Решение № 1551 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Б. С. М., ЕГН **********, с адрес: * с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 723, 74 лева, представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за водоснабден имот, находящ се в * за периода *г., както и сумата от 71, 42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода *г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XVIIII – ти гр. състав.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода *г., в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 723,74 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата от 723,74 лева, в размер на 71,42 лева за периода *г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *, а отношенията 1 между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Твърди се, че ответникът има качество на потребител на ВиК услуги, като наемател на ОП „Жилфонд“ и като такъв отговарял за задълженията натрупани по партидата.

Отчетът в имота на ответника се извършвал съгласно разпоредбата на чл.25, ал.8 и чл.23, ал.5 от ОУ одобрени от КЕВР – при условия на липсващо измервателно устройство. На дата 10.06.2019г. било връчено известие за нередовност на водомерите, с което ответникът се задължавал да монтира водомерно устройство, но това не било сторено. Поради тази причина и при условията на липсващо измервателно устройство били начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявали 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Било начислявано количество вода за двама обитатели или общо 10 куб.м. Задължение на абоната било да подмени и/или да монтира индивидуално измервателно устройство във водоснабдения имот.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство на Районен съд Пловдив, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 02.02.2023г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – *. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че не може да се ангажира отговорността на ответника, тъй като липсвали доказателства за възникване на наемното правоотношение между О. и ответника. За да бъде считан за титуляр на партидата и задължено лице следвало да бъде налице декларация – съгласие на * на Община Пловдив. Твърди, че приложената по делото декларация е с дата 05.12.2022г. и ответникът можел да бъде ангажиран като длъжник само за суми по фактури на потребление за периода 05.12.2022г – 06.01.2023г.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, 2

XVIII-ти гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XVIIII – ти гр. състав. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.

11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че имотът, находящ се в * е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника. Бил е сключен договор за наем на общинско жилище от *г. /л. 75 от делото/, като от страната са подписани и декларации за представянето на настанителната заповед на ищеца и е поето задължение за ежемесечно представяне на бележки за платени консумативи, вкл. ВиК. Ето защо съдът приема, ответницата Б. М. е имала качеството „потребител”, поради което за същата е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответницата, видно от 3 представените от ОП „Жилфонд“ констативни протоколи и от сами те договори.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Следва да се посочи, че на 10.06.2019г. на ответницата е било връчено Известие за нередовен водомер, с който същата се е задължила да монтира водомерно устройство за процесния имот. Според съда, макар известието да е връчено преди процесния период, то е подписано и прието лично от ответницата, като връчването се е осъществило на адреса на водоснабдения имот. Това обстоятелство обосновава извода, че ответницата е признала ползването на ВиК услуги за имота и е била запозната с методиката на инкасиране, като не е възразила по тези обстоятелства.

Предвид представените карнети, договорите за наем, и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства по делото.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в представените по делото карнети е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника, поради което същият има качеството „потребител“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл.

ДДС. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните услуги.

4

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.

86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Размерът на обезщетението за забава възлиза в размер на 71, 42 лева, като същият не е оспорен от ответницата.

Ето защо предявените искове се явяват основателни и като такива, следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.