Определение № 1892 от 20.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1892 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно частно наказателно дело № 20261100602670 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 1264/18.03.2026г., постановено по ЧНД № 15772/25г. по описа на СРС, 108-ми състав, с което определение е потвърдено Постановление на СРП от 13.10.25г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15068/23г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№ 1398/23г. на СРП, в хода на което е разследвано престъпление по чл.206 ал.1 НК. В своите мотиви пръвостепенният съд е изложил аргументи за законосъобразност на проверявания акт, в частност приемайки за доказана фактическа обстановка, идентична с тази на държавното обвинение, изцяло е възприета тезата за липса на извършено престъпление.

Срещу определението на СРС е постъпила частна жалба от ф.И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС ЕАД с отправено искане за неговата отмяна и отмяна на Постановлението за прекратяване на наказателното производство.В тази вр. в мотивната част на депозираната частна жалба се навеждат доводи, съотносими към прекратителното основание – излагат се конкретни факти и кореспондиращи им правни аргументи, като се акцентира на факта на разваляне на лизинговия договор при спазване правилата на чл.87 ЗЗД и изготвеното в тази насока Уведомление е връчено, съобразно изискванията на ГПК, поради което са настъпили и съответните правни последици, включая и задължението за връщане на лизинговата вещ, а неизпълнението на това задължение е обхванато от състава на чл.206 НК.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно 1 легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на пострадал от процесното престъпление, в преклузивния срок по чл.243 ал.7 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В контекста на горното и от фактическа страна СГС съобрази на първо място факта на образуване на ДП с предмет на разследване престъпление по чл.206 вр.ал.1 НК, а именно за това, че на 12.07.21г. в гр. София противозаконно е присвоена чужда движима вещ, представляваща л.а.БМВ Х3 с ДК№ **** и притежавана в собственост от визираното ЮЛ, която вещ е владяна на правно основание.

В хода на проведеното до момента разследване конкретно лице не е привлечено в качеството на обвиняем.

По делото са събрани доказателства, а именно:

- за писмени доказателства са приобщени множество документи, удостоверяващи факта на сключен на 27.09.18г. лизингов договор между настоящия жалбоподател и И.И. и с предмет придобиване от страна на лизингодателя на процесното МПС и последващото му предоставяне за ползване на лизингополучателя, който се задължава да заплаща месечно определени по размер парични суми, но съобразно доказателствата, задължението не е изпълнявано и то за продължителен времеви период и в резултат е развален лизинговия договор.Съобразно доказателствата, на св.И. е изпратено Уведомление с посочване размера на незплатените задължения, ведно със съобщение, че при неизпълнение на горното в 7-дн. срок от получаване, то договорът се прекратява и в следващ 3-дн.срок следва да върне МПС. Самото Уведомление е изпратено за връчване чрез ЧСИ, като видно от приложената разписка, свидетелят отказва да получи документите, но едва след „запознаване с книжата“ (и именно този момент е подценен както от СРП, така и от СРС). В кръга на писмените доказателства се включват и налични медицински документи от ЦПЗ София ЕООД с данни за поставена на св.И. още през 1994г. диагноза „параноидна шизофрения“, по повод на което заболяване е лекуван, в това число и в стационарни условия.

- в хода на ДП са разпитани свидетелите Е.С. и И.И., като първият от тях работи в дружеството-жалбоподател и в тази насока пресъздава факти, изцяло изводими от приобщените писмени доказателства; а св.И. отрича факта на сключване на коментирания лизингов договор, отрича и факта на ползване на процесния автомобил, като в същото време излага и положителни факти, свързани с полагане на труд в строителна фирма и с получена от НАП информация за дължими парични задължения, касаещи дейност на открит на негово име интернет магазин, какъвто той не притежава, а в допълнение сочи и обстоятелството на диагностицирано психично заболяване (проверено от държавното обвинение посредством изискване на горепосочените медицински документи и посредством назначена СППЕ).

- Доказателствената съвкупност включва и изготвена СППЕ, според 2 заключението на която и независимо от психичното заболяване на св. И., то същият към инкриминираната дата е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, като по настоящем е запазена и свидетелската му годност.

От фактическа страна съдът отбелязва и това, че в хода на образуваното ДП и с телеграма от 08.08.23г. е постановено ОДИ за л.а. БМВ Х3 с ДК№ ****, но местонахождението на същия все още не е установено, а изложеното в частната жалба твърдение, че „самият И. си е признал на ЧСИ какво е направил с МПС“ е голословно и лишено от доказателствена подкрепа.

С постановление на прокурор при СРП от 13.10.25г. наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1, пр.2 НПК, а именно деянието не представлява престъпление. В основата на изводите на прокурора за липса на съставомерно деяние, в частност липса на реализирано обсебване посредством бездействие, обективирано в осъзнат отказ за връщане на л.а., се застъпва тезата за липса на пряк умисъл в поведението на свидетеля.Твърди се липса на притежавано знание и формирано съзнание за необходимостта от връщане на лизинговата вещ, тъй като св.И. не е редовно уведомен по надлежния начин за прекратяване на лизинговия договор посредством едностранното волеизявление на лизингодателя и в тази вр. държавното обвинение коментира клаузите в самия договор и тези, залегнали в общите условия. Абсолютно идентични аргументи са изложени и в проверяваното съдебно определение.

При решаване на процесния спор по същество въззивният съд приема, че както доводите на СРП, така и тези на СРС са неправилни, като се наблюдава и игнориране на част от приобщените доказателства, а посочените правни изводи изцяло са съсредоточени в гражданско-правен аспект, което е неправилно, тъй като съставомерността на деянието от обективна и субективна страна се преценява в контекста на материалното наказателно право.Тук следва да се посочи, че държавното обвинение и основният съд изцяло са игнорирали обстоятелството, че независимо от липсата на получаване от страна на св.И.И. на изпратеното му чрез ЧСИ уведомление и обективиран в тази насока отказ за неговото подписване, то той е запознат с неговото съдържание и този факт изрично е отбелязан в самото уведомление; респ. свидетелят притежава знание за съдържанието на инкорпорираното в документа волеизявление на дружеството-лизингодател в насока разваляне на лизинговия договор, ведно с всички произтичащи от това правни последици, в това число и връщане на лизинговата вещ, в случая процесния л.а.Нещо повече - притежавано от страна на лизингополучателя знание за горното се извежда и от доказаното обстоятелство на изрично вписана подобна клауза в лизинговия договор и в общите условия, приети за приложими, тъй като са подписани при сключване на договора; а така също следва да се има предвид и обстоятелството на притежавано от лизингополучателя знание за незаплащане на дължимите лизингови вноски и то за изключително продължителен времеви период, като неизпълнението на това му задължение влече за последица възможността за едностранно разваляне на договора и връщане на 3 лизинговата вещ.Да, действително коментираното по-горе Уведомление не е получено от св.И., но същият реално е запознат със съдържанието му и поради това, притежава знание за факта на разваляне на договора при настъпване на визираното отлагателно условие, в случая при липса на цялостно заплащане на всички просрочени задължения в рамките на предоставения му 7-дн.срок, като притежава знание и за факта на дължимо връщане на процесното МПС в 3-дн. срок след това.Т.е. при това положение отразените в Постановлението на СРП и в определението на СРС доводи, касаещи субективен елемент за престъплението по чл.206 НК, се оценяват за напълно неправилни, тъй като не кореспондират с доказателствения материал.

По мнение на въззивния съд, събраните доказателства са категорични относно титулярството на правото на собственост към сочената инкриминирана дата, респ. собствеността върху лизинговата вещ принадлежи на ф.И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС ЕАД и поради факта на разваляне на лизинговия договор, вещта е подлежала на връщане, а неправомерното неизпълнение на това задължение действително попада в обхвата на чл.206 НК.

Въпреки горното обаче, на ДП не са извършени всички възможни процесуално-следствени действия за събиране на доказателства с цел разкриване на обективната истина.По делото са налице редица неизяснени факти и това се дължи на бездействието на държавното обвинение.В случая следва да се проверят изцяло показанията на св.И.И. и следва да се съберат доказателства за действителното подписване от негова страна на процесния лизингов договор – да се установи местонахождението на свидетеля към датата на сключване на договора 27.09.18г. и самоличността на лицето, подписало същия (в тази вр. дори не е разпитан Д.Г.Н., подписал договора от името на лизингодателя, и евентуално разпознаване на св.И.); да се съберат доказателства за представените от лизингополучателя документи преди подписване на договора; да се установи как и от кого са заплатени лизинговите вноски; в контекста на твърдението в частната жалба, че свидетелят „е признал на ЧСИ какво е направил с МПС“ е нужно да се разпита и самият ЧСИ, като се изискат данни за резултатите от постановеното ОДИ за автомобила и се съберат данни за неговото преминаване през държавната граница.Отново с цел проверка показанията на св.И. е необходимо да съберат доказателства за това дали той действително е ползвал/управлявал процесното превозно средство и за какъв период от време.

Само и единствено при извършване на всички възможни действия по разследването би се изяснила обективната истина и в частност би се изяснил и съставомерния субективен елемент, а в случая подходът на СРП е изключително едностранчив и изолирано е преценено само обстоятелството, свързани с неполучаване на Уведомлението за разваляне на лизинговия договор.Нещо повече – държавното обвинение разполага с правомощието за прекратяване на наказателното производство в условията на чл.24 ал.1 т.1 НПК само в хипотезата, ако от фактите по делото не се установява извършено престъпление въобще и прокурорът е следвало да обсъди не само дали деянието е съставомерно по текста, посочен в постановлението за образуване 4 на делото (чл.206 НК), но и дали изпълва други възможни правни квалификации, допускащи участие на пострадало лице.В частност въобще не са подложени на преценка показанията на св. И. в насока сключване на лизинговия договор в условията на евентуална кражба на самоличност или реализирано измамливо поведение, като в контекста на последното се подчертава, че измама би била налице, ако още към този изначален момент при сключване на договора лизингополучателят не е имал намерение да заплаща дължимите вноски (а фактът на заплащане само на първата вноска и на такава от 25.08.21г., която дата е близка към датата на запознаване с Уведомлението, е показателен) и в резултат на това заблуждаващо поведение пострадалият е мотивиран да извърши акт на имуществено разпореждане.

Имайки предвид всичко гореизложено, СГС констатира значителен дефицит при извършените ПСД. Прокурорът не е изпълнил императивните си задължения съгл. чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по конкретното дело. Действително в производството по чл.243 НПК съдът контролира само законосъобразността и обосноваността на атакувания прокурорски акт, без да може да измества ролята на прокурора, като господар на досъдебната фаза.Контрол обаче, може да бъде извършен само след изясняване на цялостната фактическа обстановка, след подробно обсъждане на всички налични доказателства и обосновани изводи относно наличието или липсата на съставомерни обективни и субективни елементи от страна на прокурора.