Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 728 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 157/2025
Вид
Решение № 728
Подписан
29.05.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500157 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 ГПК се развива по въззивна жалба на К.

Д. Х. от гр.София, чрез адв.В. О. от САК насочена против Решение № 4290/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 13237/2023 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която предявеният от въззивницата против ЗД“Бул инс“ иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане е отхвърлен над уважената му част от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и недопускане на своевременно поискани от страната доказателства - повторна комплексна СМЕ, при неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

Като правен резултат във връзка с подробно развитите доводи за всяко от оплакванията се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и по съществото на спора уважаване на предявения иск в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция се допусна и изслуша комплексна съдебно-медицинска експертиза.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото 1 доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивнита жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата-ищца неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от К. Д. Х. срещу ЗД“Бул инс“АД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата - Х. И. Х. и застрахователя въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадалата, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантния и спорен пред настоящата инстанция въпрос относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивницата-ищца неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента Х.

Х., застрахован по застраховка „ГО“ при въззиваемия застраховател, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани автотехническа и медицинска експертизи, а пред настоящата въззивна инстанция - комплексна медицинска експертиза. При самостоятелният анализ на посочените доказателства и кредитирайки по отношение спорните медицински въпроси заключението на комплексната такава, допусната пред настоящата инстанция, решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:

Ангажираните от страните писмени доказателства, събраните гласни такива, чрез показанията на свидетеля Х. Х. /деликвента/, както и неоспорената от страните съдебноавтотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 30.05.2022 г. около 13,25 ч., л.а.м. „СИТРОЕН“, модел С-3 с рег. № ********, управляван от Х. И. Х. се е движил по автомагистрала Струма от ГКПП Кулата в посока към гр. София. На предна дясна седалка се намирала въззиваемата К. Д. Х.. В района на гр. Сандански лекият автомобил напусна автомагистралата с намерение да се включи по бул. „Европа“ със скорост на движение около 80 км/ч. В района на пътния възел, образуван между АМ Струма и бул. „Европа“ пътят за включване по бул. „Европа“ е без предимство и при кръстовището е поставен пътен знак Б2 „Стоп“. Независимо от това л.а.м. „СИТРОЕН“, модел С 3 с рег. № ******** навлязъл в кръстовището без да спре на посочения знак и се включил в бул. „Европа“ със скорост от около 64 км/ч. В същото време по бул. „Европа“ се е движил л.а.м. „ФОРД“, модел ГАЛАКСИ, с рег. № ********, управляван от Н. В. Т. със скорост от 63 км/ч. Между двете МПС е настъпил удар, съсредоточен в предна дясна част за л.а. „ФОРД“ и в ляво-челна част за л.а.м.“СИТРОЕН“. Вещото лице е извело при установените скорости на движение на двата автомобила, че в момента, в който л.а.м.

„СИТРОЕН“ е навлязъл в пътното платно на бул. „Европа“, ударът за водачът на л.а.м „ФОРД“ е бил непредовратим чрез аварийно спиране, поради липса на надлъжна дистанция същата е определена от експертизата на 5,4 м.

С оглед на така установеното въззивната инстанция приема, че единствено поведението на водача на л.а.м. „Ситроен“ е станало причина за настъпването на процесното пътно произшествие, както и за причиняване на телесните увреждания на въззивницатаищца.

При съобразяване на този извод по релевантния въпрос за дължимия размер на обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди, решаващият състав взе 2 предвид и следното:

Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението.

Въззивната инстанция счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за причинени телесни увреждания на въззивницата-ищца за такива обстоятелства следва да се съобразят: възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието, характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи.

При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За установяване на горните релевантни обстоятелства пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства /показанията на свидетеля Д. Х. - син на въззивницата/, а пред настоящата въззивна инстанция - комплексна медицинска експертизаот вещи лица хирург, ортопед-травматолог и психиатър.

Според експертното заключение при настъпилото ПТП К. Х. е получила следните травматични увреждания: 1/ Контузия в гръдно-коремната област, която реализира медикобиологичния критерий разстройство на здравето, неопасно за живота; 2/Руптура на далака с кръвоизлив в коремната купина /хемаксос/ и минимално разкъсване на голямото було, реализиращи медико-биологичния критерии загуба на орган; 3/Неразместено счупване на медиалния малеол на десния глезен и навяхване на дясната глезенна става.

Непосредствено след настъпване на произшествието пострадалата е била отведена в МБАЛ Югозападна болница, където са й били извършени първоначален преглед и параклинични и рентгенови изследвания, както и консултативни прегледи. Относно коремната травма е извършено оперативно лечение, включващо отстраняване на далака, шев на голямото було и промивка и дренаж на коремната кухина. Извършена е и хемотрансфузия и вливане на прясно замразена плазма. Относно счупването на медиалния малеол на дясната тибия е поставена имобилизация с ортеза и е проведена физиотерапия.

Вещите лица хирург и ортопед да категорични, че контузията в гръдно-коремната област и руптурата на далака се получават от удар с/или върху тъп предмет, а руптурата на далата - при рязко повишение на вътрекоремното нарягане при внезапна промяна на скоростта на тялото, както е при челен удар с кола или при падане от високо. От естеството на глезенната увреда извеждат, че механизмът е пронационно-абдукционен, което означава 3 извиване и отвеждане на ходилото навън, спрямо оста на подбедрицата. Т.е. - всяко едно от нараняванията могат да бъдат получени при ПТП.

Вещите лица определят периода за възстановяване от претърпените коремна травма и извършена оперативна интервенция във връзка с нея на около 4 седмици, с висок интензитет на болки за пострадалия през първите 2-3 дни и постепенно отшумяване за около 3-4 седмици. Периодът на ненатоварване на увредения крайник с оглед полученото счупване е около 5-6 седмици. Оток и болка с постепенно намаляващ интензитет в областта на глезена продължават около 3-4 месеца, но т.к. при изследванията при въззивницата е установена и остеопороза на ходилото, продължителността е била по-дълга - 5-6 месеца.

Сочат и че въззивницата е в добро общо състояние, но е загубила орган, който е найголемия лимфоиден такъв в човешкия организъм, който освен това е и орган на кръвоносната система /функцията му е многостранна/. Далакът /слезката не е жизненоважен орган, но т.к. изпълнява изключително важна функция в имунитета на пациентите, те стават по-податливи на инфекции. При въззивницата не са установени анамнестични и клинични данни за такива.

За в бъдеще не се очакват усложнения от получените при произшествието увреди, като периодичната болка в лявото подбедрие, за което е съобщила въззивницата при проведения й преглед, най-вероятно се дължи на сраствания след проведеното оперативно лечение. Тази болка по интензитет е слаба и периодична.