Решение № 21729 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21729 гр. С. 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110119467 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове от М.

Д. И. срещу „ИА. М.“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 23 ЗПК и чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, както и искове срещу „Ф.

Б.я“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е между него и ответника „ИА. М.“ АД е сключен договор за паричен заем №.... от 03.04.2024г. при следните условия: размер на предоставената парична сума: 3 000 лева; общ размер на дължимата лихва по договора 1 323,60 лева; общ размер на дължимата сума по договора 4 323,60 лева; вид на използвания кредитен заемпотребителски заем по продукт ... размер на седмичната погасителна вноска: 240,20 лева; срок на договора - 12 седмици; брой погасителни вноски-12; фиксиран годишен лихвен процент 50%; годишен процент на разходите 63,27%. Съгласно чл. 4 от договора ищецът в качеството на заемател се задължил в срок от три дни от датата на сключване на договора да предостави на ответника едно от следните обезпечения – поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество, което да предоставя гаранционни сделки. Съгласно приложения погасителен план към договора датата на падежиране на първата вноска била 06.05.2024г., а датата на падежиране на последната вноска по кредита – 28.09.2024г., като размерът на всяка погасителна вноска се формирал като сбор от главница, договорна лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 240,20 лева. На 03.04.2024г. ищецът сключил с ответника „Ф. Б.я“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, съгласно който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на „ИА. М.“ АД срещу дължимо възнаграждение от страна на ищеца в размер на 1 994,40 лева, платимо на вноски в размер от по 110,80 лева. Ответникът „ИА. М.“ АД се считал овластен да приема вместо гаранта „Ф. Б.я“ ЕООД изпълнение на задължението на заемополучателя за дължимото възнаграждение. Ищецът оспорва като недействителен сключения договор за паричен заем с „ИА. М.“ АД и излага доводи за неговата нищожност поради нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т.

12 и т. 20 и ал. 2,, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК. Ищецът посочва, че при определяне размера на приложими ГПР по договор за кредит не е включено възнаграждението на гаранта по сключения договор за предоставяне на гаранция. При посочване на общия размер на дължимата сума по кредитното правоотношение не е предвидено възнаграждението на гаранта. Уговореното възнаграждение съставлявало разход, свързан с предмета на договора за кредит, и следвало да бъде включен при определяне размера на ГПР. Ищецът излага аргументи за нищожност на договора за кредит поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, 1 т. 10 ЗПК, доколкото действително приложимият ГПР е различен от уговорения в договора, което въвеждало в заблуждение потребителя и представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, вр. чл. 68д ЗЗП. Ищецът сочи, че доколкото са налице основания за прогласяване на договора за паричен заем за нищожен, то клаузата, предвиждаща дължимо възнаграждение за гаранта, не е породила правно действие. Позовава се на относителния характер на обезпечителната сделка като обосновава доводи за недействителност на договор за предоставяне на гаранция поради нищожност на договора за паричен заем. Изтъква наличието на свързаност между ответните дружества. Излага доводи за това, че договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите за възможна неплатежоспособност на длъжника, което се намира в противоречие с въведеното изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства. Посочва, че договорът за гаранция не отговарял на изискванията за добросъвестност, т. к. уговореното възнаграждение за поръчителя създавало права само за кредитора и съставлявало предпоставка за неоснователно обогатяване на икономически по-силната страна по правоотношението за сметка на кредитополучателя. Посочва, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция се намират във взаимовръзка помежду си и съставляват система от правоотношения, поради което прогласяването на договора за паричен заем води до прогласяване недействителността на договора за предоставяне на гаранция. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на договор да паричен заем №.... от 03.04.2024г., сключен с „ИА.

М.“ АД, и на договор за предоставяне на гаранция №.... от 03.04.2024г. , сключен с „Ф. Б.я“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИА. М.“ АД е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че клаузите на процесния договор за паричен заем съответстват на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и излага подробни доводи в отговора. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че при изчисляване на приложимия ГПР следва да се вземе предвид и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Заявява, че уговореното възнаграждение не съставлява общ разход по кредита, намира се извън предмета на заемното правоотношение и не съставлява задължително условие за сключване на договора за кредит и предаване на заемната сума.

Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че невключването на възнаграждението на гаранта при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва твърденията на ищеца за липса на извършена оценка за кредитоспособността на кредитополучателя преди сключването на договора. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф. Б.я“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва факта на възникнало правоотношение между него и ищеца по силата на сключен договор за предоставяне на гаранция. Ответникът оспорва като неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за наличие на основание за прогласяване на договора за недействителен. Посочва се, че процесният договор е сключен след договора за кредит, поради което уговореното възнаграждение за гаранта не следва да се приравнява на разход по кредита и да се включва при формиране на приложимия ГПР. Оспорва твърденията за наличие на нарушения на ЗЗП, като посочва че договорът е сключен след възлагане от ищеца при наличие на предоставен избор за вида на учреденото обезпечение по кредита. Посочва, че в договора за предоставяне на гаранция по ясен и разбираем начин са описани предмета на договора и задълженията на всяка от страните по него. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира за сторените съдебни разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за паричен заем №.... от 03.04.2024г., по силата на който „ИА. М.” АД е предоставил на М. Д. И. кредит в размер от 3 000 лева за срок от 18 месеца, при годишен лихвен процент по кредита - 50 % и ГПР 63.37%, при общ размер на всички дължими плащания 4 323,60 лева.

Съгласно приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на гаранция от 03.04.2024г., сключен между „Ф. Б.я“ ЕООД, в качеството на гарант, и М. Д. И., в качеството на потребител, ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „ИА. М.” АД с наредител – потребителя, с 2 цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 1 994,40 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски от по 110,80 лева по начина, установен в договора за паричен заем за плащане на задълженията на кредитополучателя.

По делото са приети като писмени доказателства декларация за произход на средства от 03.04.2024г. и изготвени справки от Търговски регистър при Агенция по вписванията за актуално състояние на ответните дружества.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предложение първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 23 ЗПК и чл. 68г, ал. 4 вр. чл.

68д, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № .... от 03.04.2024 г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне, накърняването на добрите нрави и поради използване на заблуждаваща търговска практика. Предявен е и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 03.04.2024г. поради накърняването на добрите нрави и липса на правно основание за сключването му.

Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем №.... от 03.04.2024г. и Договор за предоставяне на гаранция от 03.04.2024г. са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже по установителните искове факта на възникнали облигационни правоотношения по процесните договори, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договорите на посоченото правно основание.

С оглед събраните доказателства и изразените становища от страните по спора съдът намира за безспорно, че между М. Д. И. и „ИА. М.” АД е сключен Договор за паричен заем №.... от 03.04.2024г. за сумата от 3 000 лв., както и че за обезпечаване на задължението по договор за паричен заем е сключен договор за предоставяне на гаранция от 03.04.2024г. с „Ф. Б.я“ ЕООД. Съдът намира за безспорен факта на усвояване от ищеца на процесната сума от 3 000 лева по сключения с ответника „ИА. М.” АД договор за заем.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем заемополучателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, сред които одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция от 03.04.2024г., сключен между „Ф. Б.я“ ЕООД, в качеството на гарант, и М. Д. И., в качеството на потребител, ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „ИА. М.” АД с наредител – потребителя, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 1 994,40 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски от по 110,80 лева по начина, установен в договора за паричен заем за плащане на задълженията на кредитополучателя. Съгласно чл.