Решение № 13898 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13898 гр. **, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20221110168037 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. В. и Е. С. М. срещу П. Л. С. и „**** ***. В исковата молба се твърди, че с влязлото в сила Решение № 2502 от 15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ХІІ с-в, П. Л. *** била осъдена да заплати на ищците сума в размер на 84100,00 лева, представляваща продажна цена по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и платените в хода съдебното производство разноски. Въз основа на така постановеното решение в полза на ищците били издадени три изпълнителни листа срещу П. ***: от 29.11.2019 г. за сумата от 62000,00 лева, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2015 г. до окончателното изплащане; от 29.06.2020 г. за сумите от 5588,58 лева и от 2400,00 лева, представляващи съдебни разноски; и от 10.06.2020 г. за сумата от по 11050,00 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 27.04.2015 г. до окончателното изплащане. По издадения на 29.11.2019 г. изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 4306/2019 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 841 в КЧСИ, на 13.12.2019 г., впоследствие прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ ***, рег. № 924 в КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение по 1 изпълнителното дело била връчена на длъжника П. *** на 20.02.2020 г. В хода на изпълнителното производство се установило, че с нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело **, том ІІІ, рег. № ***, дело **7 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус **, и вписан в Служба по вписванията - ** с вх. рег. № ***/21.09.2021 г., акт № **, том CLLXX, дело № **, П. *** прехвърлила на „**** *** собствената си, придобита по наследство, 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. **, **, със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, срещу заплащането на продажна цена в размер на 9900,00 лева. Към датата на продажбата (27.09.2021 г.) купувачът по сделката „**** *** се представлявал от управителя *** който бил едноутробен брат на продавача П. ***, като към този момент двамата били и съдружници в дружеството. В исковата молба се твърди още, че по заявление, подадено в Търговския регистър на 31.08.2022 г. от ЧСИ *** по изп. дело № ***, на 07.09.2022 г. бил вписан запор върху дружествените дялове, притежавани от П. ***, за обезпечение вземанията на ищците, взискатели по изпълнителното дело. След узнаване за подаденото заявление за вписване на запора, П. *** предприела действия по сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 28.09.2022 г., по силата на който прехвърлила всички притежавани от нея 1134 дружествени дяла от капитала на „**** ***, всеки с номинална стойност от 50,00 лев, на лицето Г. В. К. за сума в размер на 8000,00 лева. Тези обстоятелства били вписани по партидата на дружеството в ТР на 18.10.2022 г. Ищците поддържат, че чрез сключването на сделките за продажба на идеална част от недвижим имот и за прехвърляне на дружествени дялове П. *** увредила интереса на ищците в качеството им на нейни кредитори, като създала трудности за удовлетворяването им в хода на висящото изпълнително дело. Сочат, че при извършването на продажбата на идеални части от недвижим имот и лицето, с което е договаряно - „**** *** - е знаело за увреждането.

Излагат се и твърдения, че покупко-продажбата била извършена при нееквивалентност на престациите на цена, значително по-ниска от пазарната, от което се установявало, че целта на сделката била увреждане на ищците-кредитори. Въз основа на изложеното, ищците отправят искане да се прогласи недействителността на описаната покупкопродажба, на основание чл. 135 ЗЗД, като им бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците П. С. и „**** *** за отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива предявената искова претенция е оспорена в цялост като неоснователна. Ответниците поддържат, че придобиването на дружествените дялове на „**** *** от лицето Г. В. К. предшествало датата на вписване на исковата молба по предявения в настоящото производство иск.

2

Поради това Г. К., явяваща се собственик на дружеството, в чиято полза бил прехвърлен имотът, се явявала трето добросъвестно лице, чиито права не можели да бъдат засегнати от недействителността. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно съществуването на описаните парични вземания в полза на ищците, увреждащия характер на процесната покупко-продажба и нееквивалентността на насрещните престации по нея. Твърди се и наличие на друго имущество, установено в хода на изпълнителното производство, образувано от ищците, от което същите могли да удовлетворят претенциите си. Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен от К. Г. В. и Е. С. М. срещу П. Л. С. и „**** *** конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо ищците сключената между П. Л. С. и „**** *** покупкопродажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело **, том ІІІ, рег. № ***, дело **7 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус **, и вписан в Служба по вписванията - ** с вх. рег. № ***/21.09.2021 г., акт № **, том CLLXX, дело № **, с предмет 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. **, ж. к. „** 2“, бл. **, вх. ***, със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900,00 лева.

За основателността на предявения иск в тежест на ищците е да докажат следните материално-правни предпоставки: наличието на действителни вземания в тяхна полза срещу ответника П. Л. С.; наличието на описаните в исковата молба действия, извършени от ответника П. Л. С., и увреждащия им характер спрямо ищците в качеството им на кредитори на ответника ***; знание за увреждането у ответника П.

Л. С. и у третото лице, с което тя е договаряла - ответника „**** ***, към датата на сключване на сделката (27.09.2021 г.). На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД регламентира правото на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети 3 добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е уредена законова оборима презумпция за знание, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965 по гр. д. № 7/1964 г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“ по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, като не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.

Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането. Може да се приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В процесния случай ищците обосновават качеството си на кредитори на парични вземания срещу ответника П. С. на основание влезли в сила между тях съдебни решения, постановени в рамките на триинстанционен съдебен контрол, както следва:

С Решение от 26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16067/2015 г. по описа на СГС, I-14 състав, на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1, том I, рег.

№ 110, дело № 1 от 12.01.2015 г. по описа на нотариус ***, район на действие СРС, с който ответницата П. ***, в качеството на продавач, е прехвърлила на ищците К. *** и Е. М., в качеството на купувачи, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр. **, *** община, срещу продажна цена в размер на 84100 лв. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД П. *** е осъдена да заплати на К. *** и на Е. М. сума от по 11050 лв. /за всеки/, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 22100 лв. до предявения размер от 84100 лв., както и искането за осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците посочената сума.

4

С Решение № 2502 от 15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, XII състав, е отменено Решение № 5116 от 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 16067/2015 г. по описа на СГС, в частта, в която са отхвърлени исковете на К. *** и Е. М. срещу П. *** за заплащане /връщане/ на платената продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата от 22100 лв. до 84100 лв., като вместо него е постановено П.

*** да заплати на К. *** и Е. М. сумата от още 62000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

С Определение № 501 от 28.05.2020 г., постановено по гр. д. № 1198/2020 г. по описа на ВКС, III ГО, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 2502 от 15.11.2019 г. по в. гр. д. № 2085/2019 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, XII състав.

На основание постановените съдебни актове, в полза на ищците са издадени изпълнителни листове на 22.11.2019 г., на 10.06.2020 г. и на 29.06.2020 г., видно от които ответникът П. *** е осъдена да им заплати посочените суми, ведно с направените в хода на трите производства разноски. (л. 17 - 19).