Решение № 280 от 05.03.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 3416/2023
- Вид
- Решение № 280
- Подписан
- 05.03.2024
- Състав
- Надежда Маринова Александрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 1 · Закон за измерванията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 2 изр. 3 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 280 гр. Русе, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Б.Г.Т. като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520103416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Г. П. М. против Община Русе, с която ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя е собственик по давност на жилищен имот, находящ се в гр. Русе, ж.к. ****, представляващ поземлен имот с площ от 576,00 кв.м, находящ се в източната част на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 24 695,00 кв.м, с административен адрес: гр. Русе, ж.к. ***, ул. ***, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97,00 кв.м, а съгласно Проект за изменение на кадастралната карта и на кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор *** /поземлен имот с проектен идентификатор ***3, с проектна площ 576 кв.м, трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване- до 10м и сграда с идентификатор ***3.1, със застроена площ 97,00 кв.м, с предназначениедруг вид сграда за обитаване, а по плана на гр. Русе от 1973 г. представляващ имот пл. № *** в квартал ***, придобит въз основа на изтекла придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Претендира разноски.
В законовоопределения срок ответникът е подал писмен отговор и е 1 направил възражения по основателността на иска. Твърди, че ищецът не е придобила имотите, тъй като в нейна полза не е изтекъл 10- годишният срок за придобиване по давност от недобросъвестен владелец, какъвто е тя.
Възразява също, че предвид отчуждаването на имота за построяване на училище, го трансформира в такъв публична общинска собственост за част от периода, през който се твърди владение, като се позовава на решение на КС по конституционно дело № 16/2021 год., според което обявяването на противоконституционността на разпоредбата на параграф 1, ал. 1 от ЗДС произвежда действие занапред и не засяга досегашния й ефект, поради което за ищеца не е изтекла твърдяната придобивна давност. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът цени изцяло като безпротиворечиви, установиха, че ищецът и семейството й са владели явно, необезпокоявано, като собственици повече от 30 години (от 1987 год.) процесния недвижим имот в гр. Русе, ж. к. ***, представляващ поземлен имот с площ от 576,00 кв.м, находящ се в източната част на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 24 695,00 кв.м, с административен адрес: гр. Русе, ж.к.***, ул. ***, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97,00 кв. м. при следните граници: на изток - ул. ***, на юг и север- поземлен имот с идентификатор ***, на запад- поземлени имоти с идентификатори *** и ***.
Имотът е с предходен/стар идентификатор пл. № *** в кв.*** по предходен /обезсилен/ план на гр. Русе. В имота се ползва електрическа енергия, водоснабден е, ползва се интернет, кабелна телевизия и всички нормални за всеки жилищен имот услуги.
Адресната регистрация на ищеца е в процесния имот- гр. Русе, ул. ***, видно от представената лична карта.
Свидетелите заявиха, че дворът на ищцата е ограден с мрежа. Имотът представлява циментиран двор, къща и гараж. Има ток и вода в имота, 2 чешмата е на двора. Улица *** е широка, влизат коли и камиони, но никога не е била асфалтирана. През годините ул. *** е имала различни имена- ***, ***, ***, а понастоящем е ***. Свидетелят Т. посочи, че партидата му за вода все още се води на ул. ***, а улицата, на която живее от 1979 год., е *** № 12. И тримата свидетели са непосредствени съседи на ищеца и имат преки впечатления от осъществяваното владение.
Според приетата по делото съдебно- техническа експертиза, в регулационния план от 1973 г. е нанесен имот с пл. № *** в кв. ***. Този имот има лице на улица, като в плана не е отбелязано името на улицата.
Лицето на имота е приблизително 12 м. и дълбочина на парцела около 47 м.
Поземлен имот с проектен идентификатор ***3 няма „лице“ към проектирана улица, съобразно действащ ПУП на гр. Русе. В момента и процесният имот, и улицата попадат в УПИ ***, предвидено за жилищно застрояване.
Със Заповед № ***/15.05.1981 г. на комитет по архитектура и благоустройство при МС са одобрени застроителен, регулационен и кадастрален планове за жилищен район ****. Графичната част на тази заповед е представена по делото и в нея няма нанесени номера на парцели. В регулационния план са нанесени номера на парцели, ведно с номерата на заповедите за изменение на застроителния и регулационния планове, но няма нанесен парцел с номер **. Парцел с номер ** е нанесен в графичните части на заповеди за частично изменение на застроителния и регулационния план, касаещи други имоти в същия район.
След сравняване на регулационния план и графичната част на Заповед № ***/15.05.1981 г. вещото лице установява, че процесният имот попада пред училището, което е предвидено да се построи с посочената заповед и което и до ден днешен не е построено.
В момента е влязла в сила Заповед № ***/29.07.2002 г. за изменение план за регулация и застрояване, с която от УПИ **, предвиден за училище, са обособени няколко реституирани имота, като останалата част от УПИ ** се придава към УПИ ***.
В графичната част на тази заповед процесният имот е нанесен като съществуващ, заедно с още два имота.
Няма данни след отчуждаването и по- скоро след 01.06.1986 г., след влизане в сила на Закона за общинска собственост, процесният имот да е бил 3 актуван като част от имоти *** и **, като общинска собственост, съответно публична или частна. Няма данни за съставени актове от страна на Община Русе. Няма данни след отчуждаването през 1981 г. да са предприемани действия във връзка с предвидената цел за отчуждаване на процесния имот, включително и съседните, а именно изграждане на училище. Няма данни за фактически и правни действия до 1989 г., освен отчуждителното производство.
С влязлата в сила Заповед № ***/29.07.2002 г. част от УПИ ** е частично възстановено на старите собственици, а останалото от него е приобщено към УПИ ***.
Вещото лице е проучило въпроса относно местоположението на ул. *** в гр. Русе и дали тя е идентична с ул. ***, ул. *** и ул. ***, както и къде точно процесният имот ***3 се намира на тази улица. В регулационния план на гр.
Русе са нанесени само основните улици и булеварди, като малките улички не са отбелязани с техните наименования. Ул. *** е започвала от прелеза на Кооперативния пазар, продължавала е посока международното шосе /бул.
България/, минавала е покрай завоя за *** и продължавала по посока *** покрай гробищата. На регулационния план тази улица е отбелязана както бул. ***, така и бул. ***. В момента ул. *** е само в района на прелеза до кооперативния пазар. След това от прелеза посока *** улицата е с наименование ***, а от бул. България посока *** улицата се нарича Изгрев. Няма данни къде се е намирала ул. ***.
Вещото лице е направило справка в РУ МВР- Русе относно наличието на ул. *** в гр. Русе, като е потвърдено, че такава улица съществува, на нея са регистрирани граждани по адресна регистрация и е обяснено къде точно същата се намира в кв. ***. При направен оглед се оказва, че процесният имот е на тази улица.
Видно от представената по делото извадка от регулационния план на гр.
Русе, процесният имот е имал излаз на улица, като името на улицата не е отбелязано на плана. Тя е била с ширина около 2,00- 2,50 м. В момента на огледа е останала част от тази улица/път/, тъй като повечето имоти са без граници и не може да се определи до къде са стигали оградите. На практика само процесният имот се е запазил съществуващ и ограден. Той е 4 ограден с мрежеста ограда, като лицето към улицата /пътя/ е 13,60 м. Улицата представлява черен път. Същата не е нанесена в кадастралната карта, но е нанесена в регулационния план на гр.Русе. За нея не се намериха данни за действащ ПУП. Целият парцел *** е отреден за жилищно строителство.
След сравняване на представените по делото графични части, както и проверка в Община Русе, експертизата счита, че имот с проектен идентификатор ***3 е идентичен спрямо имот с пл. № *** от кв. *** в ж.к.
****, гр. Русе по план на града, действал към 1973 г. като форма и местоположение. В момента на огледа и след сравняване на представените по делото графични части, както и проверки в Община Русе, експертизата счита, че процесният имот не е засегнат от предвидени за реализация мероприятия на държавата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. Липсва такъв, когато правото на ищеца не се оспорва от ответника. От заявеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че е налице правен интерес за ищеца, тъй като с оспорването на правото й на собственост от ответника се засягат нейни и се накърняват законните й интереси.
Поддържаната теза от ответника, че ищецът не е придобил право на собственост по давност, обуславя правния интерес от търсената защита.
Ищецът по предявен положителен установителен иск за собственост следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, както и действията на ответника, накърняващи упражняването на правото на собственост, които обуславят и правния интерес от предявяване на иска. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, неоспоренат от страните съдебно- техническа експертиза и свидетелските показания, съдът приема, че ищецът е собственик по давност на процесния имот.
Основните възражения на ответника са две:
- че до 2002 г. процесният имот е бил със статут на публична общинска собственост и по тази причина и предвид забраната, визирана в чл. 86 от 3С в 5 редакцията от 01.06.1996 г., не може да се придобива по давност, т.е. не е текла придобивна давност до Заповедта на Кмета на Община Русе от 2002 г. за присъединяването на нереституираните части от парцел ** към парцел *** и че релевантният период, в който би могла да тече давност, е 4 год. 11 месеца;
-че не са изпълнени повелите на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, забраняващ да се придобиват реални част от имоти, включително и по давност, когато не са изпълнени изискванията на чл. 19 от ЗУТ, а именно въпросния имот да има излаз или осигурен транспортен достъп към непроектирана улица. Самото предвиждане за улица трябва да се официализира с подробен устройствен план в двете му разновидности - или план за регулация и застрояване, или план за регулация. Липсата на подробен устройствен план от 1981 год. до настоящия момент, предвиждащ там да има улица, е пречка за това имотът да бъде придобит по давност поради неизпълнение на императивните изисквания на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ.
По първото възражение:
- Нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1 от ГПК не допускат съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и възражения от името на страна по делото. Ответната страна е възразила правата на ищеца с твърдението, че дори и да е осъществявано владение в изискуемия срок по чл. 79 от ЗС, собствеността не е придобита поради действието на чл. 86 от ЗС. Нормата на чл. 86 от ЗС в действащата редакция на ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г. , предвижда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. В по старите редакции, които представляват материален закон, относим към периода на владението е предвидено, че изобщо не може да се придобива по давност вещ която е държавна и общинска собственост в периода от 1990 г. до 1996 г., а в периода от 1951 г. до 1990 н е може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.