Решение № 1617 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330105161 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Я. Б. Я., против Л. Н. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. ***№ ***, ет. *, ап. ***, чрез адв. Е. К., със съдебен адрес: гр. ***, бул. *** № ***, ***, ет. *, оф. ***, с която иска да установи, че ответника по делото му дължи сумите в размер на: главница – 2 599,00 лева; договорна лихва 619,61 лв. за периода от 13.08.2020 г. до 23.03.2021 г.; мораторна лихва върху непогасената главница 916,41 лв. за периода от датата следваща деня на настъпване на забавата, а именно 14.08.2020 г. до 24.11.2023 г. - дата на подаване на заявлението; както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от ПЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

С исковата си молба ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за стоков кредит № *** от *** г. между „***" ЕАД като Кредитор и Л. Н. М. Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Кредиторът отпуснал на Кредитополучателя стоков кредит в размер па 2 599,00 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „***“ ЕООД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово 1 по сметка на търговеца *** ЕООД. Кредитът следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 151,17 лева, а последната в размер на 151,26 лева, съгласно уговорения между страните погасителен план, който прилага към настоящата искова молба.

Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилагала по извършвани услуги на клиенти и заплащала такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверил, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът имал право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

С Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *** г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "***" ЕАД, ЕИК 121830616 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341 и подписано допълнително споразумение от*** г. с Приложение № ***г., вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което било „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, считано от. 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

“*** ЕАД упълномощила „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне па вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД, до Л. Н. М. било изпратено от страна на "***" ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес. Процесуално представляваното от мен дружество е посочило подробно в известието за доставяне съдържанието на плика. Обратната разписка се върнала със статус „Писмото не е потърсено".

Моли, с отговора на исковата молба, да бъде връчено на ответника Уведомление за извършена цесия от името на “***“ ЕАД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД.

Ответникът Л. Н. М., чрез назначения му *** адв. Е. К., оспорва предявените от ищцовото дружество искове по основание и размер. Оспорва приложения договор за стоков кредит, приложен към исковата молба, като моли ищцовото дружество да бъде задължено да представи същия в оригинал при условие, че заяви, че желае да се ползва със същия в настоящото производство.

Извън горното счита, че приложеният към исковата молба договор за стоков кредит не предвижда възможност за прехвърляне на вземанията на трето лице. съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

2

Счита, че съобщаването на цесията с исковата молба в настоящия случай не произвежда своето правно действие спрямо Л. М.. Липсвало надлежно съобщаване на извършената цесия спрямо длъжника, доколкото уведомлението приложено към исковата молба било връчено на особен представител на ответната страна. Връчването на особения представител не могло да се приравнява на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат поради невъзможността му в качеството на особен представител да доведе до знанието на длъжника узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното право. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтичала от акта на съда, с който той бил назначен, като приложение намирали общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.З ГПК - ТР 6/2012 г. на ОСЕТК, т.6. Тази представителна власт била ограничена по арг. чл.29, ал.5 ГПК, от което следвало, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.

Не на последно място оспорва клаузите за начисляване на неустойка и разходи като нищожни, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне изискванията на чл. 33. ал. 2 и чл. 10А. ал. 2 от Закона за потребителския кредит, поради което сочените от ищеца клаузи по процесния договор за стоков кредит не възпроизвеждали твърдените от ищеца задължения на ответника.

Уговореният в т. 7 от договора за стоков кредит № ***г. на разходите (ГПР) в размер на 40,28% не отговаряли на изискванията на чл. 19, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона запотребителския кредит. В случая липсвала каквато и да било обосновка и яснота за формирането на този процент, поради което на основание чл. 21 от ЗПК счита посочената клауза за недействителна.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна старана следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.5 от ГПК.

По делото е направено възражение, че Договорът за цесия сключен между „***“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което било „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, считано от.

25.11.2022 г.), не е произвел правно действие, тъй като не е връчен надлежно на ответника.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по 3 вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено противното).

С оглед на горното съдът намира, че извършената цесия не е действителна по отношение на ответника Л. Н. М. и сключения Договор за стоков кредит № *** г.

От друга страна обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор (цедента) - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г., І т. о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.), съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор).

Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В практиката на ВКС се приема още (решение № 204/25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г., І т. о., решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. и др.), че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие, но това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов 4 пълномощник. Това становище е аргументирано с разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, според която представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил (чл. 39 ЗЗД) и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.