Решение № 2373 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2373 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510571 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба,вх.№ 284165/26.08.2025год. от ответника Г. И. Г. ,чрез особения представител адв. К. П. срещу Решение № 15099/05.08.2025год. постановено по гр.дело № 8810/2024год. по описа на СРС,38 състав ,с което е признато за установено , че Г. И. Г. ЕГН ********** дължи на „ЗАД Армеец“ АД ЕИК 121076907 сумата 13 562 лева, ведно със законната лихва считано от 18.08.2023г. до издължаване.

Със съдебното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца 1 571.24лв. разноски в исковото и заповедното производства.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност ,поради нарушение на процесуалния и материалния закон,както и необоснованост на решението.Навежда доводи ,че съдът не е обсъдил възраженията на ответника ,включително че вземането е погасено по давност ,въведено в отговора на исковата молба ,депозиран от адв.П..Излага ,че от мотивите на съда не ставало ясно от кои доказателства се установява механизма на настъпване на ПТП,вината на водача,както и размера и вида на щетите,които счита за недоказани .Моли съда да постанови решение ,с което да отмени атакуваното решение,вкл. в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД“Армеец“АД ,чрез юрк.Ц.Р. , с който жалбата се оспорва и се прави искане за 1 потвърждаване на обжалваното решение.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал.

1, т. 1 от КЗ от „ЗАД Армеец“ АД срещу Г. И. Г. , да бъде признато за установено ,че дължи сумата в размер на 13 562,00 лева, представляваща изплатено от ищцовото дружество обезщетение по задължителна застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ на увреден от ПТП лек автомобил „Хюндай I20“, рег. № ****,в резултат на настъпило на 26.04.2018год. в гр.София ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на издаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46405 по описа за 2023год. по описа на СРС ,38 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46405 по описа за 2023год. по описа на СРС ,38 състав , срещу която било подадено възражение от страна на длъжника, поради което се е породил правния интерес от предявения иск.

По фактите, обосноваващи претенцията ищецът излага, че на 26.04.2018год. ,около 15,00часа в гр.София ,на кръстовището на ул.“Иван Радоев“/456-та/ и ул.“Камелия е настъпило ПТП .Причина за настъпване на същото е противоправното поведение на ответника Г. И. Г. ,водач на товарен автомобил „Ауди А4“, с рег. № **** , който при движение по ул. „Иван Радоев“ с посока към ул. „Народно хора“, на кръстовището с улица „Камелия“ в нарушение на разпоредбата на чл. 48, пр. 1 от ЗДвП не пропуска и удря намиращият се отдясно лек автомобил „Хюндай I20“, рег. № ****, управляван от Александър Ангелов Пенев и му причинява множество материални щети.Поради невъзможността да се придвижи на собствен ход л.а. „Хюндай I20“, рег. № **** е репатриран от Пътна помощ „Бека Роад Асистанс“. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1710761/26.04.2018 г., издаден от автоконтрольор от ОПП – СДМВР.Във връзка със съставени АУАН на ответника Г. са издадени НП , влезли в законна сила ,с които е ангажирана административнонаказателната му отговорност и са му наложени административни санкции : с НП с № 18-4332-007132/08.05.2018 г. ,на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП му е било наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева ; с НП с № 18-4332-009218/23.05.2018 г. – глоба в размер на 250 лева по чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.

Към датата на събитието лек автомобил „Хюндай I20“, с рег. № **** е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ в ЗАД Армеец с комбинирана застрахователна полица с № 0306Х0357012 от дата 23.01.2018 г., валидна от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г.

Във връзка с подадено Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от лицето, управлявало увредения лек автомобил „Хюндай I20“, рег. № **** е образувана ликвидационна преписка по щета № 10018030112311. На увредения автомобил е 2 извършен оглед от експерти на застрахователното дружество, като причинените множество щети в резултат на горепосочения инцидент са описани в документите по образуваната преписка – Опис на щетите по претенция №10018030112311 от дата 03.05.2018 г. и Опис – заключение по щетата от дата 09.05.2018 г. в резултат от допълнителния оглед на автомобила. Посочва, че стойността на обезщетението за възстановяване на увредения процесен автомобил е била изчислена по експертна оценка съгласно методика на застрахователя на сума в размер на 13 500 лева, което е видно от извършената на 04.10.2018 г. – Калкулация – ремонт по щетата.

В следствие на установените по вид и степен щети е определено застрахователно обезщетение в размер на 13 562 лв., което включва и 52,00 лв., стойност на услуга за репатриране на автомобила.

В този размер било заплатено и застрахователното обезщетение с преводно нареждане от 10.01.2019 г.

Установено било, че към датата на ПТП товарен автомобил „Ауди А4“, с рег. № **** не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност".

По изложените съображения е формулират петитум да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи процесната сума.

Ответникът Г. И. Г. ,чрез назначения му по реда на чл.46,ал-6 от ГПК особен представител адв.Румяна Мавродиева е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорил е Протокол за ПТП № 1710761 с доводи ,че същия не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обстоятелствата, начина на настъпване на пътния инцидент, както и от констатациите за вина за настъпване на ПТП, тъй като същите не са пряко възприети от полицейския орган.Навел е доводи и че не е ясен начинът на определяне на платеното обезщетение по щетата ,както и че неоснователно се претендират допълнителни разходи ,направени от ищеца ,извън обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

В о.с.з. пред първоинстанционния съд ответника се е представлявал от адв.К. П.

,назначена за особен представител с разпореждане на съда от 01.02.2025год.

При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл. 269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.

При така очертания фактическа състав и от анализа на събраните по делото доказателства, следва да се приеме , че е налице валидно сключен договор за застраховка "Каско " на процесния автомобил „Хюндай I20“, рег. № **** с комбинирана застрахователна полица с № 0306Х0357012 от дата 23.01.2018 г., валидна от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г.

От Протокол за ПТП № 1710761/26.04.2018 г., издаден от автоконтрольор от ОПП – СДМВР,както и от заключението по допуснатата пред първата инстанция съдебно автотехнически експертиза се установява следния механизъм на настъпване на процесното застрахователно събитие : л.а. „Хюндай 120“ ДК № **** се движи по улица „Камелия" с 3 посока към улица „Рождество“ и на кръстовището с улица „Иван Радоев" водача преминава направо. По същото време лек автомобил „Ауди А4" ДК № 072M354 се движи по лица „Иван Радоев“ с посока към улица „Народно хоро“ и на кръстовището с улица Камелия водача преминава направо. Водача не пропуска движещия се от дясно лек автомобил „Хюндай 120" ДК № ****, който с предна част го удря в предна дясна част.

Предвид изложения механизъм на ПТП се налага извод ,че ответника като водач на МПС „Ауди А4“, с рег.№ **** е действал противоправно ,тъй като е нарушил разпоредбата на чл.48 от Закона за движение по пътищата : на кръстовище на равнозначни пътища е бил длъжен да пропусне л.а. „Хюндай 120" ДК № ****, които се намират или приближават от дясната му страна.

В следствие на ПТП са настъпили щети по л.а. „Хюндай 120" ДК № ****,част от тях описани в Протокол за ПТП от 26.04.2018год. ,описани в опис по щета по претенция № 10018030112311 от дата 03.05.2018 г. и Опис – заключение по щетата от дата 09.05.2018 г. в резултат от допълнителния оглед на автомобила.

Същите са установени и от вещото лице по САТЕ,което след анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от протокол за ПТП и описа на уврежданията, дава заключение ,че от техническа гледна точка са вследствие реализираното ПТП на 26.04.2018г.

Вещото лице установява също , че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил в експлоатация 0 години,3 месеца и 1 ден от датата на първоначалната си регистрация. Стойността за възстановяване на лек автомобил „Хюндай і20" ДК № ****, определена към датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни цени, възлиза на 23 183,59лв. ,което е 89,17% от действителната стойност или е налице „тотална щета“.Приема и че запазените части възлизат на 40% от действителната стойност ,което в стойностно изражение е 10 400,00лв.

Доколкото заключението е прието по делото без да бъде оспорено от никоя от страните, съдът намира, че неговите изводи следва да бъде кредитирани.

Следователно, налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.

Следователно се дължи застрахователно обезщетение за действителната застрахователна стойност по чл. 400, ал. 1 от КЗ, а не възстановителната или дължимото застрахователно обезщетение е в размер на разликата между действителната стойност на автомобила и стойността на запазените части, като за такава стойност следва да се приеме тази, на която действително са реализирани запазените части.

Ищецът успешно е доказал плащането от негова страна с преводно нареждане № П13569438 от дата 10.01.2019 год. на застрахователно обезщетение в размер на 13 500лв.

На ищеца се дължат ,както ликвидационните разноски по неговото определяне в размер от 10 лева ,така и разходите ,които са направени за репатриране на лекия автомобил ,в размер на 52лв. ,с вкл. ДДС или общия размер на регресната претенция на ищеца съгласно заключението на вещото лице и писмените доказателства надвишава определената от ищеца от 13 562лв.

4

С оглед нормата на чл.411 от КЗ , доколкото по отношение на управлявания от ответника автомобил не е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то за причинените вреди следва да отговаря именно водачът на автомобила, с който са били нанесени те като в безспорно се установяват предпоставките на чл.45 от ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях.

Възражението на въззивника ,че вземането е погасено по давност ,освен че се явява преклудирано ,тъй като не е заявено своевременно в срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба пред първата инстанция е и неоснователно.