Решение № 209 от 08.09.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Шумен, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно гражданско дело № 20263600500460 по описа за 2026 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба вх.№ 24848/27.07.2026 г. подадена от К. Й. И. длъжник по изп. дело № 20268760400912 по описа на ЧСИ Д. З. срещу разноските по изпълнителното дело. Жалбоподателката възразява срещу начисления адвокатски хонорар на взискателя в размер на 260 € и начислените такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 281,50 €. Счита същите за прекомерни и несъразмерни спрямо ниския материален интерес по делото – 172,37 €. Счита адвокатския хонорар за прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид минималния размер на задължението. Предвид изложеното моли съдът 1. Да постанови решение, с което да отмени или измени действията на ЧСИ относно разноските; 2. Да намали или отмени неправилно начислените такси; 3. Да намали адвокатския хонорар като прекомерен.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Кредито“ ООД, действащо чрез пълномощника си адв. П. А. при САК, в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че адвокатският хонорар от 260 евро бил съобразен изцяло с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Счита, че възнаграждението не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по реда на чл.

436, ал. 3 от ГПК, в които счита жалбата за неоснователна. Изпълнителното дело било образувано по молба на взискателя за задължение по изпълнителен лист с рег. № 18/06.01.2026 г. за заплащане на сумите: главница в размер на 281,21 €, ведно със законна лихва от 05.06.2026 г. сумата в размер на 19,51 € законна лихва за забава за периода от 26.11.2024 г. до 04.06.2025 г., както и направените в заповедното производство – 12,78 € платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 €. С уведомление изх. № 16451/14.07.2026г. длъжникът бил уведомен за целия размер на вземането като освен общия размер били описани сумите, които го съставят. Счита възражението за прекомерност на таксите и разноските за неоснователно. До длъжника не била изпращана ПДИ, тъй като с 1 връчването на заповедта за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК вр. с чл.412, т.8 ГПК срокът за доброволно изпълнение вече бил даден на длъжника и същият не изпълнил остатъка от задължението си, затова взискателят бил принуден да образува изпълнително дело.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Приложеното изп.д. № 20268760400912 по описа на ЧСИ с рег. № . с район на действие ШОС, е образувано по молба от 23.06.2026 г. подадена от „Кредито“ ООД гр. ., представлявано от управителя Р. Т., действащо чрез пълномощника адв. П. А. при САК, срещу К. Й. И., с приложен към нея изпълнителен лист рег. № 18/06.01.2026 г., с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора главница в размер на 281,21 €, ведно със законна лихва от 05.06.2026 г.. сумата в размер на 19,51 € законна лихва за забава за периода от 26.11.2024 г. до 04.06.2025 г., както и направените в заповедното производство – 12,78 € платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 €.

С молбата си взискателят е поискал ЧСИ да събере останало неплатено доброволно частично плащане в размер на 172,37 € главница ведно със законната лихва върху същата от дата 05.06.2025 г. до окончателното плащане, както и разноски 260 € адвокатско възнаграждение. С молбата си взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело (ИД) и пристъпи към изпълнение срещу длъжника за събиране на вземането и следващите се разноски, като се предприемат следните изпълнителни действия: запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; запор на банкови сметки; запор върху МПС. запор върху вземания от трети лица, запор върху ценни книжа и/или върху дялове от търговски дружества и възбрана на недвижим имот.

Приложено е адвокатско пълномощно на адв. П. А. при САК и договор за правна защита и съдействие от 23.06.2026 г., в който е отразено, че с подписване на договора е получена в брой от изпълнителя сумата от 260 € адвокатско възнаграждение.

ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя.

Видно от съдържащото се на гърба на л.1 постановление от 23.06.2026 г. ЧСИ е приел разноски по изпълнението, както следва: по т.1-12,28 €; т.2 – 61,34 €; т.5 - 12,28 €; т.31 – 15,34 €; т.5 - 24,55 €; т.12 - 18,41 €; т.26 – 54,39 € и по 260 € – адвокатски хонорар.

Със съобщение от 14.07.2026 г. е приета още една такса по т. 9 в размер на 36,82 €, а със съобщение от 20.07.2026 г. са приети още две такси – по т. 9 в размер на 9,20 € и по т.4 в размер на 6,13 €.

Видно от приложеното уведомление изх. № 16451/14.07.2026 г. до К. Й. И., получено на 22.07.2026г., задължението по изпълнителното дело възлиза на 735,42 €, от които главница – 172,37 €, законна лихва в размер на 21,55 € за периода 05.06.2025-14.07.2026 г., 260 € разноски по изпълнителното дело и 281,50 € такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Видно от съобщение за налагане на запор с изх. № 16778/20.07.2026 г. до К. Й. И. е наложен запор върху надвнесена сума по изпълнително дело № 20268760400462 по описа на ЧСИ Д. З., рег. №.. Със същото съобщение, длъжникът е уведомен, че по делото са направени допълнителни разноски в размер на 15,33 € на основание т.4 и т. 9 от ТРР към ЗЧСИ, които са добавени към размера на дълга.

Направено е искане до НАП относно информация за недвижими имоти, движими вещи, трудови договори, банкови сметки, както и за наличието на публични задължения.

Видно от приложено удостоверение длъжникът няма публични задължения.

От приложената справка се установява, че длъжникът има 4 банкови сметки, поради което са изпратени 4 запорни съобщения – до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Банка ДСК“ АД, „Изипей“ АД и „Юробанк България“ АД.

Изпратено е запорно съобщение и до „Петрови-ИМ“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящето производство са начисления адвокатски хонорар на взискателя в размер на 260 € и начислените такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 281,50 €, вписан в уведомление с изх. № 16451/14.07.2026 г. Допълнително начислените със съобщение от 20.07.2026 г. още две такси – по т. 9 в размер на 9,20 € и по т.4 в размер на 6,13 € не следва да се обсъждат, тъй като са извън предмета на въззивната жалба.

На основание чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноски. Съгласно постановеното в т.2 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, в т.ч. и приетите разноски с ПДИ.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или отменени от съда, или разноските са за способи, които не са приложени. Според ал.2 на същия текст, когато таксите не са внесени авансово от взискателя те се събират от длъжника. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

В случая, видно от изпратеното до длъжника уведомление, изпълнителното производство е образувано за непогасено задължение за главница от 172,37 €, законна лихва в размер на 21,55 € за периода 05.06.2025-14.07.2026 г., 260 € разноски по изпълнителното дело и 281,58 € такси по Тарифата към ЗЧСИ.

По отношение жалбата в частта й относно обикновените такси по ТТР към ЗЧСИ, настоящата инстанция констатира следното:

По делото няма доказателства, а и твърдения, че процесното изпълняемо право е погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство – 23.06.2026 г.

След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя. По делото няма доказателства задължението да е изпълнено и до настоящия момент.

С оглед на това длъжникът следва да отговаря за разноските за образуване на изп. дело по т.1 от тарифата – 12,28 €; по т.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 12,28 €; по т.9 за налагане на запор – 36,82 €; по т.12 За изготвяне на сметка за размера на дълга от частния съдебен изпълнител – 18,41 € и по т.31 Допълнителни разноски – 15,34 €.

Длъжникът следва да заплати по т.2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител сумата в размер на 30,67 €, като за горницата над 30,67 € до 61,34 € постановлението за разноски следва да бъде отменено.

Съгласно всичко изложено, длъжникът следва да отговаря общо за сумата в размер на 125,80 € за такси по ТТРЧСИ.

Не следва да бъдат възложени за плащане от длъжника приетите такси, поради липса на доказателства за извършването им, а именно по т.5 за връчване на книжа – 24,55 € и по т.2 – за горницата над 30,67 € до 61,34 €.

Относно адвокатското възнаграждение в размер на 260 €:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която е приложима както в исковото, така и в изпълнителното производство предоставя възможност да се иска намаляване на 3 разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Според предвиденото в тях, съдът взема предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита, и специализацията на адвоката. Правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение, се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. Съгласно предвиденото в § 21, ал. 2 от ПЗР на ЗА до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет.

Следва да се посочи и че съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., член 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.