Решение № 492 от 26.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Виктория Недева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100504080 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14163/08.12.2022 г. по гр. д. № 26 377/2022 г. по описа на СРС, 50 с-в, е осъдено З. Е. А. ДРУЖЕСТВО

„Б.В.И. ГРУП“ да заплати на Т. А. И. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 300,00 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по МПС „Пежо“, модел „307“, с рег. №*******, настъпили в резултат от ПТП на 23.12.2021 г. в гр. София, причинено от виновно поведение на водач на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, чиято деликтна отговорност била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

Подадена е въззивна жалба в № 291642/30.12.2022 г. /подадена по и-мейл в срок на 29.12.2022 г./ от ответника З. Е. А.

ДРУЖЕСТВО „Б.В.И. ГРУП“ против решението. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че вина за настъпването на ПТП носи застрахованият при него водач на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******. Поддържа посоченото и в отговора, че водачът на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******* на нерегулираното кръстовище е бил дясностоящ и следователно с предимство. Вина за настъпването на ПТП имал другият водач ищецът, който е преминал през кръстовището без да пропусне другия участник с предимство, който е бил в негово дясно. Твърди и че е налице съпричиняване.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. А. И., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

1

Поддържа се, че възприетият от СРС механизъм на ПТП съответства на действителния.

Излага, че ищецът като водач на увреденото МПС „Пежо“, модел „307“, с рег.

№******* е бил навлязъл в кръстовището и другият водач е следвало преди да навлезе в кръстовището за завой надясно да изчака преминаването на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото е отделено, че ответникът е застраховател по ГО на отговорността на водача на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, като ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск; че ищецът е предявил по реда на чл. 380 КЗ претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за твърдяното ПТП, по която е постановен отказ с писмо изх. № 00082/07.01.2022 г.

Спорно в производството пред районния съд е било, които доводи се преповтарят и във въззивната жалба, какъв е точният механизъм на ПТП вкл. дали водачът на застрахованото при ответника МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“ носи вина за настъпването на ПТП. Спорен е и размерът на вредите.

Относно възражението за съпричиняване – същото се релевира за пръв път във въззивната жалба и е преклудирано.

Ищецът Т. А. И., сега въззиваем, твърди, че ПТП е настъпило на 23.12.2021 г. в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1 на кръстовището на ул. „Анастасия Димитрова“ и ул.

„Пролетен ден“. Твърди, че като водач на увреденото МПС „Пежо“, модел „307“, с рег.

№******* се движел по ул. „Анастасия Димитрова“ в права посока. Кръстовището не е регулирано с пътни знаци и на него няма светофар. Навлязъл в кръстовището, което образуват ул. „Анастасия Димитрова“ и ул. „Пролетен ден“, като спрямо идващите МПС от ул. „Пролетен ден“ водачът на МПС „Пежо“, модел „307“ се явява лявостоящ.

Идващите от ул. „Пролетен ден“ МПС приближават от дясно на движещите се МПС по ул. „Анастасия Димитрова“. След като водачът на увреденото МПС „Пежо“, модел „307“ бил навлязъл в кръстовището и вече се намирал пред блок 514 неочаквано за него бил ударен отзад вдясно от МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, което идвало от ул. „Пролетен ден“ и правело завой надясно.

Правилно районният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност, че вина за настъпването на МПС има водачът на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, който в нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е навлязъл в нерегулираното кръстовище за завой надясно без да се убеди, че преминаващото през него МПС „Пежо“, модел „307“ е навлязло в него и непосредствено предстои да излезе напълно от него.

2

По делото са събрани писмени доказателства, сред които протокол за ПТП, разпитан е свидетел и е прието заключението на САТЕ, неоспорено.

Видно от протокола за ПТП /а и не е спорно/ същото е настъпило на 23.12.2021 г. в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1 на кръстовището на ул. „Анастасия Димитрова“ и ул. „Пролетен ден“. Според отразеното в протокола, а и страните не спорят, то кръстовището е нерегулирано. Идващите от ул. „Пролетен ден“ приближават от дясно на движещите се МПС по ул. „Анастасия Димитрова“. Увреденото МПС „Пежо“, модел „307“, с рег. №******* се движело по ул. „Анастасия Димитрова“ в права посока, от ляво надясно спрямо водача на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, който приближавал от ул. „Пролетен ден“ с намерение да завие надясно.

Установява се от показанията на свид. Вичев – водач на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, че той се движел по ул. „Пролетен ден“ с намерение да завие надясно на кръстовището, на което имал предимство като дясностоящ. От ляво на пътното платно имало кофи за смет, които затруднявали видимостта на водача. Ударът настъпил на кръстовището, като вредите за МПС „Пежо“, модел „307“ били отзад вляво.

Според неоснореното заключение на САТЕ причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, който въпреки, че е с предимство на кръстовището, не е пропуснал вече навлязлото в кръстовището МПС „Пежо“, модел „307“.

Съгласно чл. 48 от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. В случая обаче увреденото МПС „Пежо“, модел „307“ вече е било навлязло в кръстовището и непосредствено е предстояло да го напусне, продължавайки да се движи в права посока. Така виновен за настъпването на ПТП е водачът на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, който въпреки, че е с предимство на кръстовището, не е пропуснал вече навлязлото в кръстовището МПС „Пежо“, модел „307“ – чл. 25 ЗДвП.

Относно размера на вредата – същият се установява от заключението на САТЕ.

Искът е напълно основателен и правилно е бил уважен в цялост.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че всички останали елементи от фактическия състав на предявените искове са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна Т. А. И..

Съгласно договор за правна защита и съдействие е уговорено предоставянето на правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. Съдът определя възнаграждение в размер на 300 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14163/08.12.2022 г. по гр. д. № 26 377/2022 г. по описа 3 на СРС, 50 с-в.

О С Ъ Ж Д А ЗАСТРАХОВАТЕЛНО Е. А. ДРУЖЕСТВО

„Б.В.И. ГРУП“, с ЕИК: ******* , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„******* да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М. М. Т., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4