Присъда № 74 от 12.02.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 74/12.02.2025г. по НЧХД № 903/20 24г. по описа на СРС

Производството е образувано по внесена от Е. Л. А. в СРС частна тъжба срещу хх за извършено престъпление чл. 130, ал. 2 от НК, а именно, че на 28.10.2022г. в хх чрез затваряне на вратата на лек автомобил притиснал лявата ръка на Е. Л. А., която била подпряна на вратата, вследствие на което й причинил лека телесна повреда , изразяваща се в болка и страдание.

В съдебно заседание частната тъжителка А., редовно уведомена, се явява лично и с адв. хх. Защитникът намира, че описаната в частната тъжба фактическа обстановка се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал. Счита, че в хода на съдебното производство вмененото престъпление е доказано по несъмнен начин. Намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля хх, касаещи случилото се при автомобила са недостоверни, нелогични и противоречиви, поради което не следва да бъдат кредитирани. Моли за постановяване на осъдителна присъда, както и за присъждане на сторените разноски.

Подсъдимият хх, редовно уведомен, се явява лично и с адв. хх.

Зашитниците считат, че в хода на настоящото производство изложените твърдения в частната тъжба относно фактическата обстановка и извършеното престъпление не се доказват от обективна и от субективна страна от събраните по делото доказателства. Посочват, че именно частната тъжителка е предприела насилствени действия, за да ограничи движението на подсъдимия и неговия служител, като не му е позволявала да влезе в автомобила. По този начин частната тъжителка сама се е ударила в автомобила и единствено нейното поведение е допринесло за настъпване на вредоносен резултат. Молят съдът да не се доверява на разказа на свидетелите ххпоради съществени несъответствия и разминавания с доказателствения материал и с житейската логика. Допълват, че буди съмнение обстоятелството дали свидетелят хх действително е видял инцидента. Намират, че съдебният състав следва да кредитира заявеното от свидетеля хх, което кореспондира с останалия доказателствен материал. Твърдят, че подаденият сигнал от частната тъжителка до тел. 112 е по повод отказания монтаж, но не съобщава за никаква физическа агресия и посегателства от подсъдимия хх. Сочат, че в аудиозаписа от конфликта не се съдържат данни за бутане, удряне или каквото и да е физическо съприкосновение между тъжителката и подсъдимия. Считат, че съгласно приетата по делото СМЕ няма достатъчно данни за това какъв точно е бил механизмът за получаване на телесните увреждания. Заявяват, че в тъжбата часът на вмененото деяние е посочен като 13:00 ч. Видно от постъпилите по делото справки за подадени сигнали до тел. 112, първото обаждане е направено от подсъдимия в 12:25ч., поради което не е възможно инкриминираното деяние да е осъществено в така посочения диапазон. Молят за постановяване на оправдателна присъда и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В хода на съдебното следствие подсъдимият хх се възползва от правото си да даде обяснения. Посочва, че е имал спор със свидетеля хх относно климатична система, която хх закупила от неговата фирма. Един от климатиците бил ремонтиран поради възникнала повреда и на инкриминираната дата хх отишъл на адреса на свидетеля хх, за да го монтират обратно. Във връзка с повредните по климатичната система между подсъдимия хх и свидетеля хх се създали конфликтни отношения и хх образувала граждански дела срещу подсъдимия. На инкриминираната дата около обяд отишъл на адреса заедно със свидетеля хх. На адреса се намирали частната тъжителка и свидетелят хх. Отновно възникнал спор помежду им, тъй като свидетелят хх искала гаранция за извършения ремонт, но подсъдимият не разполагал с такива и дал протокол за гаранция на съответните дефекти. Свидетелят хх отказала да го приеме и подсъдимият хх поискал да се тръгне. Насочил се към предната дясна врата на автомобила, тъй като свидетелят хх шофирал. Частната тъжителка го последвала и не го пуснала да се качи в превозното средство, заставайки пред предната дясна врата. Подсъдимият хх опитал няколко пъти да влезе, но не успял и отишъл от страната на водача, като помолил свидетеля хх да се премести от дясната страна, за да може подсъдимият да се качи от предната лява врата.

Подсъдимият се качил и потеглил с автомобила. След като си тръгнал се обадил на своя адвокат, за да разкаже за случилото се и той го посъветвал да се върне на адреса и да се обади на тел. 112, за да подаде сигнал и да изчака пристигане на полицейски служители. Подсъдимият и свидетелят ххсе върнали и частната тъжителка и свидетеля хх също били на улицата.

Подсъдимият хх се опитал да решат спора доброволно, но не стигнали до решение. В 12:20 часа подсъдимият хх се обадил на тел. 112. На място дошли полицейски служители. Подсъдимият посочва, че вратата на автомобила се отваря перпендикулярно, не е плъзгаща, а се отваря напред и по автомобила.

Отрича да е удрял частната тъжителка. Когато е дърпал вратата, за да я отвори, частната тъжителка я е дърпала в обратна посока, за да я затвори и подсъдимият допуска, че може да я е допрял при дърпането на вратата, но не и да я е ударил или затиснал.

В хода на съдебните прения подсъдимият хх поддържа заявеното от неговите защитници. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът след като изслуша пренията на страните, обсъди и анализира събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият хх, с ЕГН ********** хх.

През 2019г. свидетелят хх в качеството си на управител на „Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика – дентална медицина – Д-р хх закупила климатична система от хх с управител подсъдимия хх.

Климатичната система претърпяла повреди и свидетелят хх потърсила 2 съдействие за ремонтирането му от подсъдимия хх съобразно гаранционните условия. Във връзка с повредите по климатичната система между подсъдимия хх и свидетеля хх се създали конфликтни отношения. По този повод били образувани граждански дела (ГД № 879/2022г. по описа на РС-Троян, ГД № 865/2023г. по описа на РС-Троян и ВГД № 618/2024г. по описа на ОС-Ловеч), в които производства свидетелят хх предявила искови претенции срещу подсъдимия хх поради неизпълнение на сключения договор за покупкопродажба на климатична система, касаещо неизпълнение на задължението за доставка и монтаж след извършени ремонтни дейности. С влезли в сила съдебни решения (Решение № 77/26.04.2023г. по ГД № 879/2022г. по описа на РС-Троян, Решение № 135/17.07.2024г. по ГД № 865/2023г. по описа на РСТроян, Решение № 4/10.01.2025г. по ВГД № 618/2024г. по описа на ОС-Ловеч) исковите претенции на свидетеля хх била отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На 28.10.2022г., около 12:00 часа свидетелят хх била посетена на адреса си в хх от подсъдимия хх и негов колега – свидетеля хх за монтаж след извършен ремонт на климатичната система. На адреса се намирала и частната тъжителка Е. Л. А. – дъщеря на свидетеля хх По време на посещението възникнала словесна конфронтация помежду им. Подсъдимият хх пожелал да си тръгне и се насочил към предната дясна врата на автомобила, тъй като свидетелят хх шофирал. Частната тъжителка го последвала и не го пуснала да се качи в превозното средство, заставайки пред предната дясна врата.

Подсъдимият хх опитал няколко пъти да влезе, но не успял. Няколко пъти дръпнал вратата, за да я отвори, а в същото време частната тъжителка я дърпала в обратна посока, за да я затвори, при което частната тъжителка ударила лявата си предмишница във вратата на автомобила на подсъдимия.

Подсъдимият хх разбрал, че няма да успее да се качи на предната дясна седалка на автомобила и отишъл от страната на водача, като помолил свидетеля ххв да се премести от дясната страна, за да може подсъдимият да се качи от предната лява врата. Подсъдимият се качил и заедно със видетеля хх потеглили с автомобила.

Малко по-късно подсъдимият хх и свидетеля хх решили да се върнат на адреса на свидетеля хх. По повод на конфликта свидетелят хх и подсъдимият поотделно подали сигнал на спешен тел. 112. Частната тъжителка А. депозирала и жалба до 02 РУ-СДВР, във връзка с която била образувана пр. пр. № 7106/2023г. С постановление от 13.04.2023г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство, тъй като извършеното деяние представлявало престъпление от частен характер.

Вследствие на инцидента на частната тъжителка А. били причинени подкожен хематом на сравнително ограничена площ 3,5/3,5 см. по външно страничната повърхност на лявата предмишница в горната трета със синкаво червеникаво кръвонасядане в средата, на което има ивицовиден червеникаво синкав елемент на площ 2/1 см.; групирани отделни малки по площ (0,6/0,4 см., 1/0,5 см., 0.5/0.4 см. и 0.5/0.4 см.) кръвонасядания дъговидно разположени по същата външно-странична повърхност (на 2 см. над хематома), отдалечени на 0,6 см., 1 см. и 0,9 см. едно от друго. Получените 3 увреждания на предмишницата са с характер да причинят и се отнасят към критериите на медико-биологичния признак „болка и страдание“. Съгласно заключението на вещото лице травматичните увреждания могат да се получат от механично действие на твърд тъп предмет както по механизъм на удар с или върху такъв, така и по механизъм на притискане или съчетание от двата, но не може да се изключи и друг механизъм на причиняване.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа събраните в съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите хх постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 7106/2023г. по описа на СРП, ЕЕГ и мозъчна картография, амбулаторен лист № 20613, снимков материал, съдебномедицинско удостоверение, писмо с вх. № 180817/03.08.2024г. с приложение (справка, описна книга, постановление за изпращане по компетентност, съобщение за изпращане по компетентност, жалба), Решение № 77/26.04.2023г. по ГД № 879/2022г. по описа на РС-Троян, писмо с вх. № 220205/04.07.2024г. с приложение (справки относно конфликт между подсъдимия хх и свидетеля хх), писмо с вх. № 216283/01.07.2024г. с приложение (справка, описна книга, постановление за отказ да се образува досъдебно производство), писмо с вх. № 219078/03.07.2024г. с приложение – 2 бр. звукозаписа и електронни картони на инцидента, писмо с вх. № 223138/08.07.2024г. с приложение – съдебномедицинско удостоверение, писмо с вх. № 228408/11.07.2024г. писмо с вх. № 271930/26.08.2024г., съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост на подсъдимия хх, 2 бр. флаш памет, писмо с вх. № 405305/12.12.2024г. с приложение (справки относно конфликт между подсъдимия хх и свидетеля хх), видео-техническа експертиза, пписмо с вх. № 25597/24.01.2025г., писмо с вх. № 48778/12.02.2025г. с прилжоение (протокол за предупреждение – 2 броя), Решение № 135/17.07.2024г. по ГД № 865/2023г. по описа на РС-Троян, Решение № 4/10.01.2025г. по ВГД № 618/2024г. по описа на ОС-Ловеч.

Съдебният състав не кредитира показанията на свидетелите хх, тъй като намира, че не възпроизвеждат действителната фактическа обстановка.

Показанията на двамата свидетели в частта, описваща процесния конфликт са непоследователни и схематично поднесени, съдържащи както вътрешни противоречия, така и несъответствия с останалия доказателствен материал и изложеното в частната тъжба. Съдът се съгласява с интерпретацията на депозираните показания, направена от защитата, тъй като установи, че са налице съществени несъответствия между разказа на двамата свидетели и останалите гласни и писмени доказателства.

От показанията на свидетеля хх не става ясно по категоричен начин какъв е механизмът на получаване на твърдените травматични увреждания от частната тъжителка – дали подсъдимият я е ударил или е притиснал ръката , затваряйки вратата на автомобила. В частната тъжба е посочено, че подсъдимият хх е причинил травматични увреждания при затваряне на 4 вратата на автомобила, с което ръката на тъжителката била притисната. От друга страна, свидетелят хх първоначално заявява, че частната тъжителка се подпряла на затворената врата, като подсъдимият, който вече бил в автомобила, дръпнал вратата и така затиснал ръката . Свидетелят хх твърди, че след затискане на ръката, частната тъжителка изхвърчала напред и застанала пред колата. Такъв механизъм, освен нелогичен, не съответства с фактическата обстановка, изложена в частната тъжба. Впоследствие в хода на проведения разпит, свидетелят хх сочи, че качвайки се в колата, подсъдимият хх затворил вратата и затиснал ръката на частната тъжителка, която му попречила да се качи. След като подсъдимият хх се качил, автомобилът потеглил и частната тъжителка тръгнала напред, за да се спаси. Ръката била затисната, след което подсъдимият хх отворил вратата и частната тъжителка си дръпнала ръката. В тази връзка, налице са съществени противоречия в показанията и относно обстоятелствата дали подсъдимият хх вече е бил седнал в автомобила, когато е затиснал ръката на частната тъжителка, или това се е случило при качването му в превозното средство, дали травмата е била причинена при отваряне или затваряне на вратата, както и какво се е случило с частната тъжителка след затискането (дали е изхвърчала напред и застанала пред колата или по своя инцициатива е тръгнала напред).