Решение № 260264 от 07.10.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260264 гр.Бургас, 07.10.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5050 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. *М., с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. З.К. ***, съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № НП 13-55/04.10.2019г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ - София, с което на жалбоподателя на основание чл. 116, ал.

1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на т. 1.1.9, във връзка с т. 1.1, от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина", издадена от министъра на здравеопазването е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на т.

1.1.1, във връзка с т. 1.1., от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина" , издадена от министъра на здравеопазването е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и за нарушение по чл. 86, ал.1, т. 3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. К. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които доразвива в представени писмени бележки.

За административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Търнева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. В писмени бележки посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, а в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 17 – гръб, НП е връчено на жалбоподателя на 16.10.2019г., а жалбата е депозирана по пощата на 23.10.2019г. – л.10). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На основание Заповед № ИАМН-РД-13-55/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИАМН, в периода от 13.05.2019 г. до 17.05.2019 г. включително, била извършена проверка в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“АД от служители на ИАМН.

Било установено, че на 28.12.2018 г., в гр. Бургас, „УМБАЛ — Бургас”, видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 039316 на пациента *, д-р Д.М., в качеството си на лекар без специалност с над 1 година професионален опит в спешната медицинска помощ, дежурен на 28.12.2018 г. в Отделение по спешна медицина (ОСМ), прегледал пациента, като не документирал анамнестичните данни на болния, основното оплакване и абнормна клинична находка; като не е документирал виталните белези в динамика, като не е регистрирал данни за нивото на съзнание, фебрилитет, показателите на хемодинамиката, дишането и други витални показатели на пациента Неделчо Неделчев, като не е документирал резултатите от направените изследвания и тяхната интерпретация и предприетите терапевтични стъпки и действия. Също така, д-р М. не оценил степента на спешност на пациента, посредством дефиниране на триажна категория.

Впоследствие д-р Д.М. изписал пациента и го насочил към извънболнична медицинска помощ.

На база на събраната информация св. К.-*, преценила, че жалбоподателят е извършил горепосочените административни нарушения, поради което пристъпила към съставяне на АУАН. Акта бил съставен на 01.07.2019г., като жалбоподателят записал, че възразява.

Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, намирайки възраженията за неоснователни, поради което издал и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 235, вр. с чл. 229 от ЗЗ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По т. 1 и т. 2 от НП:

Съставът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на т. 1.1.9, във връзка с т. 1.1, от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, съгласно който: „Основни професионални компетентности на лекаря, осъществяващ дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“: клинично документиране. Наредбата за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина" е приета въз основа на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, който предвижда, че дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. От показанията на актосъставителя се установява, че при извършване на прегледа на пациента, д-р М. е следвало да впише в издадения амбулаторен лист № 039316 анамнестичните данни на болния, основното оплакване и абнормна клинична находка, не е документирал виталните белези в динамика, не е регистрирал данни за нивото на съзнание, фебрилитет, показателите на хемодинамиката, дишането и други витални показатели на пациента, не е документирал резултатите от направените изследвания и тяхната интерпретация и предприетите терапевтични стъпки и действия съгласно т. 8, от раздел IV, глава втора на стандарта. Законът изисква от лицата, осъщестявяващи болнична помощ да документират констатираното и извършеното от тях с цел да се проследи състоянието на пациента и да му се помогне в максимална степен. Д-р М. е напълно наясно със законовите изисквания към дейността, като е пропуснал да извърши дължимите от него действия.

Също така, правилно е прието, че е налице нарушение на т. 1.1.1, във връзка с т. 1.1., от раздел IV, глава пета от медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, съгласно който: „Основни професионални компетентности на лекаря, осъществяващ дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“: медицински триаж (медицинска сортировка).

Жалбоподателят не е определил в пълнота входящите субективни оплаквания и обективните клинични критерии - витални параметри, ключови симптоми и не е оценил степента на спешност посредством дефиниране на триажна категория, въз основа на които може да се постави диагнозата, в което се изразява и триажът. Последният представлява процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността „Спешна медицина" съгласно т. 2, от раздел II, глава втора на стандарта. С определяне степента на спешност може да се предприемат съответните медицински действия по отношение на пациента.

От показанията на актосъставителя става ясно, че дори и всичко да е “наред” с пациента, то отново следва да е налице както документиране, така и определяне степента на спешност. В този смисъл са неоснователни възраженията за това в кой момент се е влошило състоянието на пациента.

Правилно е била приложена по отношение на двете нарушения и санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ, която предвижда, че който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Неприложима се явява в случая разпоредбата на чл. 116д от ЗЛЗ, влязла в сила на 01.04.2019 г., тъй като тя предвижда наказание в случай на неспазване на добрите медицински практики. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето обаче медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и добрите медицински практики за различни източници относно дейността на лекарите, поради което следва да се приеме, че след като в случая са нарушени стандартите, се прилага общата разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ.

Също така, не е приложим и чл. 116к от ЗЛЗ, в сила от 16.06.2020 г., тъй като той предвижда наказание за нарушение, извън случаите на чл. 115-116и от закона.

Безспорно дейността на жалбоподателя е по извършване на болнична помощ съгласно чл. 116, поради което именно това е приложимата разпоредба.

АНО е отчел, че нарушенията са за първи път и е определил санкцията в минималния размер, като съдът не може да падне под този размер. Също така, липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат, че е налице маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, обжалваното

НП следва да се потвърди касателно тези две нарушения.

По т.3 от НП:

Съдът счита, че актосъставителят и АНО не са изпълнили задължението си да опишат конкретно, точно и ясно извършеното нарушение по точка трета от НП, с всички съставомерни признаци и да му дадат коректна правна квалификация. Това е така по следните причини.

Съгласно санкционната норма на чл.229, ал.1 от ЗЗ, посочена от АНО - който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. т.е. тази нормата е бланкетна.

Бланкетните норми винаги се запълват, с конкретни разпоредби от същия нормативен акт или от друг равен по степен нормативен акт, както и от подзаконов нормативен акт, които регламентират ясни задължения, вменени на правните субекти. За да може привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се защити, е особено важно в АУАН и НП да се посочат законните разпоредби, които са нарушени – чл.42, т.5 и чл.57, т.6 ЗАНН.

Административните нарушения по чл.229, ал.1 от ЗЗ, са формални, при тях не се изисква настъпване на резултат за разлика от престъпленията по чл.123 и чл.134 НК, които са резултатни – при тях е настъпила смърт или телесна повреда на лице поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

В случая, актосъставителят и наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ вр. чл.81, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗЗ. Тези разпоредби установяват принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента, но същите са от категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.