Решение № 1125 от 27.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300502402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано по жалба с вх.№1066/ 12.02.2024г. при рег. на ЧСИ, подадена от „Сортоизпитване-Дъбене“ЕООД,ЕИК:*****, представлявано от *****я П. П., длъжник по изп.д.№1942/2010г. по описа на ЧСИ М. О., против разноските по изпълнението в размер от 6690,50 лева, удържани от съдебния изпълнител от постъпил превод през месец юли 2023г. от запорирана банкова сметка на длъжника. В жалбата се излагат съображения , че длъжникът не дължи процесните разноски по изпълнителното дело, тъй като не е била издадена сметка от съдебния изпълител и липсвало връчено на страната съобщение за дължимите по делото разноски; изпълнителното дело е било прекратено поради настъпила перемпция от 16.11.2013г.; взискателят бил заличен като търговец на 29.10.2018г. Въз основа на така изложените съображения се отправя искане до съда да отмени резолюцията на съдебния изпълнител , с която е определил разноски в тежест на длъжника в размер от 6690,50 лева върху заявление с вх.№610/24.01.2024г.

Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ М. О. по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на жалбата.

Съдът , за да се произнесе взе предвид следното:

Изпълнително дело 1942/2010г., по описа на ЧСИ М. О. е образувано на 1

11.11.2010 г., въз основа на молба с приложен изпълнителен лист, издаден от Окръжен съд - Пловдив на 15.09.2010 г. по гр.д. № 1073/2009 г., със страни:

„Земеделска производителна кооперация Сърнена гора” - взискател и „ Сортоизпитване Дъбене ЕООД - длъжник.

На 27.09.2012 г. по горепосоченото дело е постъпила молба с входящ № 14554/27.09.2012 г. от М. И. М., ***** на дружеството длъжник, с приложен препис от нотариално заверена молба от И. М. Д. в качеството му на председател на „Земеделска производствена кооперация Сърнена гора” за прекратяване изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и препис на декларация-разписка, също заверена нотариално, в която се заявява, че на взискателя са изплатени всички дължими суми, за които е издаден изпълнителният лист от 15.09.2010 г.

На 09.12.2013 г. отново е депозирана молба с вх. № 23550/09.12.2023 г. от взискателя за прекратяване на делото, оставена без движение от съдебния изпълнител до заплащане на таксите , дължими към ЧСИ.

На 19.07.2023 г. от запор на банковите сметки на длъжника по делото е постъпила сума в размер на 11 761.09 лв., като 6 690.50лв. от така постъпилата сума са усвоени от съдебния изпълнител за заплащането на обикновени такси и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. На 21.08.2023г. от съдебния изпълнител е издадена сметка

№0000117243 и фактура

№0000117243/21.08.2023г. за дължимите от длъжника такси по изпълнението в общ размер от 6690,50 лева с ДДС, от които 4765,42 лева без ДДС- по т.26 от ТТРЗЧСИ и 810 лева без ДДС- по т.31 от ТТРЗЧСИ.

С постановление на съдебния изпълнител от 07.12.2023 г., делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

На 24.01.2024г. от длъжника е подадено заявление-покана с искане до съдебния изпълнител за връщане на събраните по изпълнителното дело такси в размер от – 6690,50 лева, оставено без уважение с разпореждане на съдебния изпълнител и на 07.02.2024г. по пощата от длъжника е подадена процесната жалба с вх. №1066/12.02.2024 г. срещу разноските по изпълнението.

При тези данни по делото съдът намира,че жалбата е допустимаподадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435 ал. 2, предл. последно от ГПК/,.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./ разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК и независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по 2 изпълнителното дело. В конкретния казус не е налице нито една от визираните в нормата хипотези за изключване отговорността на длъжника от разноски по изпълнението. По повод наведените от жалбоподателя оплаквания, че от съдебния изпълнител не е бил издаден нарочен акт за дължимите по делото такси и разноски, следва да се посочи, че постановлението за разноски е акт, който се инкорпорира в сметката и фактурата, издадени в хода на изпълнителното дело.Доводите на жалбоподателя, че по делото има настъпила перемпция са неоснователни, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 не е относима към конкретния казус.

Наличието на основанията за прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство образувано по жалба на длъжника срещу постановление за разноските. Същите могат да бъдат обсъждани и тяхната основателност преценявана по същество само в производство по жалба на длъжника срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , с каквато съдът по настоящето дело не е сезиран.

В процесния случай цялата сума по изпълнителен титул е събрана, тоест делото по същество е приключило. След като взискателят е удовлетворен, за него вече няма законово основание и интерес да иска изпълнителни действия.Към момента на събиране на сумите, дължими на съдебен изпълнител, приложение намира разпоредбата на чл.433, ал.2, която посочва кога следва да се приключи изпълнителното производство, а именно с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, поради което без значение е обстоятелството, че взискателят е заличен като търговец на 29.10.2018г.След постъпване на суми на 19.07.2023г. и тяхното усвояване, вземането на съдебния изпълнител е удовлетворено и е издадено постановление, с което делото е прекратено.

В конкретния случай длъжникът дължи и начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

По силата на т.26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Дори и длъжникът да е постигнал споразумение с взискателя и да е заплатил дължимото направо на взискателя, той дължал таксите по съдебното изпълнение на ЧСИ.По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ /ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС / и се дължи от длъжника независимо дали е налице плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК и независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

С оглед на така изложеното съдът намира, че подадената от длъжника жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

3

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№1066/ 12.02.2024г. при рег. на

ЧСИ, подадена от

„Сортоизпитване-Дъбене“ЕООД,ЕИК:*****, представлявано от *****я П. П., длъжник по изп.д.№1942/2010г. по описа на ЧСИ М. О., против разноските по изпълнението в размер от 6690,50 лева,усвоени от съдебния изпълнител от постъпил превод през месец юли 2023г. от запорирана банкова сметка на длъжника.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4