Решение № 1573 от 28.04.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1573

Плевен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА канд № 20257170600145 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от П. на Управителния съвет, чрез юрисконсулт Д. М., против Решение №57/27.01.2025г. по АНД №1485/2023г. по описа на РС-Плевен. Твърди се, че с решението е допуснато нарушение на материалния закон. Сочи се, че оспореният eлектронен фиш (EФ) №********** е издаден от орган с материална компетентност, при спазване на административно наказателните правила и материалния закон. Посочва се, че са неправилни изводите на съда относно нарушение на принципа на пропорционалност. Сочи, че директивата е законодателен акт, който всички страни на ЕС трябва да спазват. Отделните държави членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на целите в директивата, като типично изражение този основен принцип намира и в разпоредбата на чл. 9а, с който е заложена цел на държавите членки, да установяват контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Държавите са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Сочи се, че в последното изречение от същата норма са изложени и три специални условия, необходими за постигането на тази цел. а именно установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Счита, че волята на европейския законодател трябва да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия, тъй като тези признаци за адекватен контрол са взаимодопълващи се. Твърди, че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл определянето на едно наказание, съобразено изцяло с изискването за съразмерност, но не е ефективно и възпиращо, противоречи както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена в чл. 9а о г Директивата. Сочи се в касационната жалба, че изолирането на съразмерността като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект, води до неправилност на постановеното съдебно решение. Оспорва се директният ефект на разпоредбата на чл. 9а от Директивата, като се сочи, че същата съдържа съвкупност от принципи, които биха могли да бъдат приложени/имплементирани в националното законодателство, но не съдържа конкретно правило за поведение, което обективно (по своето съдържание), да е годно да породи права или задължения за частно лице, защитими пред национален съд. Счита за неправилно, на база на принципа на примат на правото на ЕС над националното право на държавите членки, както и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23., да се прави извод, че имуществената санкция се явява лишена от своето правно основание и разпоредбите, касаещи контрола по заплащането на дължимите тол такси, следва да останат без приложение.

Твърди се още в касационната жалба, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на инкриминираната дата ППС се е движило по платената пътна мрежа без да заплати дължимата пътна такса, както и че в електронната система за събиране на пътни такси, за дружеството-жалбоподател са регистрирани множество извършени нарушения от същия вид. Поредното неправомерно използване на платената пътна мрежа представлява грубо погазване на установените норми, свързани с ползването на инфраструктурата в Република България, в частност заплащането на тол такси. В същото време дружеството- жалбоподател цели с постановяване на съдебен акт в негова полза да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Излага становище, че след като е приел решаващият съд, че наложената санкция противоречи на общностния принцип на пропорционалност, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2 от ЗАПИ е следвало със съдебното решение да измени обжалвания акт като определи такъв размер па санкцията, който е едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ, предвид обстоятелството, че дружеството-жалбоподател многократно е допускало нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, свързани със заплащане на пътните такси. Сочи се, че районният съд е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, включително изразходваните от държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизацията на пътната инфраструктура с оглед категорията на III ППС-то, а именно ППС над 12 тона, неговата екологична категория и др. Твърди се, че в тази насока по делото не са представени доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя. Твърди се, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид, както и не следва да остане несанкционирано. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №52/27.01.2025 г. по АНД №1485/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е отменен ЕФ №********** и да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като се иска намаляването му до определения минимум предвид фактическата и правна сложност на делото.

По делото е постъпил отговор от „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, чрез адв. Г. Г. - ПАК, в който взема становище, че съдебното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, правилно съдът е съобразил решението по дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково. Посочва, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Приема за правилен извода на съда, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Иска се от съда да постанови съдебно решение с което да потвърди като правилно и законосъобразно Решение №57/27.01.2025 год., постановено по НАХД №1485/2023 год. но описа на PC- [населено място]. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. Страната е депозирала становище с вх.№ 2701/14.04.25г., в което поддържа касационната жалба и моли съда да отмени съдебното решение, като излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на издаденото НП и моли съда да отмени обжалваното решение на ПлРС.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, се представлява. От адв. Г. г. – АК-Плевен, който поддържа становището в отговора на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на РС-Плевен. Претендира разноски заадвокатско възнаграждение по депозиран списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен и моли съда да го остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд - Плевен, трети състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №57/27.01.2025г. по АНД №1485/2023г. по описа на РС-Плевен. С решението е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК ***, със законен представител С. И. Д., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.З, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП.

РС-Плевен приел за установено, че на 12.03.2021 година в 09:01 часа е констатирано нарушение № BE2423E0A6D6199СЕ053041F160AF1Е1, с ППС Влекач МАН ТГХ., с per. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18000,брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Нарушението е [жк], ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от писмените доказателства по делото, като достигнал до извода, че е нарушен принципът на пропорционалността.

РС-Плевен намерил от правна страна, че не е спазен принципът на пропорционалността, като част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Отчел, че СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. Съобразил, че според СЕС за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия. Отчел, че с Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЪДЪТ е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.