Решение № 180 от 31.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Враца, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420101189 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Еос Матрикс” ЕАД, ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.

„Младост“ 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, против Х. Г. Х., ЕГН:

**********, с адрес: //*************.

Ищецът „Еос Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Х. Г. Х. за следните суми: 4 801,65 лв. – главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5463631/18.02.2023 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Х. Г. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2024 г. до окончателното й изплащане; 587,28 лв. – договорна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 15.02.2024 г., както и разноските по делото – 107,78 лв. – държавна такса и 240,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № 597 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 01.04.2024 г. С Определение № 76/12.02.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 49/2025 г. Окръжен съд – Враца е приел възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК на длъжника Х. Г. Х. срещу издадената заповед за изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на същата.

В исковата молба се твърди, че на 18.02.2023 г. бил сключен Договор за стоков кредит 5463631 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор и Х.

Г. Д., в качеството й на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът отпуснал на кредитолучателя стоков кредит в общ размер на 4 801,65 лв. от цена на стоката 4 343,03 лв. и такса за застрахователна премия 458,62 лв. Кредитополучателят се задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел и условия и да го върне заедно с дължимите 1 лихви. Редовната главница по кредита се олихвявала с лихва в размер на 17,50 % годишно, а годишният процент на разходите /ГПР/ бил в размер на 18,97 %. След усвояване на кредита длъжникът не изпълнил задължението си за погасяване на задължението, като останала непогасена сума по кредита в общ размер на 5 388,93 лв., от които главница 4 801,65 лв. и договорна лихва 587,28 лв. Съгласно условията по сключения договор ответникът се задължил да погасява задължението си на 24 месечни вноски ежемесечно, считано от 21.03.2023 г. Месечната вноска включвала изплащане на главницата и лихвата, като всяка била в размер на 238,56 лв. Крайният срок за издължаване на кредита бил с дата 21.02.2025 г.

Поддържа се, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.10.2023 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД задължението на Х. Г. Д., произтичащо от Договор за стоков кредит № 5463631 от 18.02.2023 г. било изкупено от ищцовото дружество.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД до длъжника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД . Уведомлението било изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения от него адрес в договора за кредит, а именно: общ. Враца, **************. Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия, било върнато в цялост, като причина за неполучаването му било отбелязано „непотьрсено“. Сочи се още, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото кредитополучателят получава уведомлението, изходящо от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия.

Поддържа се, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора не е осъществено.

Иска се от съда да признае за установено вземането така, както е предявено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответницата не се намира в договорни правоотношения с ищцовото дружество, като никога не е подписвала договор с това дружество и не е поемала задължения към него. Поддържа се, че не е налице валидно осъществен юридически факт или фактически състав, от който да е настъпило твърдяното в исковата молба частно правоприемство, като договорите между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД, на които се позовава ищецът, а именно Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г. и друг рамков договор, който не е представен по делото, са нищожни поради липса на съгласие и основание, както и поради това, че са с невъзможен предмет. Сочи се, че също така те противоречат на ЗЗП и ЗПК и ги заобикалят, както и накърняват добрите нрави, което също е основание да се приемат за нищожни. Твърди се, че на ответницата никога не е връчвано уведомление за извършена цесия, поради което дори да има валидно 2 осъществена такава, тя няма действие спрямо нея и не легитимира ищеца като неин кредитор. Посочва се, че лицето, с което ответницата е договаряла – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, не е изпълнило своите задължения по сключения между тях договор за стоков кредит от 18.02.2023 г., поради което не може да очаква изпълнение от нейна страна.

Поддържа се, че не е възникнало вземане за него, т. е. такова не може да бъде прехвърляно на ищеца по делото, защото не съществува. Изтъква се, че ответницата не е изпаднала в забава спрямо кредитора, защото той не е изпълнил своите задължения да й отпусне договорения кредит и да сключи договор със застраховател за обещаната й застраховка.

Поддържа се, че съгласно чл. 90, ал. 1 ЗЗД длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето, като след като ответницата не е получила обещаното изпълнение, в това число не е получила полица, удостоверяваща изпълнение на задължението на кредитора да я застрахова, то тя разполага с правото да откаже да изпълни, докато не получи съответната на този договор застрахователна полица, като такава не й е предоставена и до момента. Сочи се, че цената на тази застраховка е включена в общия размер на обещаното кредитиране (главницата) и участва във формиране на базата, върху която са изчислявани лихвите по кредита, общият размер на разходите по него и годишният процент на разходите. Поддържа се, че предвид изложеното, договорът между ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не попада в приложното поле на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г., като последният се отнася само за просрочени с повече от 181 дни кредити, какъвто в случая няма. Посочва се, че ако и доколкото с представяния от ищеца договор се прехвърля вземане на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответницата, то се оспорва истинността на следните документи:

Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г.;

Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г.; Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите и Пълномощно към същия договор, като се оспорва автентичността на подписите на ***** за цедента в посочените четири документа.

Прави се възражение за нищожност на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г. в частта, касаеща вземания срещу ответницата във връзка с Договор № 5463631/18.02.2023 г., поради невъзможен предмет и поради липса на основание и на съгласие. Твърди се, че не могат да бъдат прехвърлени вземания, които не съществуват, а така също вземания, за които липсва воля и основание за тяхното прехвърляне. Сочи се, че представеният с множество заличавания на текстове от ищеца договор за Цесия от 11.10.2023 г. не дава възможност за индивидуализиране на насрещните престации, което е пречка за установяване предмета на тази сделка, основанието за същата и дали има воля (съгласие) на страните, както и върху какво се разпростира това съгласие.

Излагат се съображения, че нищожен е и Договор за стоков кредит № 3

5463631/18.02.2023 г., като по съществото си той е потребителски договор, който противоречи на закона и го заобикаля (ЗЗП и ЗПК), а така също накърнява добрите нрави.

Посочва се, че под формата на договор за стоков кредит е предложена и застраховка, цената на която е включена в общата сума на обещаното кредитиране, като не става ясно за какво „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се е задължило да предостави кредит – за покупка на стока (стоков кредит) или за ползване на застрахователна услуга. Поддържа се, че кредитът по Договор за стоков кредит № 5463631/18.02.2023 г. не е усвоен, стоките по него не са предадени от търговеца и по договора не е сключена обещаната с него застраховка в изискваната от чл. 344, ал. 1 КЗ форма на застрахователна полица. Изтъква се, че договорът съдържа клаузи, които задължават потребителя да изпълнява същия независимо от липсата на изпълнение на насрещните престации на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и на търговеца, което е неравноправна клауза в потребителски договор и като такава е нищожна.

Посочва се, че въпреки неизпълнението на основните си задължения да предостави на ответницата кредит и да я застрахова, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземанията си срещу нея на настоящия ищец, като спрямо последния като правоприемник могат да се противопоставят възраженията за нищожност и неизпълнение на договора за кредит, които ответницата има срещу „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Излагат се съображения, че неравноправни и следователно нищожни са и клаузите в този договор за стоков кредит относно размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите, като те превишават приемливото и допустимото от закона и добрите нрави. Сочи се, че освен това не се разбира каква част от тях се дължат заради кредита и каква част за застраховката, като тази неяснота не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочва се, че предоставянето на непълна, противоречива и подвеждаща информация във формулярите за кандидатстване, както и дребният шрифт на същата в противоречие с чл. 5, ал. 4 ЗПК е основание да се приеме, че договорът съдържа неравноправни клаузи относно лихвите, таксите и разноските, които се начисляват на заемополучателя, като тези клаузи съгласно чл.

143, ал. 2, т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, приложими на основание чл. 24 ЗПК, са нищожни.

Поддържа се и че Договор за стоков кредит № 5463631/18.02.2023 г. е сключен и в нарушение на изискването за форма, въведено в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, според което договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят е еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по едни за всяка от страните по договора. Сочи се, че в този смисъл е налице и основание за неговата нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

С протоколно определение от 19.11.2025 г. съдът е конституирал на основание чл.

219, ал. 1 ГПК „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Сердика“, бул. „Гюешево“ № 14, като трето лице4 помагач на страната на ищеца. От третото лице-помагач е постъпило становище по делото, с което се поддържа, че предявените искове са допустими, а по същество – основателни и доказани.