Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11373 от 26.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 4920/2026
Вид
Определение № 11373
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Василена Дранчовска, Катя Николова Велисеева, Цветомир Милчев Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11373 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100504920 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 416, ал. 1, вр. с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника Р. Д. Б. срещу разпореждане от 17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 37864/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на „А1 България“ ЕАД за указаните в молба на заявителя суми – 75 лв., непогасен остатък от главница за периода 04.03.2021 г. – 01.08.2021 г., както и 71,62 лв., мораторна лихва за периода от 12.04.2021 г. до 05.07.2023 г.

Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист по делото, тъй като срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414а ГПК, а заявителят не е подал становище по него в посочения в закона тридневен срок, поради което заповедта е следвало да бъде обезсилена в цялост. В допълнение посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като длъжникът е представил доказателства за плащане и не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски. Ето защо, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и заповедта за изпълнение да бъде обезсилена, като прави и искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата „А1 неоснователност на частната жалба.

България“

ЕАД излага становище за

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

1

На основание чл. 407, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба от Р. Д. Б. е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване (двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение – арг. чл. 407, ал. 1 ГПК), следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. № 37864/2023 г. по описа на СРС, 44 състав, е образувано по подадено заявление от „А1 България“ ЕАД срещу Р. Д. Б., въз основа на което на 20.07.2023 г. е издадена заповед № 21280 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 320,42 лв., сбор от дължими месечни такси за предоставени електронни съобщителни услуги и месечни вноски за устройство на изплащане, начислени неустойки за дадена отстъпка от цената на устройство и неустойки за прекратяване на договора по вина на абоната, за период от 04.03.2021 г. до 01.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 71,62 лв., мораторна лихва за периода 12.04.2021 г. – 05.07.2023 г., както и за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Препис от заповедта не е връчен редовно на длъжника (същият е търсен на настоящия си адрес, но не е намерен и е залепено уведомление по чл. 47 ГПК), като на 21.08.2023 г. по делото е постъпило възражение по образец по чл. 414а ГПК от Р. Д. Б., в което последната е посочила, че е изпълнила изцяло задължението си по заповедта за изпълнение и не е дала повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството, като прилага платежно нареждане за извършено плащане в полза на „А1 България“ ЕАД на 17.08.2023 г. за сумата от 320,42 лв. с посочено основание „задължение договор 504680018, заповед 21280 за изпълнение“.

С разпореждане от 14.11.2023 г. заповедният съд е дал указания на заявителя за подаване на становище по възражението в тридневен срок. Препис от разпореждането е връчен на процесуален представител на дружеството на 28.11.2023 г., като в указания тридневен срок на 30.11.2023 г. (видно от удостоверението от Системата за сигурно електронно връчване) „А1 България“ ЕАД е подало становище, с което признава извършеното плащане, но счита, че същото е частично и с него са погасени съдебноделоводни разноски, както и част от главницата в размер на 245,42 лв. Ето защо моли да бъде издаден изпълнителен лист за останалите суми – непогасен остатък от главницата в размер на 75 лв. и мораторна лихва в размер на 71,62 лв. С обжалваното разпореждане от 17.10.2025 г. СРС е постановил да се издаде изпълнителен лист за указаните в молбата непогасени суми по заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила, като въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Съгласно 2 задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2014 г. по описа на ВКС, ОСГТК, т. 5б, възражение е налице винаги, когато е попълнен и подаден в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съответният образец – бланка за възражение, която се връчва на длъжника заедно със заповедта и която съдържа указания за попълването й, вкл. за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Следователно, доколкото не е посочено друго, ако е попълнен образец на възражение срещу издадената заповед, без да е посочено, че същото се отнася само до част от вземането, следва да се приеме, че е налице възражение срещу цялото вземане.

В настоящия случай длъжникът е подал обосновано възражение в срок по чл.

414а ГПК, като е попълнил приложения към заповедта образец и е посочил, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за изпълнение, а счита, че разноски не дължи, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Следователно, налице е оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение в цялост, като приложеното към възражението платежно нареждане за извършено към заявителя частично плащане не обосновава различен извод – длъжникът изрично оспорва да дължи суми по заповедта, тъй като твърди да ги е платил, респ. да не е възникнало основание за дължимостта им (по отношение на разноските), а заявителят не е съгласен с тези твърдения и поддържа, че са налице непогасени вземания за главница и мораторна лихва. Ето защо, не може да се приеме, че е налице признание на каквато и да било част от вземанията по заповедта за изпълнение, като е налице спор между страните относно дължимостта им.

Изложеното изключва наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист за част от сумите – при наличие на подадено възражение в срок и несъответствие в твърденията на страните дали и каква част от претендираните вземания е погасена, заповедта за изпълнение не е влязла в сила и не може да послужи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че заповедта за изпълнение срещу Р. Д. Б. не е влязла в сила поради подадено срещу нея възражение в срок по чл. 414а, ал. 1 ГПК, поради което към настоящия етап от производството не е налице основание за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените от последния непогасени вземания. Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Налице са предпоставките за предявяване на установителен иск за непогасените вземания по реда на чл. 422 ГПК, а при условията на евентуалност, ако намира, че възражението по чл. 414а, ал. 1 ГПК е неясно (предвид противоречието между твърденията на длъжника във възражението и приложените към него документи за плащане), първоинстанционният съд следва да даде указания до длъжника да уточни изрично дали оспорва непогасените според заявителя вземания с оглед извършване на преценка за реда, по който следва да 3 продължи заповедното производство: в случай на положителен отговор – с даване на указания до заявителя за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за непогасените и оспорени вземания, респ. с обезсилване на заповедта в останалата част предвид плащането на вземанията в хода на процеса; а едва при изрично изразено от длъжника съгласие с твърденията на заявителя в становището му от 30.11.2023 г. и липса на оспорване на непогасените вземания – с издаване на изпълнителен лист за тази част от паричните задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба поначало визира два вида актове – такива по съществото на спора пред съответната инстанция и такива, които слагат край на производството пред нея поради наличие на процесуални пречки и недопустимост на процеса – доколкото отговорността за разноски се определя съобразно крайния изход на спора между страните. Ако разноските са направени в отделно производство, макар и процесуално свързано с основното производство, разноските по него се присъждат от съда (инстанцията), пред която приключва основният материалноправен спор между страните или се прекратява производството по делото. В първия случай съдът в съответната инстанция се произнася за разноските с решението по съществото на спора, а във втория – с определението, с което се прекратява производството по спора – в този смисъл е и правилото, установено в чл. 294, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай въззивният съд отменя обжалваното определение за издаване на изпълнителен лист, като делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Следователно, по аргумент от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, разноските, направени от жалбоподателя в настоящото производство, следва да се разпределят съобразно изхода на спора между страните, който все още не е приключил. В този смисъл в производството пред СГС разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, макар подадената частна жалба да е била приета за основателна, тъй като спорът между страните не е разрешен по същество.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 37864/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на „А1 България“ ЕАД за указаните в молбата на заявителя суми – 75 лв., непогасен остатък от главница за периода 04.03.2021 г. – 01.08.2021 г., както и 71,62 лв., мораторна лихва за периода от 12.04.2021 г. до 05.07.2023 г.

4

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 9026/27.10.2025 г., издаден по гр.д. № 37864/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 44 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5