобразно която в хипотеза, в която въззивният съд по жалба на молителя допусне обезпечение, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Нормата цели защита правото на участие в процеса на ответника по исканото обезпечение, комуто на основание изречение второ на същата законова разпоредба не се връчва препис от жалбата на молителя срещу определението, с което се отказва да бъде допуснато обезпечение на иска. Като изключение от общото правило за двуинстанционно производство по молбата за допускане на обезпечение, правилото на чл. 396, ал. 2, изречение трето ГПК не може да бъде тълкувано разширително.

Никое от очертаните изключения от принципа за двуинстанционно обезпечително производство не е налице в конкретния случай, поради което подадената частна касационна жалба срещу определение № 53 от 21.03.2025 г. по ч. т. д. 41/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено определение № 49 от 17.01.2025 г. по т. д. 395/ 2024 г. по описа на ОС – Бургас в частта, с която е отменено допуснатото с определение № 1122 от 16.12.2024 г. по същото дело обезпечение на исковете следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в указания на страната преклузивен срок и е допустима.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е отчел, че делото е образувано по предявени от ищеца „Беркс 2004“ ЕООД против ответниците „Дари инвест“ ООД, „Армид“ ЕООД и З. К. Р. искове по чл. 124 ГПК за установяване, че между страните съществува облигационно правоотношение по предварителен договор от 11.03.2016 г., изменен с анекс от 17.09.2021 г., за делба на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** в гр.