Решение № 133 от 29.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Шумен, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. №14468/22.04.2025 г. от „Водоснабдяване и канализация Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. П., действащо чрез пълномощника си адв.

Д. С. при САК, против постановление от 04.04.2025 г. по изп. д. №20248760400848 по описа на ЧСИ с рег. №876 с район на действие района на ШОС, с което помощник ЧСИ В. е отказал да намари размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по възражение на длъжника вх. №10499/24.03.2025 г. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че не били взети предвид възраженията му. Счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до предвиденото в Наредба №1/09.07.2024 г., а именно - 200 лв. за образуване на изпълнително дело. В случая не се наблюдавали усложнения по отношение страните или движението на изпълнителното дело, не били прилагани различни изпълнителни способи. Изпълнителнотодело било образувано за събиране на парично вземане по изпълнителен лист №119/07.08.2024 г., издадена въз основа на въззивно осъдително решение №151/26.05.2024 г. по в.т.д.№517/2023 г. на ВнАС, с което било потвърдено решение по т.д.№747/2021 г. на ШОС, за осъждане на жалбоподателя да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия сумата общо от 65026,45лв. Излага, че на 19.08.2024 г. по банковата сметка на ВКС било внесено обезпечение по реда на чл.282, ал.2 ГПК в размер на 65026,45 лв., съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение и въз основа на внесената гаранция било постановено определение по реда на чл.282, ал.2 ГПК, с което изпълнението било спряно на основание чл.432, ал.1 т.4 предл.1 от ГПК. Сочи, че с оглед ТР № 6/23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК гаранцията била предназначена да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. Тя подлежала на връщане при условията на чл.282, ал.4 респ. чл.282, ал.5 ГПК, след 1 приключване на делото пред ВКС същата подлежала на освобождаване в полза на кредитора. С оглед изложеното счита, че по изпълнителното дело е съществувала сигурност по отношение на успешното удовлетворяване на взискателя. Освен първоначалната молба с която бил сезиран съдебният изпълнител процесуалния представител на взискателя не извършил други действия по същество, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Посочването на способ за изпълнение било условие за редовност на молбата и не повишавало фактическата сложност на делото /ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС./ Молбата се явявала действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а не съставлявала действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.Доколкото възнаграждението включвало и такова по водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания без такива в действителност да са били извършвани счита, че същото следва да се намали до 200 лв.

Моли съдът да отмени постановлението като намали разноските за адвокатско възнаграждение до посочения размер. Сочи съдебна практика.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от визкателя „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника му адв. Е. Д. при Сак, в което взема становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК /съобщение за постановлението е изпратено до длъжника чрез пълномощника му на 08.04.2025 г. по ел.поща и е връчено на 08.04.2025 г., на която дата е извършено и потвърждение на връчването - чл.44, ал. 3, т. 3 ГПК/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбата и за основателна, поради следното:

Приложеното изп.д. №20248760400848 по описа на ЧСИ с рег. №876 е образувано на 19.08.2024 г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. В. А. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист №119/07.08.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д. №517/2023 г. на ВнАС, с което е потвърдено решение по т.д. №74/2021 г. на ШОС, с което е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. Й. П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К.С., сумата от 65 026,45 лв., от които главница в размер на 60 209,68 лв., представляваща дължимата до 10.06.2018 г., месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение от 6 069 135,73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 4 816,77 лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 11.06.2021 г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да връчи на длъжника ПДИ, да пристъпи към изпълнение на присъдената сума, след справка на банковите сметки на длъжника да наложи запори на същите, след справка на НАП относно активи на длъжника при наличие на такива да 2 пристъпи към изпълнение срещу тях, включително е възложил правомощия на ЧСИ по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ, както и да събере разноските по изпълнението.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника. След извършените справки на 20.08.2024 г. са изготвени 17 съобщения до трети задължени лица – банки и търговци, за които липсва доказателство за изпращането им, съответно връчване на третите задължени лица.

На длъжника е връчена ПДИ на 21.08.2024 г. На същата дата последният е депозирал молба до ЧСИ с искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл.282, ал.2 ГПК. Към молбата е приложил препис от определението №2284/20.08.2024 г. по ч.к.т.д. №1804/2024 г. на ВКС, видно от което, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на въззивно решение №151 от 26.05.2024 г. по в.т.д. №517/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №39/08.06.2023 г. по т.д. №74/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, е спряно. ВКС е констатирал, че с платежно нареждане от 19.08.2024 г. по сметката на ВКС е внесено обезпечение в размер на присъдената сума от 65 026.45 лева.

С постановление от 21.08.2024 г. ЧСИ е постановил спиране на делото, на основание чл.

432, ал. 1, т. 4 ГПК, като е изпратил съобщения до взискателя и длъжника.

С молба вх. №06884/24.02.2025 г. длъжникът е заявил искане изпълнението да бъде насочено към внесената по сметка на ВКС гаранция и не възразява същата да бъде изискана от ВКС, която в случая покривала главницата, както и част от начислените лихви. Изложил е, че функцията на внесената гаранция по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК е да гарантира удовлетворяване на признатото със съдебното решение притезание. В същата молба е изложил още, че в случай, че взискателят има необезпечен размер вземане по настоящото дело не възразява да бъде наложен запор на вземането по банковата му сметка в „Тексим банк“ АД, от които да бъде удовлетворено вземането на кредитора. Молбата е изпратена на взискателя за становище.

На 11.03.2025 г. взискателят депозирал молба по делото, с която поискал след възобновяване на същото да бъдат събрани и направените от него разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 4381,06 лева. Приложил доказателства за плащане на тази сума.

С постановление от 11.03.2025 г. ЧСИ е приел разноски за възнаграждение за юридически услуги и представителство за образуване и водене на изпълнителното дело в полза на взискателя в размер на 4381,06 лв.

На 24.03.2025 г. длъжникът подал по делото възражение с искане размера на адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв.

След размяна на същото, с постановление от 04.04.2025 г. ЧСИ отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение. Постановлението е връчено на длъжника по ел. поща на 08.04.2025 г.. Изложени са мотиви, че задължението не е платено в срока за доброволно изпълнение от длъжника. Като се вземели предвид подлежащите на събиране вземания по изпълнителното дело и съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и процесуалното поведение на длъжника и активното поведение взискателя, който извършил действия по образуване на изпълнителното дело, подаване на молби, включително възлагане на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия счита, че за неоснователни възраженията за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено 3 изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която е приложима както в исковото така и в изпълнителното производство предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител, а актът, с който съдебният изпълнител се произнася, подлежи на съдебен контрол пред съда.

Съдебният изпълнител е постановил обжалвания акт на 04.04.2025 г., т. е. след като с постановление от 21.08.2024 г. е постановил спиране изпълнението по изп. д. №848/2024 г. на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК. За да постанови спирането, ЧСИ се е позовал на молбата на длъжника от същата дата с такова искане и представеното към нея определение №2284/20.08.2024 г. по ч.к.т.д. №1804/2024 г. на ВКС, с което на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е спряно.

Спирането е мярка, която независимо от вида на производството, в която се прилага /исков, изпълнителен, обезпечителен процес/, като правна последица е една и съща и се изразява в това, че временно, през известен период от време се забранява на органа, пред който производството е висящо, както и на страните по него да извършват каквито и да било процесуални действия, със запазване правното значение на вече извършените до спирането такива. В такъв случай, ако след влизане в сила на спирането се извършат процесуални действия те ще бъдат порочни - недопустими. Спиране на изпълнението може да се поиска, както от взискателя, така и от длъжника или трето лице. Самото спиране се извършва по три възможни начина: чрез акт на съдебния изпълнител, който в този случай ще има конститутивно за спирането значение, по нареждане на съд чрез съдебен акт, както и по силата на самия закон. Ефектът на спирането на изпълнението чрез акт на съдебния изпълнител настъпва с издаването на акта и влизането му в сила, а при постановено спиране, както е в случая със съдебен акт, ефектът на спирането ще настъпи с представяне на съдебния изпълнителен на съдебния акт, с който е спряно индивидуалното изпълнително производство по конкретното дело, а евентуално издаден акт от съдебния изпълнител в тази насока, ще има само оповестително значение. Това е така, тъй като съдебния изпълнител като орган, натоварен с публични функции не разполага с компетентност да следи служебно за настъпване на факти с правно значение за страните, а последните следва да ги установят чрез представяне на съответните доказателства.