Решение № 1939 от 18.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 18.10.2017 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 1806 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на М.З.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за откриване производство по несъстоятелност на „Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***.

Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество въз основа на запис на заповед, издаден на 18.05.2015 г. с падеж 30.12.2015 г. за сумата 95324 лева, която не й била престирана. Счита, че дружеството не е в състояние да изпълнява изискуеми задължения към своите кредитори и е неплатежоспособно, съответно свръхзадължено, поради което иска по отношение на същото да бъде открито производство по несъстоятелност.

Ответникът „Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез назначения му особен представител депозира отговор на молбата, в който обосновава неоснователността й. Твърди, че молителят не била представила доказателства за предявяване на записа на заповед на падежа, респ. липсвали доказателства за съществуването на каузално правоотношение между страните, чието изпълнение ценната книга да обезпечава. Дружеството не било неплатежоспособно, нито свръхзадължено. Дори да били налице затруднения за погасяване на паричните му задължения, те били с временен характер, още повече, че дружеството притежавало недвижими имоти.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Дружеството-ответник по молбата - „Е.К.“ ЕАД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕАД, което към образуване на производството е с регистриран капитал от 1219520 лева, изцяло внесен и с основен предмет на дейност проектиране, строителство и инженерингова дейност, като молителят М.З.И. е едноличен собственик на капитала на дружеството, което няма вписан органен представител.

Представена е ценна книга „Запис на заповед” обективираща едностранно волеизявление на „Е.К.“ ЕАД, представлявано от М.З.И., в качеството му на издател, извършено на 18.05.2015 г., със съдържание безусловно обещание да плати на поемателя - М.З.И., сума в размер на 95324 лева, с падеж конкретен ден: 30.12.2015 г. и място на плащане гр. София.

От постъпилата от

АВ, Служба по вписванията - гр. София справка, се установява, че „Е.К.“ ЕАД е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, но върху същите са наложени възбрани. От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че ответното дружество не е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.

По отношение на „Е.К.“ ЕАД няма наложени обезпечителни мерки и не се провежда принудително изпълнение по реда на ДОПК, съгласно писмо на НАП, изх. № 02-24-00-2103/31.08.2017 г..

В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството доказателства и формира следните изводи.

За отчетната 2016 г. от дружеството-ответник по молбата е подадена декларация, че търговска дейност не е извършвана, затова изследваният от експертизата период е 2013 г. – 2015 г., като ГФО за 2016 г. не е представен.

Дружеството разполага с дълготрайни материални активи – земя и сгради на стойност 1143000 лева към 31.12.2015 г., като в представения счетоводен баланс към 31.12.2016 г. стойността на дълготрайните материални активи – земи е намалена до сумата 844000 лева в резултат на извършено разпореждане с недвижим имот.

Текущите (краткотрайни) активи за целия изследван период се състоят от вземания, които са в границите от 16000 лева (към 31.12.2014 г.) до 10000 лева (към 31.12.2015 г.), като тези активи към 31.12.2016 г. не са налични, което обстоятелство сочи на пълна невъзможност на „Е.К.“ ЕАД да погасява задълженията си с текущи активи, тъй като такива не са налице.

Задълженията, формиращи пасива имат изявена тенденция към нарастване и към 31.12.2015 г. възлизат на 145000 лева, като са осчетоводени като дългосрочни. Към 31.12.2016 г. размерът на задълженията възлиза на сумата 1704000 лева, но също отразени като такива със срок над 1 година. За целия изследван период е отчитана текуща загуба, която нараства до сумата 212000 лева към 31.12.2015 г., непроменена и към 31.12.2016 г.. Дружеството обаче към 31.12.2015 г. не е декапитализирано, тъй като размерът на собственият капитал остава положителна величина.

За целия изследван период 2013 г. – 2016 г. коефициентът на обща ликвидност е 0, при референтна граница – 1. Нулеви са и стойностите на останалите коефициенти за ликвидност, тъй като дружеството разполага единствено с вземания като краткотрайни активи и то на незначителна в сравнение с размера на задълженията стойност. Коефициентът на финансова автономност е много над препоръчителната стойност 0,33 – 6,9517 към 31.12.2015 г. и това се дължи на значителния размер на собствения капитал. При отчитане обаче на задълженията към 31.12.2016 г. възлизащи на 1704000 лева, коефициентът на финансова автономност пада до 0,4161, но остава в допустимите граници.

Дружеството разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си до 31.12.2015 г., но с оглед баланса към 31.12.2016 г. при отчитане факта на намаляване на дълготрайните материални активи и нарастване на задълженията до размера от 1704000 лева, имуществените права на „Е.К.“ ЕАД не са достатъчни за покриване на задълженията му.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.

Съгласно чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят М.З.И. разполага с активна процесуална легитимация.

Необходимо е да се отбележи, че предмет на постановеното по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост на ответника „Е.К.“ ЕАД и началната им дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение

№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение

№ 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С издаването на менителничния ефект – запис на заповед от 18.05.2015 г. в правната сфера на молителя, като поемател, е възникнало право на вземане за сумата 95324 лева, изискуемостта на което е настъпила на определен ден – 30.12.2015 г., който предхожда подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Предявяването на ценната книга е ирелевантно за настъпване изискуемостта на вземането, което обуславя неоснователност на доводите на ответника за обратното.

В

Тълкувателно решение № 1/2004 г.на ОСТК на ВКС, т.3 изрично е посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по записа на заповед); на условие за запазване правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти (чл.514, ал.1, т.1 вр.чл.537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на менителничното задължение, когато падежът е определен съобразно чл.486, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след предявяването. Когато падежът на задължението е определен ден, предявяването има значението само на покана за изпълнение на вече изискуемото задължение, но само по себе си няма значение за настъпването на тази изискуемост.

Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност.

Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на някакви каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. Самата ценна книга, обективираща едностранната правна сделка е правопораждащ вземането на М.З.И., което й придава активна процесуална легитимация в настоящото производство и предявената молба за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на разглеждане по същество. В този смисъл възраженията на „Е.К.“ ЕАД за липсата на активна процесуална легитимация на молителя, са неоснователни.

Съгласно Решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.

Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, задължението към молителя е краткосрочнотъй като е с с настъпил падеж, но счетоводно не е отразено като такова.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го, но към 31.12.2016 г. „Е.К.“ ЕАД не разполага с парични средства в наличност.

С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират четири коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.