Определение № 394 от 05.06.2019, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 271/2019
- Вид
- Определение № 394
- Подписан
- 05.06.2019
- В сила
- 05.06.2019
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Кюстендил, 05.06.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от младши съдия Симона Навущанова в. ч. гр. д. № 271 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 5168/10.04.2019 г. от „********” ООД, ЕИК: ********, с адрес: гр. *****************************, със законен представител Л.Р. – в качеството му на Управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.срещу Определение № 490 от 26.03.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 1731/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на „********”
ООД, ЕИК: ********, Заповед от 30.08.2017 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжника Г.В.Г., с която последният е осъден да заплати на заявителя следните суми : главница по запис на заповед в размер на 383.16 лв. (триста осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2017 година до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв. – внесена държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Обезсилен е и издаденият въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изпълнителен лист от 30.08.2017, в полза на „********” ООД и е прекратено производството по ч.гр. д. № 1731 по описа на Районен съд -Дупница за 2017 година.
В частната жалба са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на постановения съдебен акт. Твърди се, че в процесния казус не е налице процесуална деепспособност, нито редовно упълномощаване от страна на „представляващите" г-н Г.В.Г.. Смята се, че подаденото на 25.01.2019 г. възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника Г.В.Г., представляван от законния представител М.Г., чрез упълномощения от нея адвокат З. В. не е породило своето правно действие, тъй като същата не правно легитимирана да възрази по реда на чл. 414 от ГПК. В тази връзка се твърди, че длъжникът е поставен под ограничено запрещение и на същият е назначен попечител- съпругата му- М.Г., която обаче с оглед разпоредбата на чл. 28 от ГПК не може да извършва съдопроизводствени действия вместо него. В тази връзка се посочва, че волята на попечителя е едно своеобразно допълнение към волята на лицето, поставено под ограничено запрещение. За да възникне редовно и валидно волеизявление обаче, е необходимо волята на представляваното лице да бъде изразена, а след това потвърдена от попечителя. В процесния случай няма направено волеизявление от страна на Г.В.Г.. Същите съображения се излагат и относно упълномощаването на адв. В., като се твърди, че и то не е редовно и легитимно. За нередовно се намира от жалбоподателя и връчването на длъжника на ПДИ, ведно с копие от записа на заповед - документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал.
5 ГПК, тъй като от твърденията на попечителката Г. (че длъжника Г.Г. е в неизвестност считано от 07.06.2017г. ) става ясно, че същият не се е запознал със съдържанието на заповедта, какъвто е смисълът на връчването. Г. не е следвало да приема ПДИ, нито на основание чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК след като същата знае, че не може да го предаде на длъжника в срок, в който той да може да се защити, нито на основание чл. 45, изречение второ ГПК- след като същата не е законен представител или пълномощник (доброволен представител). На тази база се иска да бъде отменено като неправилно постановеното от ДнРС определение и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените от него разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата- Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************************, представляван от М.СТ.Г. – попечител, ЕГН **********, чрез адв. З. В. – САК, със съдебен адрес:***, с който частната жалба се оспорва изцяло и се излагат подробни съображения за неоснователността си. Твърди се, че лицето Г.Г. е безследно изчезнал от 07.06.2017 г. в следствие на което е обявен за общодържавно издирване. За доказване на този факт се представя към отговора Удостоверение от 21.02.2018 г., издадено от ОДМВР- гр. Кюстендил, РУ –Бобов Дол. Иска се потвърждаване на постановения от ДнРС съдебен акт и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По искане на заявителя „********“
ООД, ЕИК:********, Дупнишкият районен съд е издал на 30.08.2017 г. заповед за изпълнение по чл. 417, т.10 от ГПК, против против длъжника Г.В.Г., ЕГН **********, с която последният е осъден да заплати на заявителя следните суми : главница по запис на заповед в размер на 383.16 лв. (триста осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2017 година до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв. – внесена държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Постановено е незабавно изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение с вх. № 1200/25.01.2019 г., от от длъжника Г.В.Г.., представляван от законния представител М.Г., чрез упълномощения от нея адвокат З. В.. Същата е заявила, че М.Г. е получила на 11.01.2019 г., в качеството й на законен представител- попечител на Г.Г. г., покана за доброволно изпълнение по ИД № 722/2018 г., по описа на ЧСИ М.ДЖ.. Заявила е, че длъжникът не дължи изпълнение по издадената заповед за незабавно изпълнение и е поискала отмяна на заповедта и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Посочила е, че длъжникът е поставен под ограничено запрещение с Решение № 49 от 10.03.2016г. на Окръжен съд — Кюстендил, влязло в сила на 13.04.2017 г. и че от 07.06.2017 г. същият е в неизвестност и е обявен за общодържавно издирване. Представила е доказателства за твърдяните факти.
След постъпване на възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК ДнРС е изпратил съобщение, с което е указал на заявителя „********“ ООД, ЕИК:********, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе държавна такса. Указано е на заявителя, че в случай, че не представи доказателства за предявения иск за установяване на вземането издадената заповед ще бъде обезсилена. Съобщението е получено на 21.02.2019 г.
На 19.03.2019 г. (в рамките на предоставения едномесечен срок) жалбоподателят е депозирал пред заповедния съд становище по депозираното възражение, с което е поискал на основание чл. 253 ГПК да бъде отменено Определението с указанията за подаване на установителен иск, тъй като г-жа М.Г., в качеството си на попечител на длъжника не може да извършва процесуални действа вместо него и да упълномощава адвокат.
Подаденото становище не е взето предвид от заповедния съд и след изтичане на едномесечния срок за предявяване на иск, с Определение
№ 490/26.03.2019 г. по ч.г.д. № 1731/2017г., предмет на настоящата въззивна проверка, са обезсилени издадените в полза на жалбоподателя заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителени лист срещу длъжника Г.Г..
До момента на постановяване на обжалваното определение на 26.03.2019 г. заявителят не е представил пред заповедния съд доказателства относно предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта в дадения едномесечен срок - т.е. липсват данни към този момент да са били изпълнени указанията на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК / след изменението ДВ, бр. 86 от 2017 г. /, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Тъй като в дадения срок заявителят не е представил пред заповедния съд доказателства, че е предявил иска в посочения срок, районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК и е обезсилил издадената заповед. Обезсилването на изпълнителния лист е последица от обезсилване на заповедта за изпълнение. Посочил е в мотивите си, че заповедния съд не длъжен да извършва служебна проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 от ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Изразеното в мотивите на ДнРС становище е правилно и съобразено с непротиворечивата и константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010 г. по ч. т. дело № 254/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 494/2.07.2010 г. по ч. т. дело № 403/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Настоящия случай обаче не попада под нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. КноС не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице валидно направено, от страна на длъжника, възражение по чл. 414 от ГПК, което да обуславя необходимост от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Възражението е депозирано от лице, без продставителна власт и съдът не е следвало да указва на ищеца предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с произтичащите от това последици. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК, „непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, по със съгласието на родителите или попечителите си". Решенията, които взема дадено лице в качеството си на попечител, не могат да заместят тези на представлявания. Както правилно е отбелязано и в депозираната частна жалба волята на попечителя е едно своеобразно допълнение към волята на лицето, поставено под ограничено запрещение. За да възникне редовно и валидно волеизявление обаче, е необходимо волята на представляваното лице да бъде лично изразена, а след това потвърдена от попечителя. В процесния случай няма направено волеизявление от страна на Г.В.Г.. Възражението е депозирано от длъжника Г.В.Г.., представляван от законния представител М.Г., чрез упълномощения от нея адвокат З. В.. Упълномощаването на адв. В. също е нередовно. Поради това, издадената заповед не следва да бъде обезсилвана на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК, тъй като указанията на съда до заявителя са неправилни. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск, респективно за неговата недопустимост. С оглед на изложеното, КнОС приема, че определението на ДнРС, с което е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не бил налице правен интерес за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу длъжника Г.Г..
Разпечатката съдържа 27 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d814075b-732f-46a9-b446-763a5956465b