Решение № 573 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Диана Коледжикова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20248002102362 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. Б. и Х. М. Р., починал и заместен от наследниците си Б. Р., А. Й. и Ю. Р., против решение № 177 от 01.12.2023 г. по гр.д.№ 251/2023 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 221 от 04.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд Кърджали. С последното са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 108 ЗС против М.-Р.

М. М. за признаване за установено, че ищците притежават право на собственост върху 2/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] от 372 кв.м., и за предаване владението върху посочените имоти.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът неправилно приел, че липсата на пълна идентичност на претендираните имоти с имота, за който ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, е основание за отхвърляне на ревандикационния иск. В нарушение на материалния закон е прието, че в полза на ответника е осъществен фактическият състав на придобивната давност за имот с наследствен характер. В нарушение на процесуалния закон 1 съдът допуснал поискани от ответника доказателства, въпреки липсата на подаден в срок отговор на исковата молба.

Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита, че ищците не са доказали наследодателите им да са били собственици на процесните имоти; не са оборили констатациите на нотариуса в нотариален акт № 101, т.І, рег.№ 3054, н.дело 399/2003 г.

С определение от № 999 от 04.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: 1/ Как се индивидуализира недвижим имот – кои са индивидуализиращите признаци и как се установява идентичност между два имота? поради противоречие с разрешението, дадено в решение № 672 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о.; решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2006/2009 г.; решение № 196 от 11.11.2015 г. по гр.д. № 2495/2015 г. на І г.о. на ВКС;

2/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора? - поради несъответствието на мотивите на въззивния съд с разрешението, дадено в решение по гр.д.№ 5994/2015 г. на ВКС, І г.о.; по гр.д. № 823/2016 г. на І г.о.; по гр.д. № 705/2010 г. на ІІ г.о.; по гр.д. № 359/2009 г. на ІІ г.о.

По първия поставен въпрос е налице практика на ВКС, според която индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на тези обстоятелства. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен.

Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. В този смисъл са решение № 672 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о.; решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2006/2009 г.; решение № 196 от 11.11.2015 г. по гр.д. № 2495/2015 г. на І г.о. на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя.

За установяване идентичност на имот по предходен регулационен план с имот по актуалния кадастрален или регулационен план е необходимо да се преценят последиците на прякото отчуждително действие на уличнорегулационните или дворищно-регулационни планове, които са били одобрени при действието на някой от предходните благоустройствени закони 2

(преди ЗУТ). При действието на благоустройствените закони до 01.01.2001 г. дворищната регулация е имала непосредствено отчуждително действие, за разлика от регулационните планове, одобрени след тази дата, които нямат непосредствен вещен ефект, а действието на последните се запазва при условията на §6 от ПР ЗУТ.

Следва да се прецени дали при действието на ЗПИНМ /отм./ или ЗТСУ /отм./ регулацията е била приложена, за да се направи извод дали е запазила действието си към момента на влизане в сила на ЗУТ. Само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си - §8, ал.1 ПР ЗУТ. В този случай се счита, че дворищнорегулационният план представлява безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното му действие се стабилизират.

Ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен, с изтичането на сроковете, посочени в §8, ал.1 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично - ТР № 3/28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 3/2010 г.

Настоящият състав споделя посочената практиката на ВКС, от която следва отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело: индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ; идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е налице, ако те съвпадат по местонахождение и граници. При установяване границите на имота се отчита прилагането на регулацията и трансформацията на регулационните граници в имотни.

По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора, е налице обилна практика на касационната инстанция, съгласно която въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните. В този смисъл са решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други. Настоящият състав споделя напълно посочената практика.

За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Предявените от касаторите субективно съединени ревандикационни искове за признаване правото на собственост върху 1/2идеална част от поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] от 372 кв.м., и за предаване владението върху посочените имоти, са 3 обосновани със следното: Ищците твърдят, че тяхната майка К. М. К. е придобила по време на брака си с баща им М. Р. М. правото на собственост върху УПИ *-* в кв.10 по плана на [населено място] с площ 540 кв.м., и построената в него жилищна сграда от 55 кв.м., в обезщетение срещу отчужден имот за държавни нужди. По кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. имотът представлява поземлен имот с идентификатор *** от 213 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място] със застроена площ 43 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] от 372 кв.м. Ответникът М.-Р. М. М. и неучастващата в производството Х.

М. М. са също деца на К. К. и М. М., след смъртта на които всяко от децата е придобило по наследство правото на собственост върху 1/4идеална част. През 2003 г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност и понастоящем е завладял целия имот, с което оспорвал правата на ищците.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК; оспорва исковете в писмено становище, представено в първото съдебно заседание, в което сочи, че имотът, придобит от майка му, съответства на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Заявил е, че ищците никога не са живели в имота, не са имали претенции, както и че родителите на страните са определили имотът да е за ответника, затова се снабдил с документ за собственост за него. Другият процесен имот с идентификатор *** никога не е бил собственост на родителите, придобит е от ответника по давност.

Исковете са отхвърлени от РС Кърджали, който приел, че не е налице пълна идентичност на имота, придобит от наследодателката на страните, с претендираните имоти по кадастралната карта на [населено място]; ищците не оборили констатациите на нотариуса относно придобитото от ответника право на собственост върху процесните имоти по давност и наследство.

Във въззивната си жалба ищците са възразили срещу извода на районния съд за неоснователност на ревандикационния иск поради липса на пълна идентичност на притежавания от общата наследодателка имот с процесните имоти по кадастралната карта на [населено място]. Посочили са, че самият ответник не е оспорил идентичността на наследствения имот с имот с идентификатор ***, както и че заключенията по съдебнотехническите експертизи установяват частична идентичност както за поземления имот, така и за сградата. Оспорени са изводите на районния съд, че констативният нотариален акт, издаден в полза на ответника, установява правото му на собственост върху процесните имоти. Подчертано е, че имотът е наследствен и след като не се установява ответникът да е отблъснал владението на сънаследниците си и да е завладял и техните части, той е останал държател за тези части. Посочено е, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е заявил възражение за придобиване на имота по давност.

Въззивният съд приел изводите за липса на пълна идентичност като достатъчно основание за отхвърляне на исковете. Посочил, че заключенията по приетите съдебно-технически експертизи установили имотът, притежаван от наследодателите на страните, попадал частично в поземлен имот с идентификатор *** със 149,73 кв.м. и в поземлен имот с идентификатор *** със 142,77 кв.м., а 24 кв.м. от сградата попадат в сграда с 4 идентификатор ****. Добавил, че гласните доказателства установяват манифестирано от ответника намерение за своене на наследствените имоти, за които е налице идентичност, както и упражнявано от него явно и непрекъснато владение за период повече от десет години, за което се снабдил с нотариален акт.