Решение № 6 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№6 гр. П., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Бозаджиев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. П.а при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Въззивно гражданско дело № 20255200500876 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 785/26.06.2025 г./ поправено с решение № 990/31.07.2025 г./ , постановено по г. д. № 4711 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2024 г., първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявения от Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ул. „И.Ш.“ 24, против Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., обл. П., ул. „3-та“ № 5, иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4000,00 лева, представляваща задатък в двоен размер по неизпълнен предварителен договор от 17.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Осъден е Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.Ш.“ 24, да заплати на Т. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: с. К., обл. П., ул. „3-та“ № 5, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 700,00 лева, сторени разноски в производството.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът, в първоинстанционното производство – Б. Н. Б. , който чрез своят процесуален представител адв. Г. от ПзАК го обжалва с твърдения за неговата неправилност. Във въззивната жалба са посочени фактите и обстоятелствата, които не се оспорват между страните и се излагат подробни доводи във връзка с анализа на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че тези доказателства по един безспорен начин, доказват отговорността на ответника за заплащане на претендираната сума. Моли се, съда да постанови съдебно решение в 1 посочения смисъл, като бъде отменено решението изцяло и бъде постановен съдебен акт по същество, с който да бъдат присъдени 4000,00 лв., представляващи двойния размер на платен задатък, алтернативно да бъде осъден ответникът да заплати 2000,00 лв. – платената сума от продажната цена по предварителния договор. Не се сочат нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Х., в който се поддържат и излагат подробни доводи във връзка с неоснователността на въззивната жалба. В отговора е извършен анализ на доказателствата във връзка с оспорените в първоинстанционното производство обстоятелства и тяхната доказателствена стойност.

Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение с присъждане на съдебно –деловодни разноски пред въззивна инстанция.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността на решението и неговата допустимост.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Б.

Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.Ш.“ 24, против Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., обл. П., ул. „3-та“ № 5, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4000,00 лева, представляваща задатък в двоен размер по неизпълнен предварителен договор от 17.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.Твърди се в исковата молба, че на 17.08.2020 г. е сключен предварителния договор, с който ответникът се е задължил да продаде на ищеца недвижим имот, представляващ ПИ № 558, състоящ се от 1 660 кв.м двор, намиращ се в квартал 55, ул. „П.“ на с. К., общ. П.. Ответникът получил задатък в размер на 2 000,00 лева и се е задължил да го върне в двоен размер при неизпълнение. Изпълнението /продажбата/ е следвало да се реализира до 25.11.2020 г., но това не се било изпълнено. Ищецът посочва , че на 15.12.2022 г., по дело за делба между собствениците на имота, е съставен съдебно разделителен протокол, влязъл в сила на 22.12.2022 г., според който В.И.А. получава въпросния имот и построената в него сграда в самостоятелен дял, т.е. става собственик на целия имот. За сметка на това изплаща 5 000 лева на ответника Т. Н. П.. Поради изложеното счита, че на 22.12.2022 г. ответникът се е отказал доброволно и възмездно от дела си в съсобствеността на процесния имот, защото съдебната делба е завършила със съгласието на страните. Този факт бил от значение за доказване на недобросъвестно поведение от страна на ответника, което препятствало изпълнението, макар и след срока за изпълнение, но преди разваляне на договора.Посочва се , че на 13.02.2023 г. ответникът получил нотариална покана, с която е поканен да върне 2 получения задатък в двоен размер. Изпратената нотариална покана счита за отказ от договора на основание чл.98 ЗЗД, поради недаване на съдействие от страна на ответника П., изразяващо се в неизвършване на никакви действия, необходими за да се извърши продажба на имота. Сочи, че ако съдът не приеме нотариалната поканата за отказ от договора, то с исковата молба заявява, че разваля договора поради неизпълнение.Сочи, че връщането на задатъка в двоен размер е уговорено в т.5 от предварителния договор. Моли се съда за постановяване на осъдително решение , за присъждане на посочената неустойка , както и на разноските сторени от ищеца по делото. Сочат се доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна чрез пълномощник – адвокат П. Х. от АК П., в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Поддържа се , че в представения по делото документ "депозитна разписка-споразумение" от 17.08.2020 г. имотът не е индивидуализиран, тъй като не било посочено населено място, още по-малко общината, а на територията на общ. П. нямало с. К.. Юридически недопустимо било в текста на документ да се привнася - било по тълкувателен път или поради друго субективно усмотрение липсващо в самия документ съдържание. Липсата на конкретно населено място, където се намирал имотът, за който страните се споразумяват означавало, че съглашението им било с невъзможен предмет. На второ място се оспорва ответникът да е получил сумата в размер на 2000,00 лева. Поддържа , че документът от 17.08.2020 г. не съдържал волеизявление на продавача, че е получил тази сума. Текстът на т.2 не можел да се тълкува другояче, освен като споразумение за размера на капарото, което купувачът обещава да внесе. В този смисъл т.5 не пораждала задължение за продавача. Посочва, че дори капарото да е било внесено, клаузата на т.5 пак не би породила задължение за продавача, защото купувачът не се явил пред нотариус, за да купи имота „в депозитния срок“, т.е. до 25.11.2020 г.. Безвъзвратното отминаване на датата 25.11.2020 г., до която купувачът е бездействал, означавало само едно че той се отказал от намерението си да купи имота по т. 1. следователно ако е внесъл депозит, го губи на основание т.4. На следващо място твърди, че ответникът на 26.10.2020 г. бил отправил до адреса на ищеца покана за явяване пред нотариус на 05.11.2020 г. в 11:00 часа, за прехвърляне на имот по депозитна разписка-споразумение от 17.08.2020 г., с което изразил готовност сделка да бъде осъществена. В рамките на същия срок ответникът многократно канил, респ. правил опити да кани ищеца да се яви за приключване на създалите се отношения, но ищецът или е отказвал, или е избягвал да даде конкретен отговор.Ирелевантно било обстоятелството, че на 15.12.2022 г. по дело за делба бил съставен „съдебно разделителен протокол“, влязъл в сила на 22.12.2022 г., според който В.А. е получила в свой дял имот, описан в споменатия протокол. Илзага подробни съображения.Ирелевантна за спора била и приложената към исковата молба нотариална покана, за която нямало данни да е получена от ответника, но дори да била получена, тя съдържала само едностранни изявления на ищеца, формулирани изцяло в негова изгода, така че в този процес не могат да служат за доказателства в негова полза за каквито и да било факти, свързани с отношения между страните. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

3

Въззивният съд след като подложи на анализ събраните по делото доказателства, както развитите от страните правни и фактически доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Към исковата молба като писмено доказателство е представен документ наименован Депозитна разписка-споразумение от 17.08.2020 г. , от който документ се установява, че ответникът Т. Н. П. в качеството на продавач и ищецът Б. Н. Б. в качеството на купувач, са постигнали споразумение да се явят пред нотариуса до 25.11.2020 г. , като ответникът продава следния свой собствен имот, а имено: Имот № 558, състоящ се от 1660 кв.м., ул. „I“. Освен това / чл.1 / страните се споразумели за цена на гореописания имот от 10000,00 лева, при условия да се поемат местните нотариални такси от купувача. В чл.2 е уговорено, че страните се споразумели в деня на подписването на депозитната разписка купувачът да внесе 2000,00 лева капаро от стойността на цената, за която се продава имота, а в чл.3 е уговорено, че продавачът се задължава да не предлага имота на други лица, да не сключва други споразумение или предварителни договори в депозитния срок. В чл. 4 страните са уговорили депозитът да остане за продавача на имота при отказ от страна на купувача да подпише нотариален акт за покупко-продажба на имота в депозитния срок, а съгласно чл.5 – депозитът се връща от продавача в двоен размер на купувача при отказ от страна на продавача да продаде имота в депозитния срок. Не е спорно по делото, че документът е подписан от посочените в него страни, както и от двама свидетели.

Като писмено доказателство по делото е представен протокол от проведено о.с.з от 15.12.2022 г. по гр.д. № 2744/2020 г. по описа на РС П., видно от който е одобрена съдебна спогодба за доброволно поделяне на имоти между настоящия ответник и В.А., като в дял на последната се предоставя поземлен имот № 558 в кв.55 по плана на с. К., общ. С., обл. П., състоящ се от 1660 кв.м, който е отреден за УПИ IХ-558, състоящ се от 1640 кв.м., с неприложена регулация, при посочени съседи, ведно с построената в имота селскостопанска постройка със застроена площ от 88 кв.м. и заедно с всички подобрения и приращения. За уравняване на дела, настоящият ответник Т. Н. П. и другият съделител В.К. са получили сумата от 10000,00 лева.

От приложената по делото нотариална покана с рег. № 3007/13.02.2023 г. е видно, че ищецът е поканил от ответника да му заплати сумата в размер на 4000,00 лева, съгласно чл.5 от споразумението от 17.08.2020 г. и сумата в размер на 15 000,00 лева изразходвани разходи за почистване и поддържане на посочения в споразумението имот, както и за пропуснати ползи. В поканата ищецът се позовава на договорно неизпълнение от страна на ответника.

От ответната страна е приложена покана от ответника и адресирана до ищеца с датата 26.10.2020 г., от която се установява, че ответникът е поканил ищеца да прехвърли собствеността върху имот по споразумението от 17.08.2020 г. на 05.11.2020 г. в 11:00 часа при нотариус В.Г., с рег. № 612, с адрес на нотариалната кантора: гр. П., ул. „Ал. С.“ № 27.

От приложената куриерска разписка , съдържаща и подробно описание на посочения по- 4 горе документ се установява, че поканата е изпратена до ищеца на посочения в споразумението адрес.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Й. Б. и Р.Г. се установява, че ищецът и ответникът уговаряли покупко-продажба на недвижим имот в с. К., като затова сключили предварителен договор на 17.08.2020 г. Сочат , че страните уговорили сделката да се осъществи, като най- напред се заплати депозит от 2000,00 лева, които били платени на ответника на същата дата – 17.08.2020 г. и останалата сума в размер на 8000,00 лева да се изплати в рамките на три месеца. Свидетелят Г. уточнява, че следвало да се дадат, като се изповяда сделката, като веднага след подписването на сделката, ответникът предоставил на ищеца да ползва имота.