Решение № 166 от 14.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20253110111041 по описа за 2025 година

Производството е по спорна съдебна администрация с правно основание чл. 127а, ла.

2 от СК.

Образувано по молба, подадена от И. В. Б. срещу В. К. Д., с която съдът е сезиран, с искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, за заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина или заместващ го документ на детето М. В.ева Д.а, и разрешение за заместващо съгласие на В.

К. Д. за пътуване на детето в чужбина – държавите от Европейския съюз, Република Сърбия, Република Турция, Северна Македония и Албания, придружено само от неговата майка И.

В. Б., или от друго упълномощено само от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие на бащата В. К. Д., до навършване на пълнолетие на детето, без ограничение в броя на пътуванията.

В исковата молба се излага следното: В началото на месец август майката на И. В. Б. й предложила заедно с детето М. В.ева Д.а, съвместно с двете й сестри близначки които са на 14 години, да отидат на почивка до остров Тенерифе, Испания. В присъствието на детето са правили планове за почивката, тя била много ентусиазирана. М. никога не е пътувала в чужбина и не се возила на самолет. На 9.08.2025г. направили резервация и купили самолетни билети. Бащата И. Б. също щял да присъства. Междувременно баща й е предложил през месец септември 2025г., цялото семейство да отиде на почивка в Турция.

Тъй като отношенията с бащата на детето са обтегнати, помолила майка си, тя да се свърже по телефон с В. Д., за да организират документалните особености около пътуванията на М. извън страната. Ответникът не си вдигал телефона, което наложи на се свържат с майка му, другата баба на детето, за да му предаде. Първоначално В. Д. се съгласи да даде нужното съдействие, дето им да може да посети планираните почивки. На 22.08.2025г. се уговорили да посетят нужните институции. Ответникът не изпълнил уговорката, като на другия ден изрично отказал да даде съгласие.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Излага своите твърдения за влошените им отношения. Посочва за образувани производства по ЗЗДН.

Твърди, че е възпрепятстван да осъществява режим на лично отношения с дето. Не е дал съгласие защото не е получи адекватна информация от майката, къде и за какъв период ще пътуват. Бил му поставен ултиматум да го стори. Имало разговори, в които ищцата е заявявала пряко или косвено, че бащата може да не види повече детето си, ако така реши, което буди съмнение, че майката може да напусне пределите на страната с детето. Моли 1 искът да се отхвърли, в условията на евентуалност заместващото съгласие да не бъде за повече от две години.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Д. П., редовно упълномощен.

Ответникът Д., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. М. Ж., редовно упълномощен.

Контролиращата страна ДСП-гр. Варна не се представлява. С молба от 12.12.2025 г. поддържа, че интересът на детето кореспондира с уважаване на молбата, доколкото това право не накърнява другото негово право на контакт с бащата.

В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните им представители постигат споразумение по спорните между страните въпроси, като молят съдът да постанови решение, съобразно постигнатите договорености.Заявиха, че го поддържат и отправиха искане за неговото утвърждаване от съда.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В това производство съдът не решава този правен спор със сила на присъдено нещо, а само управлява (администрира) тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговото дете извън пределите на Република България.

Спорната съдебна администрация обхваща въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите документи за това. Издаването на документите е свързано и е последица от решаването на основния въпрос за пътуване на детето извън страната, а не е предмет на самостоятелно искане – в този смисъл Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК. Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.

Видно от представеното удостоверение за раждане и ответникът са родители на детето М. В.ева Д.а, родена на 24.11.**г. В иницииращата молба се сочи, че на 22.08.2025г. страните се уговорили да посетят нужните институции, като ответника да окаже необходимото съдействие и да организират документалните особености около пътуването на детето. Ответникът не изпълнил уговорката, като на другия ден изрично отказал да даде съгласие, което от своя страна е обосновало и отнасяне спора пред РС-Варна. Съдът намира, че доколкото не налице валидна и действаща декларация детето да пътува с майка си навсякъде в чужбина, е налице интерес от водене на иска по чл.127а от СК, чиято цел е постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на ответника за пътуване на детето.

При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че за родителя съществува правен интерес от подаване на молба с правно основание чл. 127а СК.

Съдът намира, че посещението на детето в държавите от Европейския съюз, Република Сърбия, Република Турция, Северна Македония и Албания, ще благоприятства формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето му като личност. Тези държави не са места на размирици и природни бедствия, поради което не се застрашават интересите на детето.

По отношение на периода, за който следва да бъде дадено разрешение, заместващо 2 съгласието на майката, съотв. на бащата, съдът съобразява задължителните указания, дадени с ТР 1/03.07.2017 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е пояснено, че изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал.1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. В светлината на изложеното, в процесния случай самостоятелни пътувания с детето извън страната за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, съда смята за съобразено със застъпеното в съдебната практика становище, обективирано в Решение № 244/03.07.2014 г. по гр. дело № 953 по описа за 2014 г. на ВКС, IV г.о., според което разрешение за пътуване в чужбина, макар и само до една страна, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения за срок по-дълъг от 8 години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи. В случая обстоятелства от извънреден характер не се твърдят и установяват.

С оглед на горното и преценка на всички значими обстоятелства, молбата следва да бъде уважена чрез даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата детето М. В.ева Д.а, ЕГН ** придружавана от своята майка И. В. Б., ЕГН ********** или упълномощени от нея лица от родителския кръг на майката – прародител от майчина и прародител от бащина линия, да пътува три пъти годишно, като всеки един от тези периоди да бъде 14 дни, в рамките държавите от Европейския съюз, Република Сърбия, Република Турция, Северна Македония и Албания, за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението. Това ще даде възможност след изтичане на този период да бъде извършена актуална и надлежна преценка относно интересите на детето. Основателността на искането по чл. 127а СК води до основателност и на искането за издаване на задграничен паспорт на детето, съгласно чл.

45, ал. 1 ЗБЛД.

Съгласно чл.127а, ал.4 от СК съдът може да допусне предварително изпълнение на решението. В настоящия случай съдът намира, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

По разноските:Страните не претендират разноски.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата В. К. Д., ЕГН **********, да бъде издаден по реда на ЗБЛД задграничен паспорт на детето М. В.ева Д.а, ЕГН ** както и същото да пътува придружавана от своята майка И. В. Б., ЕГН ********** или упълномощени от нея лица от родителския кръг на майката – прародител от майчина и прародител от бащина линия, три пъти годишно, като всеки един от тези периоди да бъде 14 дни, в рамките държавите от Европейския съюз, Република Сърбия, Република Турция, Северна Македония и Албания, за срок от пет години, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл.127а СК.

ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 от СК предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

3

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4