Определение № 1838 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1838 гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002100680 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Н. В. К. и Р. В. К., подадена чрез пълномощници адв.Р. Р. и адв.д-р В. Р., двамата от САК, срещу въззивно решение № 260599 от 25.11.2024 г. по в.гр.д. № 16321/2018 г. на СГС. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неточно прилагане на материалния закон, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и превратна преценка на доказателствата по делото. Отправя се искане да се отмени решението и предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Насрещните страни - ищци в производството Н. И. Г. и Е. К. Г., оспорват жалбата като неоснователна с писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.М. Ц. от САК.

Третите лица-помагачи на ответниците Л. Л. П., П. Л. Д., В. А. Д., Н. С. Ч. и С. С. А., не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, установи следното:

Въззивният съд, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 414949/25.05.2018 г. по гр.д. 27981/2013 г. на СРС, 34-ти състав в обжалваните пред въззивния съд части, по предявените от ищците Н. И. Г. и Е. К. Г., срещу ответниците Н. В.

К. и Р. В. К., искове, е постановил следното : 1/ признал е за установено, че ищците, на основание договор за покупко-продажба от 19.11.1993 г., при квоти в съсобствеността – по 1/ 2 ид.ч., са собственици на реална част от недвижим имот с площ по графични данни 325 кв.м, находящ се в землището на [населено място]-С., местн. „Д.“, част от ПИ с идентификатор *** - архивен, а на негово място образувани имоти с идентификатори *** и ***, която реална част на комбинирана скица – Приложение № 6 към заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица Я., Б. и Д., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението /на л. 327 от въззивното гр.д. № 16321/2018 г./, е обозначена в розов цвят с контур и щрих, между буквите Д-З-Ж-Е-Д, и на основание чл.

108 ЗС, ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху същата тази 1 гореописана реална част; 2/ на основание чл. 109 ЗС, ответниците са осъдени да премахнат поставената от тях ограда между ПИ с идентификатор *** и имот с идентификатор *** архивен, а на негово място образувани имоти с идентификатори *** и ***, обозначена по линията Е-Ж и да възстановят съществувалата преди това ограда по линия Д-З от комбинираната скица – неразделна част от настоящото решение, и 3/ на основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД, ответниците са осъдени да заплатят на ищците суми от по 1 097.50 лева, представляващи обезщетения за периода от 22.02.2012 г. до 28.06.2013 г. за ползването на собствената им гореописана реална част от ПИ с идентификатор *** - архивен, ведно със законната лихва от 28.06.2013 г. до окончателното плащане.

Решението е постановено с участието на трети лица-помагачи на страната на ответниците Л.

Л. П., П. Л. Д., В. А. Д., Н. С. Ч. и С. С. А..

В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл.59, ал. 1 ЗЗД за горницата над уважените размери до предявените такива 2500 лв., като необжалвано и влязло в законна сила, не е било предмет на въззивна проверка.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба против въззивното решение в частта, с които съдът се е произнесъл по исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД в обжалваните части, в които същите е са бил уважени частично, е процесуално недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Тази разпоредба изключва касационния контрол на въззивни решения, постановени по искове с цена до 5 000 лв. Искът по чл.59 ЗЗД е облигационен, а не вещен иск, цената му за всеки ищец е 1250 лв., общо 2500 лв. за двамата ищци, за исковете не са налице изключението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Ето защо в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати. Указаната от въззивния съд възможност за касационно обжалване решението и в тази част, не може да игнорира законовото ограничение по чл.280, ал.3, т.1, предл. първо ГПК.

В останалата част касационната жалба е допустима.

Спорът е породен от твърденията на ищците, че са собственици на спорната реална част, в режим на СИО, по силата на нотариален акт № 14/1993г. за продажба на реална част от 750 кв.м, а за останалата част до 1210 кв.м - по давност, тъй като продавачът Б. К. А. и наследниците му владели тази част и при продажбата предали на ищците владението върху целия имот от 1210 кв.м. По кадастралната основа на регулационния план, одобрен 1966 г. имотът представлявал ПИ № *, идентичен с имот пл. № *, от кадастрален лист Г-12-3-А, по плана от 1985 г. и с част от имот пл.№ *. Уточняват, че правото на собственост на праводателите им по нот.акт № 14/1993 г. не произтича от земеделска реституция, а от предварителен договор и решение на съда по чл.19, ал.3 ЗЗД, съответно и замяна преди това по протокол № 36/08.09.1955 г. на комисията по чл.11 от правилника за земеустрояване на ТКЗС. Ответниците били собственици на съседния имот с пл. № *, с идентификатор ***, нанесен погрешно в кадастралния план – при попълването на плана процесната част от имота на ищците с площ от 340 кв.м, попадаща в закупените 750 кв.м с нот.акт № 14/19.11.1993 г., била включена като част от имота на ответниците с идентификатор ***. За тези спорни 340 кв.м. е водено предходно дело между същите страни гр.д. № 8937/2002 г. на СРС, по ревандикационен иск на сегашните ответници – тогава ищци, като искът бил отхвърлен с влязло в сила решение. Преди влизане в сила на решението по това друго дело, ответниците получили разрешение за строеж № 400/29.11.2011 г. и през 2012 г. разрушили наличната ограда и поставили своя ограда, завземайки частта от имота на ищците от около 340 кв.м.

Ответниците оспорват исковете. Възразяват, че са придобили правото на собственост върху УПИ *-*, понастоящем имот с идентификатор *** с площ от 1553 кв.м., с нот.акт от 12.12.2008 г., който имот бил образуван от два ПИ, закупени от тях – имот с пл. № * по кад.план, идентичен с имот № * по картата на землището на [населено място], придобит от 2 наследниците на С. Ил. Г. с договор за покупко-продажба, оформен в н.а. № 193/30.10.2000 г., а вторият – без номер, придобит с договор за прехвърляне на собственост по реда на ЗУТ от 08.09.2008 г., № 272, им.п. *, съгласно влезлия в сила кадастрален и регулационен план (ПУП) за УПИ *-*, кв. 5В, одобрен с решение № 104, протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, влязъл в законна сила на 03.12.2004 г. Ответниците възразяват, че са оградили собствения си имот съобразно имотната граница и въз основа на надлежно издадени строителни книжа, предвид на което и негаторният иск също бил неоснователен. Нещо повече – ответниците не създавали пречки на ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права.

Третите лица-помагачи на ответниците не са взели становище по исковете.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е преценил първоинстанционното решение в обжалваните части за валидно и допустимо. Оплакването на въззивниците, че спорната граница между съседните имоти следвало да се установи с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а не по пътя на ревандикацията и на негаторния иск, е прието за неоснователно, по аргументи от разрешението по т. 4 от ТР № 8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК на ВКС, според което искът за собственост, вкл. и ревандикационен, на реална част от урегулиран поземлен имот - когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка по административен или съдебен ред. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот, предметът на делата в установителната им част е идентичен, като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост – мотиви по т. 5 от същото ТР.

По правилността на обжалваното съдебно решение, въззивния съд е достигнал до същия финален извод за основателност на предявените искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, като е изложил своите мотиви по спора, въз основа на преценка и на събраните във въззивното производство нови доказателства, и по доводите и възраженията на страните, определили обхвата на въззивна проверка по чл.269 ГПК, които са и посочени в уводната част на въззивното решение.

Спорът е концентриран върху вещно-прехвърлителен ефект на сделката, от която ищците черпят права, респ. върху правото на собственост на техните праводатели. Установено е, че със сделка по нот. акт № 14 от 19.11.1993 г., дело № 29368/1993 г. на Първи нотариус при СРС, ищците закупили от Ц. М. К., Е. М. А., С. М. Л. и Н. Л. И., всички - наследници на Б.

К. А., дворно място от 750 кв.м.в землището на [населено място] – С., в местн. „Д.“, съставляващо реална част от имот пл. № *, кадастрален лист № Г-12-3-А, съгласно скицакопие от неодобрен кадастрален план на [населено място], Б.. – местн. „Д.“, целият с площ от 1210 кв.м, при съседи на продаваната реална част от запад – М. Д.П., север – Б. Т.Д., от изток и юг – В. С. и С. Д. Г.. Наследодателят на праводателите по посочената сделка- Б. К.

А., е бил признат за собственик на закупеното дворно място, описано по-горе, с нот. акт № 65 от 25.01.1973 г. за собственост на недвижим имот по съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, на Хр.О.–Първи нотариус при СРС. От приетото копие от това съдебно решение от 19.12.1972 г. на СРС, IV район, 4-и състав, влязло в законна сила на 06.01.1973 г., е видно, че сключеният между Б. К. А., като купувач, и С. Д. Г. – продавач, предварителен договор от 30.05.1957 г. за покупко-продажба на гореописаната реална част от 750 кв.м. от имот с пл. № * бил обявен за окончателен, като продавачът С. Д. Г. се легтитимирал като собственик с нот. акт № 38, том I, дело № 36/1963 г. Последният е нот. акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС, № 38, том I, дело № 36/1963г., с който С. Д. Г. е признат за собственик на нива в в землището на [населено място] – С., местн. „Д.“, от два дка, втора категория, при съседи: блок на ТКЗС, Б. Т.Д., М..П. и Б. И. О., с който нотариусът е посочил, че се уверил от представените от молителя Г. писмени 3 доказателства, че нивата била дадена на Г. от ТПС комисия в замяна срещу включената в блока на ТКЗС, [населено място] – С., негова нива в местн. „Р.“ от два дка, втора категория, при съседи: братя К., Т. П.М. и път, на основание чл. 12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС, МТС (в. Известия бр.72/1954г.). Констативният нотариален акт бил съставен въз основа на протокол на комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС с. Бистрица, с удостоверяване, че протоколът влязъл в сила. Направеното от ответниците оспорване на този констативния нотариален акт № 38/1963 г., е прието от съда за недоказано. Първо, защото ответниците не са успели да оборят по реда на чл.193 ГПК доказателствената стойност на приетия по делото препис-извлечение от протокол № 36/08.09.1955 г. на комисията по ТПС при съвета на с. Бистрица, послужил за съставянето на констативния нот. акт. Второ, защото, като е съпоставил съдържанието на този препис-извлечение с това на протокола № 36/08.09.1955 г. на комисията по ТПС при съвета на с. Бистрица в неговата цялост (при установена идентичност на приетите по делото копия с оригиналите на двата документа), съдът е констатирал, че е налице съвпадане относно отстъпване от С. Д. Г. на нива в м. Р. и получаване неговата си нива в мест. Д., която е изключена от блока на ТКЗС, като в извлечението е посочена по-голяма площ на заменяемите имоти (2 дка спрямо 1,5 дка ), посочена е категорията им и са описани съседи. По аргументи от липсата на смислова разлика между съдържанието на протокола в цялост и преписа-извлечение от същия, а именно удовлетворяването на молбата на С. Д. Г. да получи по замяна имота в местн. „Д.“, и идентичния начин, по който в пълния текст на протокола е обективирана волята на комисията по останалите разгледани точки /молби/, оспорването на съдържанието на представения по делото препис-извлечение е прието от въззивния съд за неоснователно, като разминаването в посочената площ на зем. имот не разколебава този извод. По отношение на протоколите на ТПС-комисиите за замяна на земеделски земи по Постановление на МС от 26.08.1954г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства (в. Известия бр.72/1954г.) е посочено, че те имат характер на административни актове с гражданскоправни последици производен способ за придобиване на собственост, като замяната произвежда вещнопрехвърлителен ефект с влизане в сила на протокола на комисията, а съставеният въз основа на него нотариален акт единствено се констатира придобиването на правото.