Решение № 248 от 28.11.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. С., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100031 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Ц. В. Т., В. Р. Г., Г. Р. Г., М. П. И. и И. П. И. срещу М. Д. С. с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е направено искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици на 5/6 идеални части от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот /УПИ/ 1-708 от кв. 76, по плана на с. Д., общ. С., с площ 489 кв.м., при граници: улица от две страни, УПИ II-707, УПИ XI-706, заедно с построените в този имот: двуетажна жилищна сграда, масивна с дървен гредоред, със застроена площ 57 кв.м., състояща се от: първи етаж - две стаи, маза и коридор със стълбище за втория етаж и втори етаж, състоящ се от две стаи, килер и коридор; лятна кухня, със застроена плащ 22 кв.м., двуетажна стопанска постройка, със застроена площ 31 кв.м.

Имотът ищците придобили по наследство от общия им наследодател П.Ц.П., б.ж. на с.Д., общ.С., като всеки от тях притежавал по 1/6 идеална част от имота.

Сочи се в исковата молба, че в края на месец септември, 2024 г., малко след смъртта на шестия съсобственик на имота - П. В. П., ищците научили, че на 19.07.2023 г. същият продал имота на ответницата, като за целта първоначално се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. С констативния нотариален акт нотариусът признавал П. В. П. за собственик на целия процесен недвижим имот – дворното място и всички подобрения в него, а не само на наследствената му 1/6 ид.ч., като посоченото придобивно основание било наследство и давностно владение. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба, имотът се владеел единствено и изцяло от ответницата - М. Д. С..

1

Ищците считат, че имотът никога не е губил наследствения си характер и е съсобствен на всички наследници. В исковата молба се сочи, че не било известно съществуването на документи за собственост относно процесния имот. В разписния лист, съхраняван в Община С., като собственик на имота, посочен под № 708, били записани наследниците на П.Ц.П.. На ищците не било известно как техният прадядо придобил дворното място като предполагат, че го е купил, но били сигурни, че сградите в имота са строени от него и съпругата му К.П.Ц., както и от дъщеря им Ц.П.Ц.а и нейния съпруг, които били баба и дядо на ищците. Те всички живели и владели имота до смъртта си. Твърди се, че след смъртта на Ц., в имота останали да живеят синът й В., със семейството си, а сестрите му С. и Е. посещавали имота и не възразявали брат им и семейството му да го ползват и да живеят там.

Ищците твърдят, че през всичките тези години нито П. В. П., нито преди него баща му - В. П. В., били извършвали действия, с които да отричат правата на останалите наследници върху имота и да доведат до тяхното знание намерението си да владеят имота само за себе си. Точно обратното били водени разговори между наследниците за снабдяване с нотариален акт за имота и за варианти да уредят отношенията помежду си във връзка със съществуващата съсобственост.

Предвид гореизложеното, ищците считат, че процесният недвижим имот не бил изгубвал наследствения си характер и бил съсобствен на наследниците на П.Ц.П.. П. В. П. не бил собственик на целия имот, а само на 1/6 идеална част от него и като продавач не могъл да прехвърли права, които не притежава. Тъй като праводателят по сделката не бил титуляр на вещното право, сключеният договор за продажба с ответницата не бил породил целения вещно-транслативен ефект по отношение на 5/6 идеални части от имота и по тази причина ответницата владеела 5/6 идеални части от имота без правно основание.

Искането към съда е да признае по отношение на ответницата М. Д. С., че ищците - Ц. В. Т., В. Р. Г., Г. Р. Г., М. П. И. и И. П. И., са собственици на основание наследствено правоприемство на общо 5/6 идеални части, или по 1/6 идеална част за всеки от тях от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот /УПИ/ 1-708 от кв. 76, по плана на с. Д., общ. С., с площ 489 кв.м., при граници: улица от две страни, УПИ II-707, УПИ XI-706, заедно с построените в този имот: двуетажна жилищна сграда, масивна с дървен гредоред, със застроена площ 57 кв.м., състояща се от: първи етаж - две стаи, маза и коридор със стълбище за втория етаж и втори етаж, състоящ се от две стаи, килер и коридор; лятна кухня, със застроена плащ 22 кв.м., двуетажна стопанска постройка, със застроена площ 31 кв.м., както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху същите идеални части.

Иска се от съда и да отмени, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт констативен за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/ № 119, том IV, 2 дело № 620 от 19.07.2023 г. по описа на нотариус Пламен Димитров, с район на действие Районен съд – С., до размер на 1/6 идеална част.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Д. С., чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не се оспорва твърдението, че ответницата е придобила от П. В. П. процесния имот, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том IV, рег. № 11 725, дело № 621 от 19.07.2023 г. на А.С., помощник нотариус по заместване, при Пламен Димитров - Нотариус, с peг. № 543 на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд – С..

Ответницата посочва, че живеела от 1999 г. с П. В. П. на семейни начала, именно в процесното жилище. Твърди се, че до 2008 г. - бащата на съжителя на ответницата - В. П. В., а до 2012 г. и неговата майка - А.М. В.а, живели също в тази къща заедно с ответницата и нейния съжител /техен син/ - П. В.

П.. Ответницата твърди, че къщата и останалите сгради в имота били строени именно от майката и бащата на нейния съжител през 60-те години на миналия век. През целия период на съвместното им съжителство нито един от ответниците не бил имал претенции за собственост по отношение на процесния имот, като в годините нямало никакви индикации, които да показват намерение от тяхна страна, че имат претенции за собственост спрямо имота. Твърди се, че затова и П. В. П. владял имота изцяло като негов собственик. Двамата с ответницата живели в имота спокойно и необезпокоявано повече от 25 години. Нито един от ищците не разполагал с ключ за имота, като той за тези години не бил и посещаван от тях. Единствено ищцата Ц. В. Т. - сестра на П. В. П., ходила на гости, за да види родителите си докато били живи, но след смъртта и на майка й - А.М. В.а през 2012 г., и тя не била стъпвала в имота.

В отговора на исковата молба се посочва, че в годините на съвместното им съжителство двамата /ответницата и съжителят й - П. В. П./ били извършвали основни ремонти по сградите в имота - смяна на дограма, от съществуващата дървена в алуминиева, смяна на покрив, изолация на жилищната сграда, полагане на гипсокартон, цялостен ремонт на санитарен възел, ново обзавеждане и множество други текущи ремонти на сградите. С това П. П. - праводател на ответницата ясно и недвусмислено бил демонстрирал своенето на имота единствено и само за себе си.

Сочи се още, че на 22.07.2002 г. /след направено уточнение в о.с.з./ бил предизвикан пожар в имота, при който изгорели покрива и цялата покривна конструкция на лятната кухня и на селскостопанската сграда. Вследствие на пожара, имотът бил станал невъзможен за ползване, при което ответницата и П. В. П. подменили изцяло покривните конструкции на изгорелите сгради, за което им помагали близки приятели и съседи. Ответницата твърди, че нито един от ищците не проявил какъвто и да било интерес по отношение на 3 резултатите от пожара и възстановяването на изгорелите имоти. До смъртта на майката и бащата на П. В. П. в данъчна служба имотът бил деклариран на името на родителите му, като първата данъчна декларация, подадена в община С. за облагане на имота с данък и такса битови отпадъци била от 1998 год. на името на В. П. В. и А.М. В.а. Сочи се, че след изтичане на 10 години от смъртта на родителите му, през които П. В. П. продължил непрекъснато и необезпокоявано да ползва имота единствено за себе си, се сдобил и с констативен нотариален акт, с който удостоверил собствеността си върху имота придобита чрез давностно владение. Твърди се, че след смъртта на родителите си П. В. П. извършвал множество подобрения върху имота, възприемайки имота единствено и само като свой. Същите са били видими за трети лица, като никой в годините не бил възразявал и претендирал за собственост върху имота. След като удостоверил собствеността си върху имота с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 119, том IV, дело № 620/2023 г. по описа на нотариус Пламен Димитров, П. В. П. прехвърлил собствеността му върху ответницата, сключвайки с нея договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том IV, рег. № 11 725, дело № 621 от 19.07.2023 г. на А.С., помощник нотариус по заместване, при Пламен Димитров - Нотариус, с peг. № 543 на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд – С..

Твърди се, че праводателят на ответницата придобил собствеността върху имота чрез давностно владение, продължило повече от десет години след смъртта на родителите му, и прехвърляйки го на М. Д. С., с договор за покупко-продажба, последната, като добросъвестен купувач, владеела и държала имота на валидно правно основание.

Моли съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и да присъди направените по делото разноски.

В о.с.з., вкл. с представените писмени бележки по делото, ищцовата страна моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В о.с.з., вкл. с представените писмени бележки по делото, ответната страна моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Конституираното като трето лице помагач В. П. В., в с.з. не оспорва изложеното в исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен разписен лист, съгласно който имот № 708, парцел I, в кв. 76, е собственост на наследниците на П.Ц.П..

По делото е представено удостоверение, издадено от община С., във връзка със заявление, вх. № ДД-4-А-05.1925 от 27.09.2022 г., от П. В. П., е издадено удостоверението в уверение на това, че по разписен лист на името на П.Ц.П. е записан УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) 1-708 от кв. 76 по плана на с. Д., с площ урегулиран 489 кв.м., при граници описани в скица № 4

754 от 28.09.2022 г. В удостоверението е посочено, че УПИ 1-708 е застроен с двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА масивна с дървен гредоред със застроена площ 57 кв.м., състояща се от: първи етаж - две стаи, маза и коридор със стълбище за втория етаж. състоящ се от две стаи, килер и коридор; ЛЯТНА КУХНЯ със застроена плащ 22 кв.м. и двуетажна СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ 31 кв.м., подобрения и насаждения.

По делото е представена и скица на процесния имот, № 30 от 17.01.2025 г., издадена от Община С., дирекция ТСУ.

Видно от представеното удостоверение за наследници П.Ц.П. е оставил за наследници К.П.Ц. – съпруга, починала на 08.05.1953 г., Ц.П.Ц.а – дъщеря, починала на 21.03.1988 г., и Велика П.а Какарчева – дъщеря, починала на 18.06.1980 г. /последната не е оставила низходящи или възходящи наследници/.

Ц.П.Ц.а е починала като вдовица на 21.03.1988 г. и е оставила за наследници С. П.а П. /починала като вдовица на 29.06.1984 г. и оставила за наследници като низходящи ищците В. Р. Г. и Г. Р. Г./, Е. П.а П., /починала като вдовица на 13.09.2006 г. и оставила за наследници като низходящи ищците М.

П. И. и И. П. И./, както и В. П. В. /починал на 09.05.2008 г. и оставил за наследници А.М. В.а, починала на 04.06.2012 г., както и техните деца – ищцата Ц. В. Т. и П. В. П., починал на 24.09.2024 г., който от своя страна оставил за наследници низходищите си - В. П. В. – участващ по делото като трето лице помагач на страната на ответницата и Р.П.Т., която се е отказала от наследството на баща си, като с Определение № 516/18.07.2025 г. на Районен съд – С., съдът е вписал в особената книга при съда за отричане от наследство отказа на Р.П.Т. от наследството, останало след смъртта на П. В. П./.